Държал ли си в ръцете си дъга...
когато в теб оттекват древни звуци
на мантри, отново от устни изпети,
криле на ангели целуват тази Земя
цели в сияние от звън излети
и в ръцете ти изгрява седемцветна дъга;
тук и сега Алфиола слънце
разлиства миг красота ~ в музика прелива
и в сърцето ти танцува светлина
пулсът му рисува ...едно е всичко
в Любовта...
по извивките на линиите
докосвам струните на нежността
целувам тишината в мислите
и избуява мелодия от светлина
като утрин, дъхава от обич
разлистена в музика ~
от Слънце вдъхновена
попивам росата по листите...
Моля се,
да имам още време тук,
за да извира Любовта в
сърцето ми
моля се
да има още много утрини,
в които да благодаря на Бог,
че след нощта изпраща
Зорницата да буди Земята
моля се
да имам сетивата и да милвам
с усмивка тази светлина...
всеки нов ден е Любов
Когато едно човешко сърце разцъфтява
цяла Вселена с него запява
мантра оттеква в камбанения звън,
с която сърцето рисува ~
в молитва от пулса озарена,
засиява мекота в миг на радост
целият свят събран е в тази
свещена тишина и благост...
и в онази светла искрица
открила на претворението
космичната сила
виждал ли си феникс да полети
очите му са лотуси
разтворени в пустотата
крилете - от огнения дъх
на зората
донесла вярата и любовта
пътят е за да се върви...
и отново ще е пролет
и ще танцуват весталките през март;
с устни ще целуват огнения полет
рисунъка в очите ни да обновят
вълшебства ще посипват с всяка нова утрин,
със зората ще кичат косите ни дъхави
в минзухари от слънце да будим
благостта и доброто в сърцата...
...за всички, които извират с Любовта в сърчицата си;
които усещат хармонията на цветовете и формите
и знаят, че ...всичко е Едно
http://www.youtube.com/watch?v=TDUdT5z_CBU
http://www.youtube.com/watch?v=TDUdT5z_CBU
и събирам световете в ръцете си
по тъничките струйки нежност
светлоносни се сбъдват мечтите
до залеза приспиван от флейтите
по нептуновосините стъпчици на феите
помилвали съня ни с устните медени
в онази градина, където японските чаени
рози цъфтяха и рисуваха с ухание
крилете ни ~ в очакване на изгрева стаени
Обич моя, през тънкото було на сетивното
летим до необятните звездни полета
изпъстрени с макове~дихания небесни
до кристалночистия извор на светлото
притихнало в молитв
вода съм
и шепна сребърните плитки
на лунни магнолии затрептяли
в сънна омая разцъфтяли
земя съм
и ухая на вишни тръпчиви
попили от сладостта на земята
сокове пили и благостта на недрата
огън съм
и светлосин е пламъкът на мисълта,
диамантена роса по крилете на феникса
~ полетял след на тленното жарта
етер
в бденията и изгрева на зората;
целуната от Слънцето се тихо
разлиства душата...
и знам, че мога шепнейки стъпките
да стигна отвъд по този нетленен
и посипан с цветове от рози път
върху крилете на фениксови птици,
след молитва в храма на сърцето
и цветни стъклописи
и само едно неживяно тук ще оставя
~ пулса на копнежа ни по онази друга
красота, която и след хиляди слънца
не се забравя...
Блещука чудо в изгрева на зората,
чуден е и дъхът на мирта в небесата
попили златно от звездичките
по шала, загърнал Вселената
чудо е да се любят дъгите
в пулса на сърчицето ни ~
плуващо в песента на вълните,
животворност и пируети
в кехлибарения елей по
ресниците, с които те галя;
обич в храма на Любовта
с мислите си в синьо паля...
слънчева усмивка
и топлото в мен
идващи с мисълта за Теб
мънички прашинки светлина
танцуващи безчет
ронят по клавишите
бадемов цвят и красота
и ако Господи, някога отново
в онзи златен град, където
пеят дъги, се завърна
нека живяното тук да остане
~ на утрото, на соления вкус
на вълните и халите
то да пристане
там в роса на лотус бял
да се превърна...
заедно можем да рисуваме
Слънца
потопили палитра в
копнежите ни
по онази, друга красота
в душите ни ~
разцъфтяли, нежни цветя
несетили дъхавия аромат
на вятъра,
а само пламтящите тайнства
на причастие-огън;
в тази мекота на клепките
и цветна тишина отвън,
извираща в молитвата
и пулса на две сърца
без сън...
Когато Венера отново
своя ход обърне
ще пием грозде от вините
на лозата
ще вкусваме топлата пита
на утрото
в магичния пристан на
устните изгряла
да зреят и наливат житата ни
взели от Слънцето жълто и блясък
ще любим небето с ресници
... до пясък.
ухае на върби
заплакали за пръв път,
в унеса от люляци
луна, бели бисери реди
и твоето име понякога e с тях
когато след възторга
на слънчево опиянение
и космични ветрове
тихичко поседнеш до душата,
помилваш я и целунеш
онова видение, което в
непреходното Слънцето съзря...
"Някой ден, след като овладеем ветровете, вълните, приливите и гравитацията, ще впрегнем в името на Бога енергията на любовта. Тогава, за втори път в историята на света, човек ще открие огъня."
Теяр дьо Шарден
Самодива по лунните нощи
тихо вълшебства твори,
всяко цвете с устни целува
и по босите й стъпки росата вали
та кога зората засвети
и Слънчевия дъх с цветни пръстчета усети
люляково да танцуват камбани в езерата
и очите й - самодиви ириси сини...
В мистичен звън на рубинено сърце
пулсира огненият химн на небесата;
сред медена градина на влюбени орхидеи
самодивата остави свои сребърни крилата
с тетива на лавандулово дихание
девата прости се с кентаврите
размятали гриви, рисуващ
покрай гроба си минах -
видях го да зее...
тленното стихнах и взор към
Слънцето обърнах, дето грее...
чудна светлина танцува на Земята,
дъх след дъх се рони в небесата;
елей се стича по облаците ветроносни
житно зърно да зрее в полята
ниви с избуяли слънчогледи
и всеки е мъничка врата
към тайното място в тази,
тъй цветна и бяла душа....
Вера е съвсем обикновена - сутрин обува найлонови чорапи с цвят на карамел и нови обувки с малки метални катарамки, които приятно почукват, когато върви. Има бадемови очи и пухкава долна устна, която се нацупва, когато се натъжи.
Вера обича понякога да похапва сладкиш, гледайки комедии; денят й е с работно време от осем до пет.
Една сутрин, една от тези, в които отиваше към работа, Вера съвсем случайно откри, че светът се променя, когато го наблюдаваш... Вървеше леко в прохладната утрин, насла
