Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    71
  • коментара
    15
  • прегледа
    27175

За този блог

Entries in this blog

Понякога

Понякога човек се нуждае да живее, понякога се моли да умре, понякога и болката в сърцето раздира с черни мисли очите на дете. Понякога душата бяла полита в чисти небеса, понякога в очи зелени сълзи оставят спомена за любовта. Понякога във теб остава горчивината от деня, понякога любовен шепот дочуваш ти във тъмнина. Понякога, но не и в

Йордан Анов

Йордан Анов

И след Еон, ще те чакам!

Ще те чакам хиляда години. Ти нали затова ме избра? Ще намеря хиляда причини да живея и да не умра! Ще настъпват големи промени, ще се сменят слънца и луни, ще пресъхват морета, но в мене нищо няма да се промени. Ще си взема за четене книга, ще отглеждам в саксия звезда, ще живея сам - ще ми стига малко въздух и малко вода. Трубадури, поети, пройдохи ще се спират под моя балкон. И мъже от различни епохи ще ми правят любовен поклон. Но ще бъда суров и хладен. Ти нали затова ме из

Йордан Анов

Йордан Анов

Ние с Теб, Приятелю!

По улиците днес се разминаваме и всяка стъпка точно сме отмерили. Защо сега дори не се познаваме, загубили предишното доверие. Къде са неразделните приятели, един до друг навсякъде до вчера. Защо са днес открити неприятели, две думи искрени те не намериха. Защо не сме едни и същи винаги, дори да сме почувствали умората, дори да ни делят различни истини, не сме ли все едни и същи - хора.

Йордан Анов

Йордан Анов

Усещам, че си тук!

Когато си помисля, че и ти ще си отидеш някой ден от мене и подир тебе пътните врати ще се полюшват празни и студени, и небесата ще се вкаменят, и птиците от скръб ще остареят, аз ще стана празен кръстопът, който само ветрове ще веят. Едно небе ще смазва моя гръб, в гърдите си ще нося тежък камък и хорските усмивки ще са скръб - когато си помисля, че те няма. Но ти си тук - усещам те във здрача. Заспивайки на твойте колене ще се насмея и ще се наплача... Да, ти си тук! Усе

Йордан Анов

Йордан Анов

×
×
  • Добави...