Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Блогове

Важни Постове

  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим
    • 1 коментар
    • 2998 прегледа
  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря
    • 1 коментар
    • 2967 прегледа
  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия.
    • 1 коментар
    • 2416 прегледа
  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 2004 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 2601 прегледа

сетивно за октомври

Изтича времето на тези дни… Зад покривите, приютили късче лято. От къщите потегля. С топъл дим. В посоките на самотата ми… Изтича… С мъртвата вода. Камбаните отсреща удря. Измазан в жълто е денят. И съхне в своето си утре. Сънуват думите лица. И в нощната ми памет бягат. Под мостовете на деня (останала за вечер само) придърпва сивата луна изтеклите пространства…

парнар

парнар

Да изучиш Пътя

Да изучиш Пътя... означава да изучиш себе си. Да изучиш себе си... означава да забравиш себе си. Да забравиш себе си... е начинът да се просветлиш. Да се просветлиш... означава да освободиш... собствените си тяло и ум, както телата и умовете на другите. дзен учителя Доген, из филма Дзен (2009)

Иво

Иво

календар

Повтарят се неделите…повтарят се… В следутрини и дни , попили нежност. Повтарят се в прозорците, в цветята. В отеклото небе, дошло отвчера… Повтарят се…внезапните жени, заключили от нощната наслада в телата си…И в онзи вечен вик, останал като камък. В паметта ми. Отвън и вътре…есени – повтарят се. Отминалото време в мене плискат. И старото корито на душата по съмнало потъва. Във мечтите… Но ще се върна. В някой ден…от пътя кривнал… След реката. В сън п

парнар

парнар

Карма

Като Дамоклев меч тя винаги виси над нас. Отмерва всеки миг с везните на Темида. Постъпки, мисли, жестове, слова - незаличимо вписва в вечния регистър. Безстрастен съдник на отминали дела. С цветя и тръни пътя ни постила. С приятели и врагове ни среща пак, след като някога съдбите ни е сплела. Така сеячът на добри и здрави семена заслужен урожай от Благодат ще жъне, но който на подобните си готви участ зла, сам в ямата, която е изровил, ще потъне.

avuso

avuso

Земен път

Дошли сме на земята да творим да пропъдим всичко старо......... без годините си да броим......... Ний трябва да изтлеем, без да изгорим! Това , което Бог в нас запази и даде ни го като дар , То трябва през живота да ни пази, да преминат дните без кошмар. Да можем да пропъдим всички страсти, хаосът от нашите Души..................... да променим живота си отчасти , злото в нас да задушим!!! Житейски стъпала към светлина къ

Росица П

Росица П

усещане за зима

по Надежда Радулова Открехна бялото си рамо зимата. И скри прозорците, прихлупени в душата ми. Посипа в сняг, мъгли и вятър синьото. Заспаха в бяло всички рани… Доведените дни затъваха. В пъртината. И някак си…не стигаха до прага.Окачени на клоните замръзваха лицата им. С въздишки по отишлото си лято… Открехна бялото си рамо зимата. На утрото избра зелената ми улица. С останалите цветове от името. И отънелите тела. На звуците… Аз там

парнар

парнар

дневник

Любовта си тръгна. Като просяк. В снимка от средата на октомври. Тръгна боса…не задаваше въпроси. Сънена. Без грим. И с друг. Във погледа… В мен захвърли чашата си болка. И опръска виното нощта ми. Всички дни заключи. Във посоки. После свирна…без да се обърне. Късна птица… не летяла. Сън. И праг от тишината. Зъзне в мен. С очи за тебе. Стрък от циганското лято…

парнар

парнар

епикриза

Потъвам в този хубав ден, където бавно душата ти изпълва побелелите пространства. Дъгата в мен покорно се прегъва. Небето е олекнало. И странно… Потъвам в този ничий ден, зазидал стъпките на толкоз вечери. В които съм изпращал сън. По теб. И тиха есен . В пътищата време… Отдавна не поглеждам настрани. В забравен извор. И затрупан… Душата си оставих. В други дни. Тя скитница е в делника на други… От тъжният му ромон съм смутен… Потънали, петачетата свет

парнар

парнар

представление

Като сянка е тази завеса. След прожектора капе. В метафори. В прах от сцената. В прах от лицата. В кръгли мисли, поети без нафора. На последния ред са актьорите. (Ние - стари и смешни столове.) В прах от сцената лепне умора. Или в сън – до неделната гроздова… 2 Нейде с тихото лягат лозниците. И светлеят в окото на дрозда. Между зъбите скърцат личности. Скрили в пазва ланшните гвоздеи. Прах ти казвам…Попива ракията. И гласа и з

парнар

парнар

пантомима

Някой сънува лицето ти снощи. В края на лятото, в стъпките…в пясъка. Просто въздишка е зимата още. Или пък…с тъмното птица очаква. Някой до късно към пътя поглежда. Всички следи заличил…всички прагове. Пресен е вятъра…още нагарча. В сламена прежда търкаля лятото. Като въздишка. Или докосване В белите думи, зад мрака останали… някой те чака. В сърцето износил Всички раздели. И разстояния. Някой те чака…счупил стъклото с дъх за студена и дълга

парнар

парнар

акростих - пречистване

плахо струи разбиране радост шепти за откриване езоб пише словата чувства прозират съдбата ирационалност помита суетата но тайните стават явни власти губят сакрала атомът свети в небето и човекът апострофира битието

Виктор

Виктор

акростих - никтемерон

нож в сърцето е заровен изворът гностичен е отворен кодекс скиния раздира три-пъти хермес е свободен епитафия от пътят седморен подсказват майстори на камъка дванайсеторен есеи нишка визуализират в ротонда тайно я закодират очи невиждащи сълзят наченки за познания мълвят

Виктор

Виктор

акростих - чашите

чистите, обречени в граала завинаги амброзия пили от него шестата сфера преминали инициация без форма приели тетраграм завет оставили в ендура спасение намерили

Виктор

Виктор

акростих - извикай ме

изида рожба на тринайстата звезда верую на пилигримите в беда икона с кадуцей в ръка аранжираща пътят с йерофантите отвъд ноща молитви стенат в казуалността езичници умират от света

Виктор

Виктор

още е лято...

Още е лято. Нищо че няма топло докосване вятъра. Като въздишка потича в лицето ти. И отминава. Нататък… Идат безсъници(още е лято…) С кръгла луна над върбата. Ти си измислена…просто докосване. В равния гланц на листата. Вечер. Поредната…Дъх от зефира в нежното тяло на мрака. Още е лято…Пее в щуреца синьото мое очакване… Още е лято. Още сме двамата. Пясъчно топли. В дъгата. Нищо, че нямам твоето докосване. Нищо, че няма го вятъра…

парнар

парнар

моето упражнение от Учителя

Упражнение от Учителя : "...Поставя се дясната ръка на лявото рамо. Изнася се десния крак напред бавно, добре изпънат. съсредоточено спускане /коленичене/ на лявото коляно и после бавно издигане /изправяне на тялото/. След това лявата ръка на дясното рамо, левия крак напред, коленичене на дясното коляно и изправяне. Туй е сега волево упражнение. Концентриране на ума, да контролира малките частици. Имате някой път неприятност, неражположени сте духом. Туй упражнение е хубаво. В тези движ

Креми (късметче)

Креми (късметче)

Преход

Любов , Мъдрост , Свобода ! царуват в пълна светлина, в свойта същност носят красота жадувана от нашата Душа. ЛЮБОВ - едно човешко благо пулсиращо във вените - сплотява, сърцето проявило смелост , Божественното в нас да проявява ! МЪДРОСТТА - съзрява тихо........, подарява своя житен клас , Душите ни да бъдат сити , да чуем Божественния глас ! СВОБОДА - живота без прегради в нас остава само същността, да го изживеем в наслади за да

Росица П

Росица П

импресия с дъжд

Този дъжд…Този есенен дъжд в пожълтелите вени на мрака. Капе в сънен и тъжен рефрен. Пълни стрехите в мене. С очакване. Сякаш в минута животът е спрял. Бъбрят тихо, опяват водата капчуците. А в дантели от пяна и сухи листа Оживелите сенки прескачат. Нататък… Този дъжд…Този есенен дъжд над града ожаднелите улици знаят. Тича водният дух. В чужди стъпки . И кал. И премята на топка листата. Само ти не дойде. И не свърши нощта. А дъждът побеля. В

парнар

парнар

Смъртта

Тя неотклонен страж е на душите наши. И като сянка вечно ни следи. Със мрачния си облик все ни плаши. С присъствието си наблизо ни гнети. За вярващия е представяне пред Бога. За атеиста-мрак и сън дълбок. За праведните-път към райските чертози. За грешните-възмездие и съд жесток. В прегръдка топла тя едни приема. А други сграбчва в ледени обятия. За някого е като майка и любима, но други я посрещат със проклятие. При някой идва със усмивка мила. З

avuso

avuso

В очакване на Учителя

Не всеки би понесъл бремето да е Учител. Не всеки може да заслужи да е ученик. Ала докато има на света Учители и ученици, в застой духът човешки няма да заспи. Дори и да не е те обучавал Йог-ананда и да не си живял години във ашрам, бъди уверен, че Учителят е винаги до тебе, щом духом винаги и ти си с него сам. Невидим, той те наблюдава без да знаеш и чака оня миг, когато ти ще си готов пред блясъка на Истината да застанеш, почувствал ясно дълго чакания Зов.

avuso

avuso

×
×
  • Добави...