....До вчера чашата ми беше почти пълна ,аз бях невероятно щастлива .... всяка частица от мен потрепваше , усмихваше се , радваше се ... не подозирах ,че цялото това щастие ,ще отлети като един прекрасен момент от живота ми .... толкова сладки чувства, с наситен дъх на канела и шоколад .... безмилостните облаци пак се надвесиха над тези захаросани чувства... заплиска силен пронизващ дъжд и съсипа сладостта на чувствата... отми ги и след себе си остави само болка .... и локви от отминали мечти и
Да осъзнаеш, как целият ти свят е едно голямо нищо е истинската болка ,от която се изяжда човешкото сърце. До вчера имаш приятели на които можеш да споделиш, любим с който можеш да живееш в света на мечтите ,а не след дълго осъзнаваш как настъпва момента в който всичко това изчезва.... Тогава няма как да не се запиташ” заслужих ли си го ? И ако съм с какво? „ ....
Сриваш се в ямата от която измъкването ти е толкова познато ,но кога отново ще настъпи ,не знаеш.... Хор хе Баукай е казал , за да и
Мит дали е? Мъже, честни ли са? Можем ли без тях? Любов има ли? Думи, вярваме ли им?
...Хората са така устроени ,че вярваме на това само което виждат очите ни. Е добре де ,но ние не виждаме думите ,не виждаме любовта не виждаме чувствата, но все пак вярваме в тези неща и ги браним ,защо?
....Страдаме ,допускаме други хора в нас ,показваме им всичко като вярваме ,че няма да ни наранят ,а какво се получава....винаги ние оставаме наранените... Измисляме стихове,песни,поеми и защо са ни ,когато
Какво е да обичаш , какво е да стоиш от страни и да наблюдаваш себе си и постъпките си , би ли ти харесало това което виждаш или не ... Защо когато обичаш някого ти се променяш, опитваш се да го зарадваш ?! Защо тогава ни е нужен един празник ,за да се досетим ,че имаме половинка ...и че може би имаме някакви чувства към нея.... Не ли по-вярно (макар ,че е доста относително...дали съществува вярно или грешно в емоциите ни) да си показваме желанията и вибрациите през цялото време...какво искате д
