Истински морал е този, който издържа през всички епохи. Запример, ако днес някой мъж се осмели да обича и друга жена, освен своята, считат го за неморален човек. Какво ще кажете, когато един брат обича четирите си сестри? И те са жени. Има ли право този човек да обича тия четири моми? Чий закон е любовта: на Бога, или на човека? Казано е в Писанието, че двоеумният човек е непостоянен в своите пътища. Тогава може да се каже, че и двусърдечният човек е двоеумен в постъпките си. Когато говорим за м
Вие не можете да си представите, как това, което причинява страдание, причинява и радост. За мнозина това е непонятно по причина на техния егоизъм. Понеже те живеят само за себе си, то когато на тях е добре, и светът е добър. Когато те са щастливи, и окръжаващите са щастливи. Обаче, истинското щастие се крие в Царството Божие, т. е. в Божествения живот. Често хората страдат по причина на това, че не дават път на малките Божествени идеи, които минават през ума им. На малките идеи те не обръщат ни
За да разбере човек великата истина, всичките му сетива, всичките му органи трябва да функционират правилно. Те трябва да функционират не по правилата на държавата или църквата, по каноните на някоя религия, не по разбирането на философа, проповедника или учения, но по онези вътрешни закони и правила, написани в самия човек. Следователно, има един вечен, абсолютен авторитет, на когото всички разчитаме. От този авторитет, именно, черпят всички учени. Ние се отнасяме с уважение към тези учени, кои
Искаше ми се цитатите от тази беседа да сложа с вчерашна дата - 13.07., защото усещам, че е "крайъгълен камък" в моя живот. Попадна ми на 10.07.2011, след посещението на такова вълнуващо място, каквото е къщата на ББ в Айтос. Малка книжка с три беседи, със снежен изглед от Рила на корицата. Отгърнах наслуки, за да видя каква мисъл ще ми се падне, прочетох я набързо по диагонал, защото наоколо ми "бръмчеше" ежедневието. Някой ме заговори и аз трескаво затворих книжката. Като се поуспокои обстанов
И тогава питат хората: „Що е Бог!“ За Бога ние имаме две понятия: когато излизаме от Бога, ние го разбираме като ограничен в себе си, т.е. безграничното, което се ограничава в себе си, – тогава разбираме Бога като ограничен. А като започнем живота си, отиваме към Истината, т.е. отиваме към безграничното, вечното, следователно към онуй, което е без граници, без начало и без край. Следователно Истината е посока към безграничното и безначалното, което има връзка с ограниченото. Е, какво разбрахте в
Разни възгледи може да възникват, но те са само методи, които за в бъдеще могат да бъдат само методи, плюс или един минус. От даден възглед вие или ще спечелите нещо, или ще изгубите. Те могат да бъдат или някаква придобивка за вас или някаква загуба. Не е въпросът какво аз мисля. Срещна един човек и мисля, че ще ми помогне. Срещам друг, но ни най-малко не мисля, че може да ми помогне. Нямам никаква надежда в този човек, но той ми помага. В дадения случай важи онова, което става, а не онова, кое
Законът е: „Не пожелай!” Нещата са престъпни, но кога? Всички неща, които се извършват без Любов, са престъпни. Всички неща, които се извършват с Любов, са добри. Това е закон. Когато един човек не го обичаш, то, каквото вземе от дома ти, ти го считаш за престъпление. А пък щом го обичаш, всичко му даваш. Когато обичаш някого, ти не можеш да направиш престъпление. И затова именно е казано: „Любовта е изпълнение на закона”. Без Любов външният закон носи на човека от край до край нещастие и ограни
В бъдеще на лекарите ще плащат за всеки съвет. Тогава те няма да лекуват болни, а ще посещават здравите поне по един път в седмицата и ще ги учат, как да живеят, как да подобрят живота си. Така ще работят и свещениците, и проповедниците, и учителите. Нови методи на възпитание са нужни.
Според мене, истински герой е онзи, който доброволно, съзнателно отива на бойното поле, а не този, когото насила заставят да воюва. Той е страхливец, не е герой. Човек трябва да има убеждение! Това е философи
Казват, че когато орелът е ранен,
полита към върха на планината.
С последни сили, но до края устремен,
той следва своя път към светлината.
Намира най-високата скала
и с вятъра единствено нощува.
Очаква изгрева с разперени крила
и се оставя слънцето да го лекува.
Не ти разказах тая приказка напразно,
когато чувстваш се предаден, наранен,
когато мислиш, че умираш победен
и злото те довършва безпощадно:
Спомни си как орелът до последно
към своя връх се носи устремен.
Ние говорим за човека, а какво нещо е той? (Учителя пише на дъската.) ЧОВЕК. Англичаните казват „man”. В множествено число те заменят А с Е и става „men” (хора). А пък на български „мен” е местоимение. Като се каже „мен”, англичаните разбират: много хора, а пък българите разбират: тези хора са все за мен. Едно съвпадение. Английската дума „душа” е българската дума „сол”. Англичанинът казва: „Soul”, а пък българинът разбира „сол” (с което се посолява). Това не е знание, това е съвпадение на думи
Някой казва за някого, че бил в рая, като разбира при Бога. Че Бог е навсякъде. Щом туряш Бога на специално място, тогаз за Бога ще имаме две понятия: че Бог е навсякъде или че Бог е на строго определено място. Като кажем „при Бога", дали е тук, дето съм, или е горе, все е при Бога. Когато кажем, че си при Бога, това значи: „При баща си съм". Значи, съзнанието на вашия баща е будно. Вие сте вкъщи, виждате баща си и той ви вижда. Може баща ви да е в Америка, но той ви пише всяка седмица по едно
Бъдете като житното зрънце. Използвайте светлината и топлината, и Бог ще ви благослови. От вас се иска духовна чистота. Да се освободите от всички раздори и недоразумения помежду си. Мъже и жени, всички трябва да бъдат чисти. Това не значи, че те не трябва да ядат и пият, да нямат желания. Може да имаш удоволствия, но законни, от които и ти, и окръжаващите, да сте доволни. Ако се срамуваш от това, което правиш, не го прави. Прави всичко съзнателно, чрез закона на жертвата. Това не значи,
Мило мое слънчево дете,
дни минават,месеци,години...
Липсваш ми,докато детето в теб расте...
Моят ден започва с твоето лице.
Ще успея ли да споделя и преживея
болката и радостта ти...?!
Ще уловя ли твоя дух и твоя миг,
които ще бележат пътя ти честит...?!
Ще ме разкъсват тайните неразгадани,
ще ме горят на най-големи клади,
ще съм далече във страни красиви,
но само твоят образ ще ми дава сили
да продължавам и да побеждавам
телесната раздяла,а душите ни ще се преливат
в мечтите
Всеки път на раздяла от сърцето ми капе кръв.
Всяка нощ без теб те сънувам, всеки ден те бленувам…Всичко, което изпълва със смисъл живота ми, си ти –
Мое малко безценно създание, мое богатство и наказание,
Моя грижа и упование.
Сега си далеч, но в лицето ми грее твойто лице,
С насълзени очи, като бисери, с молба и горещо желание
Времето да спре…
Не тъгувай, мило дете!
При теб съм – сега и завинаги!
За съзиданието чрез пространството на Слънцето.
Геният на съзиданието е в това, да създаваш против всички правила и норми, но именно това значи съзвучие със законите на висшите пространства чрез безкрайната душа.
Всеки въпрос как, потъва в колективното съзнание през състоянието на ограниченост и невъзможност, на отделеност. Вместо въпроса как, се слейте със слънчевото пространство и от единичното усещане за изключване, следвате дълбоките импулси. Тук има постоянна поддръжка, съкрови
Когато обичаш някого, няма да казваш, че го обичаш. Този въпрос ще го решаваш с Бога и след като те опита Бог и види, че изпълняваш закона, тогаз този, който не те обича, ще те обикне. И онези, които са те мразили много, най-много ще те обичат.
Аз мога да обичам всички хора, никой не може да ми препятствува в това. Но ако почна да разправям за Любовта си към хората, веднага ще се яви противоречие. Ако някой има дъщеря и аз кажа, че я обичам; или ако някой има жена и аз му кажа
Когато в зора се събужда деня,
а слънцето пръска лъчите си щедро,
помисли за лъча,
огрял в усмивка лицето ти
със светлината на новия ден.
Спомни си тогава за радостта,
родена от болката,
защото тя е,
която извайва новото тяло на съвършенството ...
