Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Блогове

Важни Постове

  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия.
    • 1 коментар
    • 2416 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 2601 прегледа
  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 2004 прегледа
  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря
    • 1 коментар
    • 2967 прегледа
  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим
    • 1 коментар
    • 2998 прегледа

Откровение

Слънцето издига се в простора , с лъчите къпе моето лице........ протягам ръцете си нагоре , с молитвен зов , изпратен от сърце ! Да се изправя чиста на молитва, Духът ми да витае в светлина , да спра в себе си да се запитвам , дали добра съм ,или пък греша . Мили Боже ,светлина безмерна , спаси Душата ми, сърцето и умът , искам да остана вярна , на тава що съгради Духът !!!!!!!

Росица П

Росица П

и събирам световете в ръцете си

и събирам световете в ръцете си по тъничките струйки нежност светлоносни се сбъдват мечтите до залеза приспиван от флейтите по нептуновосините стъпчици на феите помилвали съня ни с устните медени в онази градина, където японските чаени рози цъфтяха и рисуваха с ухание крилете ни ~ в очакване на изгрева стаени Обич моя, през тънкото було на сетивното летим до необятните звездни полета изпъстрени с макове~дихания небесни до кристалночистия извор на светлото притихнало в молитв

Milena

Milena

Вода съм

вода съм и шепна сребърните плитки на лунни магнолии затрептяли в сънна омая разцъфтяли земя съм и ухая на вишни тръпчиви попили от сладостта на земята сокове пили и благостта на недрата огън съм и светлосин е пламъкът на мисълта, диамантена роса по крилете на феникса ~ полетял след на тленното жарта етер в бденията и изгрева на зората; целуната от Слънцето се тихо разлиства душата...

Milena

Milena

...

и знам, че мога шепнейки стъпките да стигна отвъд по този нетленен и посипан с цветове от рози път върху крилете на фениксови птици, след молитва в храма на сърцето и цветни стъклописи и само едно неживяно тук ще оставя ~ пулса на копнежа ни по онази друга красота, която и след хиляди слънца не се забравя...

Milena

Milena

Вярвам в чудеса

Блещука чудо в изгрева на зората, чуден е и дъхът на мирта в небесата попили златно от звездичките по шала, загърнал Вселената чудо е да се любят дъгите в пулса на сърчицето ни ~ плуващо в песента на вълните, животворност и пируети в кехлибарения елей по ресниците, с които те галя; обич в храма на Любовта с мислите си в синьо паля...

Milena

Milena

Приказчица за вятърка

Вятърка се засмя звънливо и приседна на крайчеца на едно пухкаво облаче. Малките бели семенца, които грижливо беше посяла и дни наред топлеше и закриляше, вече бяха големи красиви растения и сипеха снежните си цветове над земята. Размята коси и духна силно към тях за да ги разпръсне навсякъде. Трябваше да покрият всяка полянка, всяка горичка, да застелят пухкав килим по пътечките, че много хора щяха да минат по тях. Беше надникнала в писъмцата им, които пишеха всяка година и беше видяла, че ще

infinity1305

infinity1305

...прошепнато

слънчева усмивка и топлото в мен идващи с мисълта за Теб мънички прашинки светлина танцуващи безчет ронят по клавишите бадемов цвят и красота и ако Господи, някога отново в онзи златен град, където пеят дъги, се завърна нека живяното тук да остане ~ на утрото, на соления вкус на вълните и халите то да пристане там в роса на лотус бял да се превърна...

Milena

Milena

ЛУЦИФЕР

Той някога е бил възвишен светъл дух, наречен Луцифер – за облика си лъчезарен. Дошъл от Висши светове преди епохи тук, но бил със суета и властолюбие покварен. От светъл принц той станал княз жесток на мрака, злото и всеобщата разруха. Хармонията на света със хаос най-дълбок решил да замени, за да пребъде тука. Така от ангел Светлоносец станал Сатана- хилядолетен зъл властител на Земята, обрекъл този свят да тъне в мрачина, докато новия Спасител не до

avuso

avuso

писмо до мама

Всяка есен след тебе сбирам думи- листа. В стъпки кал се превръщам. И в бръшляна раста. В мен с пътеката зимна още птиците спят. Още с твоите зеници пазя песен. И цвят… Всяка есен след тебе губя твоя следа. Като в пръстен живея. Като в снимка със сняг… А брегът е далече, късен вятър довял. (Овдовелите вечери още бродят. След два…) Как полека угасна… в тази зимна мъгла. Всяка есен след тебе крия твоя сълза. А брегът е далече…

парнар

парнар

Queen

Гримът е свален, Контурът на скулата е забравен в деня. Споменът е запазен в употребеното тяло, проснато. Последното перо пада. Заформя се извратена тройка - Аз, Живота и следващият Ти. Денят ще се роди пак, шарен, прелестен, парад на новият грим.

Йордан Анов

Йордан Анов

Сълзи

Не зная защо ,но всеки път щом видя тюлен или косатка ... напират сълзи ,сълзи от вътре !Усещам нещо много силно и ми е ужасно тъжно.Огромна обич и уважение към тези животни.Слабост .... думите ми са граница.Това ,което усещам към тях е без граница!

Деяна

Деяна

Рисувам

Виждам нови рисунки по ръцете си ... красиви,чужди,глупави ... безумни! Рисувам нови пътища ...

Деяна

Деяна

Огнено кълбо

В огнено кълбо живота се върти , но нямаш право да му кажеш - спри ! охлузва те по своите стени.......... вибрираш на високи честоти . Остават белези горещи.......... така се учиш да търпиш , ден след ден...поправяш грешки усещаш болката , но си мълчиш! Проблясва светлина в този Ад , живота продължава своя такт съборил си кумирите на хлад Душата блесва чиста - Ти си млад !!!

Росица П

Росица П

можем да рисуваме Слънца

заедно можем да рисуваме Слънца потопили палитра в копнежите ни по онази, друга красота в душите ни ~ разцъфтяли, нежни цветя несетили дъхавия аромат на вятъра, а само пламтящите тайнства на причастие-огън; в тази мекота на клепките и цветна тишина отвън, извираща в молитвата и пулса на две сърца без сън...

Milena

Milena

×
×
  • Добави...