Вървях по Земната пустош.
Моето минало преродено
идваше да ме срещне.
Срещах онези, на които
нещо дължа.
И плащах най-скъпо
с Живота си.
Спящи кристали,
Божии същности.
Събудете се вече.
Милост дошла от далече.
В сърцата Нова Любов
пише се.
Радостта на Отца, иде.
Любовта на Душите.
Ще прощаваме греховете си.
Нови закони ще учим.
Нов Смисъл.
Нова Любов
в Светлината на Топлото.
Всеки в своето място.
Единение вечно.
Новото Братство
сега се създава.
Защо не прекр
След бурите ужасни, слънчеви лъчи прекрасни
галят моето лице.
Целувките на Светлината, могат ли да се сравнят със тъмнината?
Мраз и студ отмина,
мир и тишина
вливат се във моята душа.
Слънчеви лъчи прегръщат ме сега.
Не е ли щастие това?
Какъв е този благодатен час?
Незнайното те посещава и благословението си ти подарява.
Откровение свещенно.
Отговор на страшните молитви.
Неизказани...
Но тъй дълбоко врязани
в пространството около мен.
Дори в душата ми Светлинните л
Първолюбов
Всичко затихнало,чака в копнение.
Всеки, в своя си лъч светлина.
Сърцата притихнали,чакат вълната на вечното щастие...
Първолюбов!...
Майко на майките, всичко се ражда във теб.
Много е казано...
Всички сме чули...
Но... идва незнайното...
Вечното...
Миг тишина...
Колко велико е...
Ето, още малко и ще го бъде...
Сътворение...
Милуващи думи,
като бриз ухаещ, на жива вода.
Влизам в сърцето си,
моя храм неръкотворен,
подарен ми от теб, Първолюбов.
Неумолимо към Теб ме тегне...
Надежда моя, Вяра моя...
Сърце ми песен Ти пее.
Покров мой, Защитнико вечен.
В последната битка за спасение,
Очи към Тебе възвождам.
Няма да ме изгубиш,
Огън на живота ми.
Единствен копнеж си ми.
Така всичко е запустяло.
Суша отвред, пречките вечни...
Поведи ни Първоначалнико,
Създателю на световете.
Твоето Царство светещо,
Отвред да ни обгърне.
Наистина искам,
Пламтящ огън да бъда.
Стрелите омраза,
В себе си да стопявам.
Волята Ти благословена,
Любов мечтана,
Проникваща на капчици в сърце ми.
Нови простори, вихри любовни.
Крилле от светлина лъчиста.
Радва се душа ми.
Създава се нова Земя,
На Любов Вечна.
Ангелски Същества,
Пеят химни светлинни.
Звуци прекрасни,
Ритъм чудесен.
Божествена песен.
Чувстваш ли че си част
от всичко това?
Отвори сърце,
Там е твоята врата,
Към Рая небесен,
На Нова Земя,
Обител на Любов чиста.
12.09.2011 г.
Мечтание за ширнали зелени равнини.
За цъфнали в цветя високи планини.
За освежаващата нежност на любимите души.
Прохладното бълбукане на извори планински.
Потоци на живота вечен.
Блян по Светлината.
Медитации във вътрешния свят.
Приготвяме прекрасното ни утре.
Макар изгубено да чезне всичко днес.
Малко мъка за подправка,
в блюдото на мойто днес.
Невъзможното винаги ще те подканва,
да го постигнеш още днес.
Училищ
Леко, ефирно...
Трептящи потоци сърцето лекуват.
Душата потрепва в полъха
на милващия вятър.
Земя, душа ненагледна,
приемаш спасение днес.
Къпеш се в огън.
Любящи сърца в едно несътворено утре.
Оформя се света.
Светлина залива всички.
Олтарът на душата ми гори...
Свещенния огън.
Заблудата падна.
Иде вечната Истина...
Следвам я...
Бих ли могъл да живея без Нея.
Отронени думи...
От Вечноста...
От Безкрая...
Обичай...
С Любовта на Душата.
Така идва свободата,
за мен и за Земя
Един велик славянски народ се пробужда. Една нова надежда.
Обърнете внимание, събудете се....
Може би Спасението вече е дошло...
Не пропускайте шанса...
Погледнете това:откровения
За мисията на Българите и Славяните
Интуитивни схващания, приоритети за действие подходящи за осъществяване от българите.
Мисията е в приложението, но трябва да имаме силно желание за промяна на живота, в личен план, в себе си, в действията си.
В момента сме в позиция на спасяване на света чрез промяна на собственото си поведение, мислене, чувстване, хранене, молене.
Паневритмията е най-великата мисия, най-новото откровение на Духа Божи. Хиляди години асаните на Йога били следвани от
Докосване от слънчевия лъч,
в сърцето.
Хоризонтът е безкраен.
Синьото небе, със бели облаци мечтае.
Вятърът ме гали нежно.
Радостта дошла е в мен и възвисява.
След дългото летене нанадолу.
Жужат пчелите.
Жълтите цветенца във тревите,
смеят се безгрижно.
Възкресение след мрака.
Пеещите птици, пролетна любов раздават щедро.
Любящите сърца преливат.
Милост във безкрая пращат.
Диханието на вселенската ни майка е красиво.
Любов неземна, проникваща във всеки атом.
Поглъщаш мисълта ми,
Омаен мир се лее в гъстата гора,
пеят птици вдъхновенно.
Във размисъл потъвам,
и после пак нагоре с мисълта летя.
Чуден свят, вълни на благодат,
преливащи във мен.
О, живот свещен,
колко малко зная аз за теб.
Вълнуващо ефирно лееш се пред мен.
Отвън зелената гора, чудни гласове на птици.
Отвътре ромон на мечта,
плискаща душа ми.
Копнеж пред тайната врата,
на неразбуленото вътре.
Образи на светове, говорът на духове....
добри,...познати...
Какъв е този чуден резонанс,
мелодия въл
Каква любов си имал,
за да понесеш греха.
И кръстът, който ти сковахме,
е единствена врата, ...
към теб.
Защо Любящий мой,
избрахме тази участ?
Не тръгнахме след теб.
И думите ти със съмнение покрихме.
Сега се молим, викаме те, пак да ни спасиш.
Ала на твоя кръст сме вече ние.
Ела Божествений, спаси ни.
От кривата ни мисъл.
От ненаситното его.
От неизбежната ни гибел.
Врата е твоят, кръст.
Благословен да бъде.
Ще страдам днес за теб,
и утре даже.
Във твоята защита ще застана.
На Онзи, който ме пази.
На Онзи, който обича.
На Онзи, който със милост могъща ме
носи през пропаста на живота.
Светлина в тъмнината.
Знак на кръстопътя.
Изход в лабиринта.
Поклон!
Нявга, когато бях тръгнал към гибел.
Очите ти срещнах.
Душата ми преобърна,
в миг ме разтресе.
Кой съм аз, накъде отивам?
Колко пъти от тогава
ръката ти от гибел ме спасява.
Поклон пред теб Спасител!
Любов всевечна. Милост неизразима.
Радваш ми се отдалеко.
А сякаш си в мене.
Очите ти виждам.
Танцуваща луна.
Летящо синьо.
Милост на сърце любимо.
Красота, уют душевен.
Топлина във слънчевия център.
Полет на духа, далеч отвъд Земята.
И пак обратно.
Весел съм и радостен.
Имало живот навред.
Имало и ред.
В друг свет.
Далеч от този.
Бъдеще красиво за духа ми.
12 април 2011г 12:54ч.
Рояци блаженни души, Светлина чиста!
Идват на Земята, благословение носят.
В ритъм свещен, с танца на красотата.
Любящи души, сърца-лица.
Прекрасно засмени, грехове изкупуват, щастие носят.
Приятели вечни, души чисти.
Мир и радост, светлина, топлина.
Ледени, сърца разтопяват.
Потъмнели умове осветяват.
Деца на светлината, идващи от Бога,
благословение носят, свобода за Земята.
Нова Епоха, Ново Време.
Нов живот чрез себе си да изтъчеме.
Пейте любящи, пейте
Майко моя, Любов Всемирна!
Спасяваш ме всякога.
В живота ме връщаш, от смъртта ме избавяш.
През пропаста на пътя ми, мост по-тънък от конец поставяш.
И смелост ми даваш, по него да премина, в земя жива, светеща градина.
Аз който роден съм в дола на смъртната сянка, поглеждам към теб, и те призовавам.
Аумен!....Едната адитна, биотна, амрихална.
Свещенна, нечута, нежна, тиха.
Майко моя,...Аумен!
Благодаря ти, че ръката ти все над мене стои.
И в грях, и в милост, все т
Слънце мое .... светло.....топло
В този леден ужас, колко хубаво ме грееш.
На лъчите ти заставам и благодаря, че днес за мене ти изгря.
Навред блуждаещи ветрове, разнасят смутени духове,
шептят нечути думи, търсят мир, радост, храна.
И сърцето ми смутено тупти: Как да ви помогна, как да обесня на мойте братя
че сме отговорни за всичко, което става по света?
Слънце мое, мълчаливо грееш ти.
Лъчите ти гальовно, милват моето лице.
О, сърце, о Космос, блажена топлина.
Въздишам по тебе сега,
Вятърът брули пролетни клони,
Мушици летят, слънчево гонят се.
Песен тиха, протяжна,
Глас на хиляди години, стон от светове.
Майко моя, земя природа
Името ти тайно зная аз,
И сега те поздравявам.
Облечена идеш, в зелено и бяло
Розово засмяна, чиста.
На мъртви живот даваш
А живите благославяш.
Радост моя, живот
Приказка красива. Чуден танц. От песен, в песен.
След скръбта ужасна, Слънцето изгрява.
Милий слънчев лъч те гали.
Пак ли си пострадал, малък дечко.
Не бой се, има светове и светове безбройни.
Мир, Любов и Радост там живее.
Песен, звук, хармония се лее.
След омразен студ - идва пролет.
Нов живот, Завет на Бога.
Мислиш ли, че не те е чул.
Нима затворил си е Той ушите си за тебе.
Мир, сладък мир, къде остана ти?
Душата ми в кипежа на деня се дави.
Какво море е мисълта, бури непрестанни...
О небе, о земя, запалете в мене огъня свещен,
защото го загубих в мрака на деня човешки...
Докога ще спим, докога денят ще бъде нощ,
докога любовта ще се превръща във умраза?
Крилете ми от светлина къде са?
Къде изгубих ги, докато се лутах в тази бездна....
Мъка моя, превърни се в светлина, в радостна надежда...
Спо
Тихо, тихо, в звезден мир.
Нашепват мисли тъй любовни, чудните дървета,
отрупани със плодове.
Ето царевиците растат в нощта
протегнали към Бога, молещи ръце.
А ти си тъжен, че обидили те пак.
Весел ти бъди, и песен нова сътвори.
За мъничките буболечки, що на завет скрити пренощуват,
сутрин сладък мед за теб и мен събират.
Мир! Сладък мир. Божий мир!
След бурни страсти, злоби, клетви - ти заставаш в МИР!
И н
Тихо пееш, песен пееш, песен за Любовта.
О, Любов всемирна, О Любов блаженна,
Тъй далечна и тъй близка, що си ти сега.
Аз обичам, Ти обичаш, Те обичат. Ново е това!
Във омраза, Любов да сееш - подвиг е нали?
И когато, пак запееш, всичко млъква,
за да слуша, чуден извор, как бълбука в тишина.
Във омраза, песен пееш, за Любов неземна,
за Любов велика, от незнайни чудни светове.
Ти, Любов, тъй прекрасна, тъй различна,
О моя плачуща душа, защо скърбиш, защо пак раниха те сега.
Защо се молиш ти с безмълвни думи.
Защо във този леден блок смразиха те, какво от тебе искат?
Да угодиш на хората изкуство невъзможно е.
За нас човеците светът е тайна.
И Бог е тайна.
И ний сме тайна.
И как във тази тайнственост да знаеш всичко ти?
Ето изпитват те по всички правила.
И съдят те и те проклинат, защо фалшиво си играл,
защо не си познал
