се в началото
„И нека вдигнем тост за присъстващите на това празненство жени, които ще бъдат погребани в ковчег , (тук следва дълга и мъчителна пауза, споглеждания и нарастване на напрежението), направен от столетен дъб, който аз ще засадя след петдесет години!”
Това е приблизителният, по смисъл, текст на старинен грузински тост, с който тамадите са разрушавали статичноста, обземаща от време на време компанията около трапезата. Или пък просто са привличали вниманието.
Смисъл
Малките мисли.......
Всеизвестни са внушенията от рода на „Ако черна котка ти мине път, спукана ти е работата” и „Станеш ли сутрин със задните части нагоре, няма да ти върви”, „Ако те срещне човек с лоши очи” или ако на път за риба ти кажат „Наслука”, забрави за рибата . „Ако... ако... ако.......” и така нататък.
Няма как да изброя всичките, те са безброй, но бих искал да ви обърна внимание на механизма на случването на „малките „незначителни” случки”, породени от „малките „незначителни” м
ДА! МОЖЕ!
Прибирах се по подпланинския път и някъде около Карлово ми махна стопаджия. Мъж на средна възраст, с оваляни дрехи и спокойно изражение. Личеше си, че на пътя е като у дома си.
Спрях, качи се и се заговорихме.
- Откъде си, какво закъса така?- го попитах и се заслушах в гласа му, отбягвайки дупките по пътя.
Спокоен и уравновесен глас заразказва за счупен биелен лагер, сервиз, черни планински пътища и бизнес с изкупуване на вълна, билки, картофи и какво ли не още.
Човека пъту
Пътят на интуицията е многостранен. Подобно на неведомостта на Божиите пътища.
Целият свят е залят с продукти, идеи, курсове и практики по фън шуй. Води се за Китайски приоритет, в което няма нищо лошо, но нека да поразгледаме малко зад кулисите.
Има едно основно противоречие в тази система и въпреки това тя работи перфектно. На практика различните школи по фън шуй са десетки, а може би и стотици. Едни работят с компас, други работят със специални карти. Нямам достатъчно познания, за ви ги
Предполагам, че сте започнали да изграждате някаква степен на сетивност в областта на тялото, за която ви споменах. Колкото и малка да е тя, рано или късно сама ще стигне до своя оптимум.
Стига да си спомняте за нея и дишането, от време на време.
Забелязал съм, че при физическо натоварване този център се стяга. Стяга се и когато ви се наложи да се защитавате или да нападате – не е необходимо даже и да е на физиологично ниво.
Стягането му буквално мобилизира способностите на тялото, тъй ка
Предлагам малка почивка от взимането на сериозно.
Нека поговорим за Дишането. Изгубената връзка със Вселената.
Твърде субективно изказване, но бих искал да ви представя своята гледна точка. Естествено, че вие сами ще решите за какво става дума.
Една от връзките със Вселената, която продължава през целия ни живот е прекъснатата при раждането пъпна връв.
Мястото, през което сме се хранили от майките си. Постепенно пъпа се свива навътре, но енергийната му функция остава. Споменал съм
Малките чудеса.
В ангажираното ни, натоварено и понякога доста неподредено ежедневие, чудесата текат толкова последователно, толкова плътно едно след друго, че ние на практика не ги забелязваме. Свикнали сме с тях дотолкова, че подминаваме собствените си творения.
По тази причина смятаме, че не съществуват. Че чудеса могат да правят само избранниците и посветените.
Всъщност – какво смятаме за чудо?
Посаждайки растение, дърво или давайки живот на нещо, ние сме свикнали да очакваме резултат
Излишното отдаване на значениe на каквото и да било, всъщност е сериозно нарушаване на Равновесието. А то самото не търпи дълго такива процеси. Такава е неговата същност.
Нека вземем за пример оплакващите се.
Излишният лукс, който си позволяват, непрекъснато да губят сила, обличайки я във вечни и неспирни оплаквания, излиза прекомерно скъп за тях самите. Тази огромна тежест, причинена от непрекъснатото, изкуствено изместване на равновесието, се усеща от околните като тягостно чувство, непри
За отдаването на значение и взимането на сериозно.
Взимането на сериозно е Излишно отдаване на значение на нещо. Каквото и да е това нещо.
Има една такава поговорка – „Пияния и лудия Господ ги пази”.
Сигурно всеки един от нас интуитивно се е замислял – защо това е така. Докосвал се е до някакъв извод или усещане и е махвал с ръка – „Остави ги, тях Господ ги пази”.
Защо ги пази Господ?
Защото те самите са „махнали с ръка” на всичко. Отделили са се, единият временно, а другият за пос
Препотвърждаването.
Споменах вече за Визуализирането. Предложих ви да „спирате” или да прекъсвате от време на време нескончаемият поток на ежедневието. Да се заслушате в тишината между мислите си. Да проследите най-фините процеси на нашето съществуване.
Предложих ви го, за да получите някаква представа за механизма на протичане на овладяване на вашето внимание .
Е, тук естествено стои въпросът, кой точно владее Вашето внимание. Който и да е – то е станало със ваше съгласие. Дано да сте вие
Излишно е да се "хващате" за думи като Русия или руски народ.
Смисъла на текста е общочовешки.
http://otkrovenia.spiralata.net/articles.php?lng=bg&pg=910
Без коментар.
„Притесненията спират светлината”
Това ми бе предадено от един мнооого стар приятел.
В самата същност на притесненията е заложена малформацията, влошената или нарушена функция, стесняването и буквалното спиране на бъдещите добри възможности.
Не можах да намеря адекватно обяснение на думата притеснение в тълковните речници. Може и да няма такова. Мога само да припомня някои външни характеристики у човека, изпитващ притеснение:
Изпотяване, зачервяване, неудобство, дискомфорт, стягане в
Всъщност, вкопчването е съвсем пряк начин да не постигнеш това, което желаеш. Директна, здраво стегната юзда, нахлузена на намерението. Представете си волен кон на когото вие слагате юзди и го стягате здраво – дори и да постигне голяма скорост, то ще е за кратко, преди да падне и да умре.
Един банален пример е буквалното вкопчване на изоставяният. С вкопчването си той просто форсира ситуацията.
Предполагам на всички от нас се е случвало да бъдем „изоставени” или „напуснати” в една или друга
Основните пречки при ежедневното ползване на намерението са няколко. Нека започнем с липсата на ултимативност.
Разбира се, самата дума Ултиматум не поражда приятни реакции в нас. Никой не би желал да бъде поставян в състояние на натиск според разпространеното значение на тази дума.
Ето го според Уикипедията:
Ултиматум (на латински: ultimatum) — искане, свързано с ограничение на време, принуждаващо към изпълнение, а също така със заплаха за сериозни последствия в случай на неизпълнение. Улт
Поддържащите „оплакването” вероятно са хванали другия път.
Той също има своята ценност като осъзнаване на света и на самите тях, но разстоянието от причината до следствието там е повече от огромна.
Може някога пак да се срещнем, но дотогава – нека да се занимаем със себе си.
Да – техниките, които ви предложих са „трудни”, но трудността им се крие само в първоначалният шок от осъзнаването. Осъзнаването, че не ви предлагам нищо ново под Слънцето. Всъщност всяка една от тях ви е позната – по
А ето ви една- две, леки и приятни техники или „чалъми” за приятно погалване на уморената ни от мисли и напрежения глава. Отличават се със абсолютна пригодност (в ежедневието) и непретенциозност, за сметка на мощното си въздействие.
Става дума за реално използваем енергиен център в човешкото тяло – енергийна сфера, топка или кълбо, намиращо се по средата между гръбначният стълб и вдлъбнатината на пъпа – вътре в тялото.
Бих си позволил да Ви дам два съвета, – естественно, ако желаете
Случва се нещо необичайно – нещо което ни кара да се замислим. И вече не сме същите.
(Ние никога вече не сме същите – ние се променяме с всеки миг – но това е друга тема.)
Това, необичайното, може да е и щастливо събитие. При всички случаи то е събитие извън коловоза на стандартното съществуване.
Да кажем – сбъдва се наша мечта. Искали сме нещо – толкова дълго - че след като го получим даже не можем да му се зарадваме. В първият момент даже не разбираме, не схващаме, че ситуацията в коят
И така, ние сме отново на кръстопът. Предстои ни, в повечето случаи автоматизирано почти до безсъзнателност, вземане на едно от хилядите днешни решения. Какво става на практика?
Съзнанието ни „върви” напред и сканира, тоест Визуализира различните възможности. То буквално „осветява” - като фенерче в тъмнината пред нас. Всяко нещо до което се докосне, „оживява” (като осветен образ в средата на тъмна циркова арена) и ако съзнанието остане фиксирано там, това нещо, тази бъдеща възможност започва
Визуализиране – каква странна дума? В ума ни изплуват курсове по психотренинг, умствена дисциплина, странни хора със затворени очи и т.н.
Нищо подобно!
Наистина - рядко използвана, нетрадиционна дума – за разлика от непрекъснато и ежедневно използваното и значение. Коренът и идва от англиската дима “vision” – вижън или от нашата българска дума "виждам", "видение". А ето и значенията които дава Google преводач за нея:
1. зрение
2. видение
3. поглед
4. далновидност
5. въображение
6. гледк
Изборът при всеки кръстопът......
Наложило се е мнението, че съдбата на всеки е предопредлена. Според някои действията ни от предишни животи са закодирали нещата така, че да теглим последствията си и да „плащаме” в този, жънейки предишни добри или лоши дела. Според други – действията ни в този единствен завинаги живот, предопределят това, което ни се случва в този момент. Според някои сме кукли, управлявани от неведома сила - Съдбата. Или пък свободни, безотговорни същества.
Мирогледите сигур
Има една история, според мен е истинска, за това как в Дзен манастирите са проверявали постигнатото ниво на осъзнаване на духовната практика от даден „майстор”. Метода, който е използван е изключително прост и съвършен. Проверявали са буквалната реакция на практикуващият. Естествено, това се е правело напълно неочаквано за самият него. Не е имало оценка или наказание. Практикуващият сам си е давал сметка за какво става дума.
(Или поне аз така си мисля) В какво се състои проверката ?
В неочак
Чета каквото съм написал досега и си мисля – та аз не съм давал никакви положителни примери. Тези, които съм споменал са главно отрицателни. И ако следвам препоръките за „положително” мислене (по чии ли критерии?) със споделеното дотук съм ви препоръчвал да си скубете косите – както прави всяка една добра фея, чудейки се кой път да избере за да може да сбъдне поне собственият си каприз – Да помага.
Но всъщност поетата тема беше за „препъни камъните” по пътя към собствените ни въжделения. Ще дой
Осъзнаването.
Единственият възможен изход от всяка ситуация.
В зависимост от собствените си разбирания, в този момент от развитието на темата, всеки от нас е стигнал до различни изводи. Присъщата му последователност на разсъждения го е нагърбила и със съответните „тежести” или пък го е олекотила.
На някой му е олекнало, намирайки потвърждение на собствените си виждания, друг е съгласен с някои неща, а с други не. Всеки вижда нещата от собствената си камбанария.
Добре е, че сме различни. В
Каква е дълбоката същност на това да сме имитатори?
Ползвайки заучените постановки, действия и реакции, ние живеем по подобие на тези, чиито истини сме усвоили.
Ситуацията малко прилича на Априлската линия на партията: погледни наляво! – поглеждаме наляво, погледни надясно! – поглеждаме надясно. Лишени от възможността да взимаме собствени решения, да носим собствените си отговорности, ние сме лишени и от собственият си живот. Живеем чужд такъв, някакъв.
Примерите, които ще дам не претендир
...........освен ако не сме „имитатори”.Да, няма как да има излишъци в онзи красив, малко трудно постижим, но все пак напълно постижим вариант( със съвсем малки забележки, естествено), в който вие сте Абсолютно наясно какво точно правите и какво точно искате. Балансиран сте и сте придобили Равновесието, неправомерно извземайки го от любимата на Академил термодинамика Не са малко хората, които го практикуват, в една или друга степен и аз лично познавам няколко от тях. <br style="margin-top: 0p
