Сок от лято и заченато тайнство
уханно налива слънце в плода
прашец от тичинки посипва
тихо с вълшебства света
нежността на вишневия цвят целувам
дъжд~листенца устните погали
пулса на сърца сънувам
от небето синева и благослов вали...
Слънчице най ми е изгряло
лъчи от светлина улових си
златни плитки извих си
та чак до небето изтляло
да се стълбица изписва
бързах задъхано нагоре
към висините в бяла лила
дорде и птичите песни отгласяха
и остана само крайче земя
а лъчите в кълнове избуяха
и тогава цвят съвършен разцъфтя
в най-нежните гънки незрими
в света ~ изтъкани от светлина
http://www.youtube.com/watch?v=9Mw5vGaZHFg&feature=related
Ден изгрее, месечко залезе
главици заросят цветята
мома на кладенец излезе
да си носи с менци водата
Слънцето съгледа я
в бащини й двори
женихи~облаци й прати
Слънчова невеста да стане
мома с устица бисерни думаше:
- по земята искам аз да ходя,
а не в горните палати,
че китка на либе съм си дала
Слънце разгневи се, та опожари нивята
застенаха опърлени синори, тревата
ходят всички да се молят
невеста да му я проводят
Разпусна си плитката тежка момата
та плисна й до земи к
синьо мечтание
и лотусов цвят
разлистен в бяло ухание
люляков спомен от там
където има само тонове
и нацъфтели нарциси във
вода горяща от очакване
до блестящите нефрити
в опалово по следите
на стъпала в мраморно
към нишка по~светла
от зорницата
след последното
погалено зърно~животи
в броеницата...
http://www.youtube.com/watch?v=OwfbTVzN-fc
Светът се стича в дланите й
горещо топли от времето
което пулсира
до първото течно докосване
и плисък вълна
с глас е изписване
капнала бяла сълза
Да сбъдваме дъгите си
вдъхнали живот от сакралния олтар
на нетленния огън
разлиствал лилиума, белия
и листенцата на четирилистна детелина
разлюлявайки върбите отвън...
потапяйки пръсти в пулсираща причинност
- едната, с древното име;
зоват я ~ чиста невинност
и Гея с нов венец и одежда да иде...
Самодивско хоро се леком води,
та жъне Лунният сърп и
цветът на билки по стъпките им рони
венците цветните косите им сплитат
росата бисерна ~ устните пои,
тънкокрили елфите долитат
да се на самодивско хоро надеят,
че кога самодивите тихо запеят
вода от извора потича
за пътя отвъд им нарича...
Слънцето тече по пръстите ти
милват ме с устните ти макове
пристъпя ли в градината с вълшебствата
просветват свръх-новите в чанове
с пулса си бродираме цветя
в звездните полета на Вселената
всяко цвете е молитва с изгрева
и бяла птица от ръцете ни литнала
по спиралите пътуваме на Времето
роним се в златното на цветето
с аромата му изтляваме
и в тишина безплътно зазоряваме...
кладенчово тихо е
с екота на литнал по водата звън
смълчана до дъха
на момина сълза присядам
до поникналата нежност
просветва сутрешна роса
попила и последна сетност
в трепета на вишневи листа
и напъпил по лозниците светлик
отново събужда се денят
светло е до вик
С дъха на юлско топло лято света отново ще изваят
с копнежи бродират звездите в нощната доба
грее светулчено ято по лунния мъх и дъбрава
в шепот малинов и ехо на песен
ябълков цвят се тихо заронва...
Със синьо от дъгата и огнено перо на фениксова птица,
с устрема на див жребец и ромона на ручей хладен,
в абаносова усмивка на танцуваща жрица
приижда Любовта, прелива
и Слънце в сърцето изгрее... ...
когато душата ми на пръсти се събужда
в приливите на Нептун и повея
светулки рояха се в безкрая ~
светликът цвете в сърчицето си извая
рукнали билата са от Слънце,
и мъничкото житно зрънце
в капчиците от Любов просветва
ефира си целува с милувка сетна...
тъче станът в одаята платното,
а совалката вплита му зеленото
и росното, от което вият си китките
топлото на кафявата угар и
рохкото, в което златното
зърно на посева пущат
звън на менци нишката изприда
и синя заросила прохлада
на трендафила червеното омайното
закичен милно в косата
та сукното запява песента на кавала,
с която невеста пристава
на Слънцето цвета е избрала
и го в платното да грее втъкава...
камък връз камък не остана
пресъхнаха гераните също майчина гръд
без кърма и един само сълзеше
като окото на стареца с треперещи нозе
черни ластари плъзнаха по дворищата
суховеят гонеше псетата из пепелищата
дорде Росина девойчица не запея
и сякаш бисери й устица ронеше
та вятърът бърже дъжда гонеше
и към сухото вода носеше
изпея Росинка всички песни
ръце й литнаха в малки птички
устни й в розовото на зората
да милва с утрото избуяли росни полята
в отхапаните крайчета от време
преливам шоколадови вълни
наръсвам с ванилови звезди
и закичвам с макове бялата Луна
потапяйки пръсти в уханието на ягодово
а олеандри шепнат вечерта
мускусните тайни от Изтока
там, където брегът споява
спирали на полюсните начала
и на челата на еднорозите грее
светла, вълшебна звезда...
Мой, копнежен друм, откърмен с небе
по теб поех с босите стъпки
и вяра в ръце...
Още ме питаш, дали ще те следвам
и аз рисувам с онова, подарено
от феи, перце.
До сетен акорд на пиано и звън
от нежния припев ~ на влюбено
в красотата, сърце...
Разкажи ми ...думите вълшебни
за необятните, приказни Вселени,
в които арфи многострунни пеят
и перли камбанени в звън се леят...
За синьото недокоснато дихание
в чистота на мисъл претворено,
в отблясъка на сънувано мечтание
и дошло отвъд послание...
За мекота на Светлината,
създаваща от Цвят долината
на тихо, вътрешно мълчание
да разлисти новото ухание...
...чета Толе и е чудесно да споделя, че
...музиката е един от начините, за достигане до чувството на единение, до усета за безкрайна радост, извираща в сърчицето...
Защото когато слушам/е музика, ние "не я мислим", а директно `я преживяваме ~ ставаме едно с нея... Много пъти се шегувам, че композиторите сигурно живеят почти постоянно в нирвана творейки чрез докосване на струните на Битието... Което не е мисловност, а черпене от извора на вдъхновение...
Ехкарт Толе ~ "Думата просветлени
"Някой ден, след като овладеем ветровете, вълните, приливите и гравитацията, ще впрегнем в името на Бога енергията на любовта. Тогава, за втори път в историята на света, човек ще открие огъня."
Теяр дьо Шарден
Преобразяване
Търсих го в цвета на хибискус
и в изгрев с къпинов привкус,
с вранени от пътнината нозе
и бяла мисъл в отмалели ръце.
Пет портала на прага достигах
огрени в слънце и ярки дъги,
с роса от сълзи стъпки съзирах
на други, които преди мен са дошли...
миро от звездицата
крехко пламъче в
сърцето на искрицата
носен от крила
на ангел небесен
в усмивката на девата
и венецът й цветен
звънна светлина
помилва косицата на нова луна
вода и Гълъбицата бялата
светиха Земята цялата...
понякога танцувам с вихрите бели
родени в пламъка на Словото
потапям косите във водите си цели
претворени в живо и новото...
виждам брегове на река изначална
до която въздигат се храмове
ек на молитва сакрална изписва
стожери, които в светлина изливат се...
Познание зрее в
мъдрост
налива се в овалната
пъстрост
препълва и живително
изтича
на кавалена песен
прилича
крехка светлост да
литва
на стихотворец в
молитва...
Погалени жасмините ухаят
в тишината на капчици
нефрити проблясват
загадъчно мечтани
в глас от мекота
и идване е
от бликащите светове
в сребристото бяло
където светят лъчите
в сърцето, тъй дълго
отделно стояло
по светло ще се раждам
в разлюляните въздишки на полята
и до пръхкаво наръсени тичинки в цветята
залезът в шепи ще събирам
в крило на птиче топлинката
от огниво да прибирам
простор на тишината
в сърчицето си да дам
в сакрална красота
по светло ще се раждам
Плувах с ладия на Времето
през желание до бяло стопеното
през черната мъка на въглен
и покой, изгубен и стъклен,
жар е посипвала копринени ириси,
ослепели и питали: Ти ли си?
Водеха ме през тъмното излишно
и в ябълкова утрин пееха клавишно
за потопени изгреви в долината
на творена тишина в сърцевината
в на мисли междуструние
и бистро пълнолуние...
