там, където
земята среща водата
и облачната нежност попи
в капчиците на росата
изгревът багри цветовете
в сърчицата
в тишина рисуваме
мандала
изписваме я с огнен лъч
от светлина
бели птици с разперени
за полет крила
в символа на безкрайността
дъхът ни се слива
пулсът на мандалата е
в ритъма на Вечността
птици се реят в
безпределността ...
Самодивско хоро се леком води,
та жъне Лунният сърп и
цветът на билки по стъпките им рони
венците цветните косите им сплитат
росата бисерна ~ устните пои,
тънкокрили елфите долитат
да се на самодивско хоро надеят,
че кога самодивите тихо запеят
вода от извора потича
за пътя отвъд им нарича...
и да пее Душата
звънчета в Небето разлюляла
тъй както чучулига
е напролет запяла
арфа със струни от свила
време от ново разлива
и четирилистна детелина
след стъпките ми боси пониква
В стъклописа на нелинейността
и проскърцващото време
се случва действителността,
всеки понесъл своето бреме...
Влажният от бяла мекота
пясък на пенливото море
по сънувана пътека еднота
води в мен усмихнато дете.
С ухание на търсения бряг
косите ми са вплетени цветя
ръцете ~ нежната трева
устните да пият Живата вода...
най~неуловимата, меката и нощната
събудена в есенция на чувствата
разлива небесната и светлата
приютена в бисерното на сълзицата
по водната шир се преплува
до стъпалата от мрамор
на двореца с кристалните зали
където светят хиляди искрящи сърца
между кориците, наречени сега
изписваме редовете в книгите
на всяка от която са гравирани
небесните ни имена...
И слушаме песента на небесата
вдъхвайки теменужено Млечния път
когато ни гали ласката на зората
и сетивата ни долавят акорда на Лунния лък
цигулчица ~ пее в човешкото сърчице
по-нежна от леко пухено перце
по-силна от гръмовния тътен на нова Вселена
по-ярка от дъга пременена
уханна като цъфнала вишна
кълн в угар изпръхнала
медена пита със Слънце препълнена
сладост омайна, цяла с Любов ...изпълнена
неизпепелено късче
от душата ми остана
закичено с цвете
и към звездите
с протегнати ръце
сред сияние доведен
е светилникът запален
и топлина от извора
прелива, трепти
и просветлява
над твоите събрани
в смирение криле...
с виждане в цветове и опит
за хармония на тия ярките
аленеещи пламъци, които скоро
разбрах ~ симфония енергии са
започна с червеното ~ като дъха на дракон,
захапал опашката си и синьото
в хладината на стиха и лозниците
налели сокове познание
започна с признание в бяло,
че всичко е единно неделимо
цяло и нишки светлина
свързват сърцата ни
в пристана на тишина
търси утеха Душата ми
До тръпнещо начало
и листенца на розата в бяло,
по изопната струна и тяло
до стълба небесна стояло...
От лунни коси е вплетена,
с въздишки на цветя поена,
от камбанен звън изчетена
в трепета на клепки стаена...
И миг във Вечност превърнат
оттекващ през времето,
от полъха на вятъра прегърнат
дошъл през порта на бдението...
пендари златни звънтят
по бялата струя на момина гръд
устни росни божурени
целуват на Слънцето първия лъч
дванадесет божура алени
разлистват дванадесет пълни Луни
всяка луна осветява порта една
пред която божура тихичко оставя
и в копнежното на огнения дъх
със звън пендара златно
зрънце в тишина засява
кълн неръкотворен избуява
дванадесет арки все към Слънцето водят
към звездите нова душа да проводят
* * *
Сън е засънила омайница малка,
грее звездица над тая весталка;
пантофки везани свенливо пристъпват
седефени клепки меко потръпват.
Вълшебствата носи в бяло ръчило,
ванилова тафта тихо искри;
с бисерен прах се е чело покрило,
докосва ~ обич, за да дари...
Божествена искра
разлиства се
в цвета на
съвършена роза
ръбчетата светлина
нашепват бяла красота
свещено цвете на Изида
листенца безкрайното
събрали ~ с полъх
свобода изприда
на тленното залеза
приспива
погалена от тишина
допира безплътни
устни Любовта
и най~съкровено
място засиява
обляно от музика
в съня на ангелите
която се явява...
За най~нежната сила в света
~ Любовта
преминава през всички светове отвъд
носейки благост и майчина милувка
цветът плод да завърже и тук да съгледа
всяко човешко сърчице е път
всеки пулс и всяко дихание,
Майко
~ молитва са за Любовта...
като да пристигнеш у Дома
в топлия уют на слънчево
заслушан в ромона~вода
и прегръдка сребърна от тишина
в цветове прелива се покоят
всеки от различни светове
дъгите сплитат одежда на Земята
да бъде на Слънцето невеста тогава
до кладния огън и жаравата
по които пристъпя
втъкани в мъниста
се отваря врата
на забравата...
кули от рубини светнаха
в нощ мистична чезнеха
житните зрънца в
сърцата им узряха ~
храмове, в които
се небе раздава
в съкровищницата от
светлина молитва пяха
лъчите да докоснат
на зорница щяха
а светът тихо спеше...
и само музика валеше
Божури с цвят на танго
и цъфнала плътност опиваща
трептящи и алени в едно
в безметежност сънуваща.
Танц на светове изначалност
докосват се в светлост преливаща,
затварям очи в миг от смълчаност
и виждам Вечност се сливаща...
* автор на снимката: rosivas
танц е
по водните струи
полет е
в безкрайното синьо
също както първата милувка
докосва звездното било
и изречена молитва твори се
в на времето целувка
по стъбълцата крехки
и бисерните цветове
в края на тези тленни светове
с вълшебство което елфите вика
ще летим с криле на птица...
А вече е зелено
и топлина процежда се свенливо
като тон музикален втечнено
в багри света залива пенливо...
Като песъчинка на напечена скала
отронвам се и тихо се разлиствам
клонка от брезичка тънкокора ставам
лист от Книга на Живота да прелистям...
Измечтах я тази космична,
обсипана с низ от светулки
и комети от огън Любов...
измечтах я
приласкавам я ...усещайки как
приближава, зад ъгъла на това,
което наричам съдба...
също тъй, както от Слънце цвете
пие, за да ухае в аромат и
плоден клас, за да покълне ~ зрънце
също тъй в лотус бял, потръпват чудеса
сигурно и светът, така роден е
~ от една мечта...
http://www.youtube.c...=watch_response
...
Догонват се облаци капещи
и стопяват се в прегръдка дантелена,
лазур от ароматните свещи
преде вълшебност постелена.
Вая с дъха си нишка копринена,
по която пътувам през времето;
пръстите с нежност сатенена
тихо мълвят споделеното.
Безбрежни океани лъчистост
обгръщат звездите танцуващи,
потоци бълбукат в кристалност
и носят цветовете палуващи...
във времето сме потопени
безначална е реката
на забравата и бреговете
му има тя до бяло стопени
водите й към извора текат
съцветията уханни гали
воалът на малките вълнички
хронос в градините божурени
цветно е тайнството в
прекадения обреден хляб
изрисувани символите оживяват
въгленче търкулва се
по следа от звездите
оставена и огнивото изпълва се
с рояк от малки светлинки
прашец от феите дошли
да наричат чудни бъднини...
да докосват звездици
претворени в музика
и музика творена
в зеници
да се ражда светлина
в капещ звездопад
и вятърът разпръсква
прашинките останало аз
да струи в тайнството тихо
на вълшебната нощ
сърцевината от живо
с нетленна мощ
да открива вечно променящото
в плуваща река
и път към дихание изначално
в нова зора
да се зърно мели
на хармана на Любовта
да сме в Светлината цели
да се сбъдва това...
Разкажи ми ...думите вълшебни
за необятните, приказни Вселени,
в които арфи многострунни пеят
и перли камбанени в звън се леят...
За синьото недокоснато дихание
в чистота на мисъл претворено,
в отблясъка на сънувано мечтание
и дошло отвъд послание...
За мекота на Светлината,
създаваща от Цвят долината
на тихо, вътрешно мълчание
да разлисти новото ухание...
