Опит за летене, като много други – неуспешен,
като много други – безутешен.
Крачка към върха, като много други – трудна,
като много други – дълга.
Миг на самота... Стъпки във съня...
Крачка към върха... Стъпка, после светлина –
над мъглата блеснала дъга...
Една...
Когато идваш нощем със съня и сутрин рано си отиваш сам, без мен. И политаш към звездите – и отново сам, недостижим, студен – да блестиш, но не да сгряваш...
И когато денем спираш във сърцето и в ума, и не знам защо, защо оставаш?
И забравяш, и забравяш...
Нощем пак се връщаш, и защо? Една любов те окрилява и те праща в небесата, че без нея си снежинка във калта, така сама...
И пропадаш, и пропадаш...
