Последните дни не съм писала нищо, защото по някаква причина, колкото повече мислех за себе си и проблемите си, толкова повече се депресирах. Писането ме кара да се потискам още повече и просто вече не виждам смисъл. Отначало ме разтоварваше някакси, чувствах се по-наясно със себе си. Сега, незнам какво стана, пак летя някъде в небесата. Опитвам се да не мисля за тези неща толкова и да си живея живота, но ми е трудно, не мога да избягам от себе си. Чудя се до какво ще доведе всичко това. Имам сп
Замислих се какво ме караше да се чувствам толкова добре преди и стигнах до извода, че е свободата. Свободата да знам, че мога да си сменям работата и да опитвам нови неща. Чувствах че имам контрол над събитията. С мъжа ми имаме една мечта или нещо такова - да се преместим да живеем на село и да гледаме животни и така да си се прехранваме - да не разчитаме на работодатели и да нямаме отпуски, ами както ние си го нагласим. Колкото повече си го представям обаче, толкова повече усещам едно особено
Започвам от миналото, защото често се хващам че го виждам само в тъмни краски, а не винаги е било така. Помня, че като малка много обичах да си говоря с най-добрата ми приятелка (това беше в предучилищтната и първи клас) много дълго по телефона, повече от час сме си дрънкали всякакви неща. Даже се чудя какво толкова сме си говорели, две малки момиченца. Също с брат ми много весело сме се забавлявали, много често ми се случваше да се напишкам от смях. Измисляхме си игри и ходехме на пикник на пол
Малко гузна се чувствам да продължавам да се оплаквам, след всичко което написах последните дни, но в крайна сметка това си е моя дневник и явно ще го използвам най-вече за мрънкане. Все още се мъча много, май най-вече ме мъчи това, че постоянно се опитвам да променям нещата. Опитвам се по някакъв различен начин да погледна ситуациите, да се успокоявам. Отвреме навреме си напомням, че тази маска не е нещо, което ми пречи, а нещо което сама съм избрала да нося по някаква причина. Напомням си, че
Сега като се замислих пак не съм сигурна, че се чувствам потисната, поради причините, които споменах в миналия пост. Всъщност доста се обръках, но сега имам друга идея. Вчера следобед и днес преди да започна да пиша се чувствах зле, макар че вярвах вътрешно, че съм си решила проблемите. Сега, след като написах миналият пост, осъзнах че нямам нищо против да не съм идеална и да си имам своите проблеми, само при условието да се чувствам добре. Искам да съм щастлива, независимо от това какъв човек с
За малко бях решила, че вече съм решила проблемите си. Щом като открих, че щастието няма да дойде от другите хора, нито ще дойде от нещо, което правя се успокоих. Последните месеци или години, и аз вече не помня, все бях с това убеждение, макар и несъзнателно - че щастието е в нещо, извън мен. След това самоизследване, което си направих отких, че щастието не е там. И какво следва от това - изоставям предишното търсене, хубаво, ама сега какво? От вчера ме мъчеше нещо там някъде, пак в подсъзнание
Установих, че проблема не е бил толкова сериозен. Той си дойде и си поговорихме, първоначално бях малко нервна, но много бързо осъзнах, че той е просто човек, не предизвиква чувствата в мен. Просто от отдавна съм се осланяла на него да ме кара да се чувствам добре - като не се чувстваш сам е едно такова топличко. Но вече не се получава, както преди - незнам, сигурно съм свикнала много, но не работи вече тази схема - да бъда харесвана и това да ме прави щастлива. Това е колкото радващо, толкова и
Връщам се от пазар и бързам да пиша, защото в главата ми изплува нова купична мисли.
Този път ще е за отношенията ми с някои хора, които са ми били близки. Например, за съпругът ми. Чудя се като се върне днес от едноседмичната си отпуска как ще ни се развият отношенията. Много ми тежи, че когато си говорим аз усещам как не се държа напълно отпуснато и не смея да покажа някои емоции, от страх как той ще реагира и дали няма да стане някоя драма. Тази седмица даже помислих, дали не е по-добре да
Тази идея за ходене на курс по медитация ме преследва от миналата година, но изпуснах - това, което си избрах се провежда веднъж в годината за 10 дни и мисля, че точно сега тече. Другият вариант беше да ходя някъде на друго място, но май няма, пък и няма да е същото. Избрала съм си Випасана медитация, тъй като тя е най-близо като идея до това, което искам.
Преди години съм опитвала след като прочетох една книга за йога. Трябваше да се съсредоточиш върху пламък на свещ. Проблемът е че аз не ус
Колко малко писане ми трябваше за да се почувствам по-добре, направо се учудвам. Усещането е все едно да оставя за малко стремежа към съвършенство и да обръна внимание на света около мен, да правя нещо което ми доставя удоволствие. Освен храненето и спорта, който много обичам имам и още едно нещо, което ми е приятно и много ме озадачава - ученето. не винаги съм била любознателна, особено в такива кризисни периоди изобщо не ми се захваща. Когато обаче се успокоя малко ставам попивателна.
Като
Имам си една идея за това какъв човек искам да бъда. Мисля, че всеки си има, а колкото повече чета из интернет, толкова повече хора намирам, като мен. Даже започвам да се чудя дали всички не са такива, но... май не са всички все пак. Има и някои които отговарят на моите представи за смислен човек или и аз не знам как да го нарека - такъв, който заслужава уважение. Чудя се защо разделям така хората и защо смятам, че аз например не заслужавам уважение - нали всички сме хора все пак. Логиката ми ум
Този блог ще бъде моят дневник и смятам да пиша всичко, върху което смятам за важно да размисля - нещо като най-добра приятелка. Разликата с обикновеният дневник е, че тук има вероятност някой да чете и както аз си го представям да ми се чуди на акъла. Всъщност много бих се радвала някой да чете и дори да остави някакво мнение или въпрос - това много ще ми помогне в разсъжденията. Винаги съм усещала една нужда да говоря, думите направо напират в устата ми понякога, но не смея да си кажа, малко з
