В България тихо е, наша зеница,
наша любов тиха и свята,
в небето съдба й е да бъде Орлица,
мълчи..., тя има песен още непята.
Сега съчинява я с Български думи
но в Тишината по-силна е Тя,
"на изток от рая", мълвяха локуми
нейни изгубени вовеки деца.
България млада е, българска булка
ще ражда отново нейни деца,
и песента ще бъде за любава люлка,
закичена с безбройни, китни цветя.