плахо струи разбиране
радост шепти за откриване
езоб пише словата
чувства прозират съдбата
ирационалност помита
суетата но
тайните стават явни
власти губят сакрала
атомът свети в
небето и човекът
апострофира битието
нож в сърцето е заровен
изворът гностичен е отворен
кодекс скиния раздира
три-пъти хермес е свободен
епитафия от пътят седморен подсказват
майстори на камъка дванайсеторен
есеи нишка визуализират в
ротонда тайно я закодират
очи невиждащи сълзят
наченки за познания мълвят
чистите, обречени в граала завинаги
амброзия пили от него
шестата сфера преминали
инициация без форма приели
тетраграм завет оставили в
ендура спасение намерили
изида рожба на тринайстата
звезда
верую на пилигримите в беда
икона с
кадуцей в ръка
аранжираща пътят с
йерофантите отвъд ноща
молитви стенат в казуалността
езичници умират от света
еклектика родена в
субективни форми топи се в
езерото
на
пимандър
риба в зодиак новородена
истината
сочи неопорочена
триъгълник в огъня обвит е
икар с радост там топи се
групите от ефес оживяват
абраксас вестоносецът за тях е
печален е носителя на образа
ясно вкаменен в обятията на
семето присвит в
ъгъла на времето
чертозите на мелхиседек затворени
нозете му очукани в бродене по
азимутите на човекоподобните
цветя покълнали в храма на
аврора тайно пеят
ритусите на шамбала
изворът потаен с ромон ги
цитира
асамблея от чудаци
талисманите гравират и
алхимията разбират
трубадур окован в
рицарски доспехи
известие чака в алената
вечер
исихия в чаша
абаносова допива
ладия за мъката
надежда е немила
опуса житейски отшумял е
вярно ли е но съм в
ада
всичката ми сила в
илюзорността се претопи
люлка-истинност
окована и
низвергната
стои от
кладенци с
измами пият безчет
тълпи и чакат
еволюцията да провърви
алхимична светлина
лееща се в обителта, моят
ювелир на проникновения в ноща
залези и
изгреви редят се в илюзорността
ябълка отровна приспала е автентичността
тривиални и безвучни
апликации на смъртта
инплантирани в плътта
набожни напеви приспиват
самоличността едната ми в света
творецът ми осъдил ме е
в слепота за вечния
оазис на Христа
Тази публикация е продължение на Приказницата. Който иска да върже събитията, ще трябва да я прочете първо нея.
МЕЧТАТА
След срещата с Живителния, Козлето Хлъц премина в необятното междузвездно пространство. Намираше се близо до планета сияеща в светлосин ореол, а близо до нея, гравитираше огромна луна. Той отвърна взор от тях и се съсредоточи в далечния Космос. Размишлявайки върху новото си местоположение, пожела да изживее близостта на една едва блещукаща светлина - и така, н
РЕЧНИК КЪМ ПУБЛИКАЦИЯ №1
Думовник – словосъчетания от понятия, символи и думи, разбиращи се в абстрактна форма.
Чуднотевица – описания с неочаквани и нелогични характеристики.
Приказница – действителница.
ПРИКАЗНИЦА
НАЧАЛО НА ПЪРВИ СВИТЪК
ГОРСКИТЕ ЖИТЕЛИ
Една съчка изпука и козлето Хлъц се сепна от обзелата го дрямка. Огънят хвърляше мека светлина наоколо, а от нея се образуваха игриви сенки. Всяка вечер семейство Кози - така се казваха - сядаше около огъня и най-старшия – Татко-Брадатко четеше историите от Книгата на Съкровеното.
Тази нощ беше вълшебна! Въздухът пропит с аромат на билки и треви, вдъхваше наслада, тук-там в тъмата проблясваха светулки, а из дърветата се носеха з
