Неразумен електрон съм и блуждая в пространството, и се удрям в някакви частици...
Чувствам се като в люлка, лю-лю, лю-лю...
О-ох, стана горещо, ударите зачестиха! Приятно беше, но вече не издържам!
Как да се измъкна?!
Мисли, мисли!
Как да мисля с това неразвито съзнание?! О-ох, боли!
Мисли, мисли!
Трябва да намеря изход. Нужна е целенасоченост!
Мисли, мисли!
Ще се устремя към нещо положително!
