При нормални условия главният приток на градивни материали за клетката и двигателните сили на организма се набавя чрез храносмилателната система. Отнеме ли се този естествен приток на храна, организмът променя коренно двигателните си източници и прилага закона за самонагаждане.
В първите дни на глада клетките разполагат с достатъчно захари, струпани в черния дроб и кръвта. Равновесието при обмяната на веществата обаче налага да се посегне към разграждане на известни органически тъкани. От опити и наблюдения се е доказало, че в живата клетка съществува една такава рационалност, каквато човешкият ум не може да приложи. Гладът от едно бедствие за организма се превръща в една добродетел. „Вътрешният лекар” на организма повелява, да бъдат превърнати в жизнена енергия първо ония вещества и клетки, които са излишни или са резултат на болезнени процеси, бидейки чужди тела или долнокачествени елементи, отложени при ненормални състояния на живата клетка. Веднага след като външният хранителен транспорт в кръвта бъде прекъснат, настъпва процесът на чистене на горните вещества. Кръвта пренася по обратен път чуждите вещества към отделителните органи. При този вътрешен нов ред е в сила законът, че здравото и ценното ще бъде запазено до максимум, а болното, излишното ще се отстранява и оползотворява от здравото. Биологичната мъдрост на организма отрежда премахване първо на болните тъкани, после на излишните, след това последователно на резервните мазнини и мускули и едва на края се поста към тъканите на най-елементарните органни части. От всички органи най-необезпокоявани остават, до краят на организма, нервната система и разплодните жлези. Ето, че ни се открива и тук законът за градацията и степенуването. Диференцирането на клетките е ставало по един строго определен ред. Йерархичната градация на вселената прозира във всички прояви на живия организъм. Разумната природа знае, как най-рационално трябва да се оползотворява материята, за да може при всички условия да бъде проявен животът. Божественото се изявява и не загива. То ръководи и направлява всеки жив процес към единствената цел: еволюция на низшето.
Органически това се проявява в случая по следния начин: Кръвта на гладуващия първо става силно кисела поради това, че от организма се отстраняват чуждите и непотребни вещества. В момента, когато киселините надделеят над основите, настъпват и психичните смущения в индивида (световъртеж, главоболие, отпадналост и сърцебиене). В този момент настъпва обратният процес, който говори вече за едно окончателно прочистване в тялото. Основите в кръвта надделяват, червените кръвни клетки се увеличават по число, белите кръвни клетки (стражите на организма), които се бяха извънредно увеличили на брой, се намаляват, телесната температура се понижава с 0.5 до 1 градус, отделянето на въглена киселина се значително понижава и тъканите на организма стават богати на калциеви и натриеви соли, а по-бедни на сяра, фосфор и калий. Отделителната система в началото на постите е силно заета и отделя силно отровни вещества; след това настъпва едно пълно уравновесяване. Кръвното налягане се понижава; сърцето, първоначално силно разтревожено, възстановява нормалния си ритъм, като даже показва едно трайно успокояване. Всички вътрешни секреционни процеси намаляват производството си по количество, но напълно подобряват качеството на жизнените сокове и секрети.
Това постепенно органическо затишие и подобрение на жизнените процеси в организма намира израз и в цялостния индивид. Тялото се сензибилизирва. Нервната система и клетки стават много по-чувствителни на всички вътрешни и външни дразнения. Особено важно е явлението, че организмът е много по-чувствителен към лекарствата. Малки дози от лекове, които по-рано трябваше да бъдат давани в големи количества, за да се постигне желаната реакция, сега са достатъчни за постигане на целта. Наблюдава се едно повишение в чувствителността на зрението, слуха, обонянието, вкуса и избистряне на мисълта.
С настъпване на това органическо и душевно равновесие, органическата единица е в един напълно рационализиран процес. Всички процеси в тази единица стават с такава пестеливост, така че издръжливостта на целия организъм на продължително гладуване учудва всекиго. Докато загубата в теглото през първата седмица става дневно с по 1 кг. то във втората с ¾ (три четвърти) кг., а в третата с ½ (половин) кг. и в четвъртата едва с ¼ (четвърт) кг.
Колко дълго може да издържи организмът без храна? По този въпрос съществуват различни мнения. Първото експериментално постене е постигнато от един затворник, който се е умъртвил чрез едно 73 дневно постене. Американският лекар Д-р Деви съобщава за двама пациенти на лекаря Д-р Мьолер, които чрез един пост от 65 до 70 дни са се излекували от хронически болести. Д-р Гарингтон (Англия) съобщава за един болен, който след 79 дневен глад се е възобновил физически. Рекордът е взет, обаче, от един нюйоркски съдържател на хотел — постил 90 дни. Случаят е съобщен от писателя Синклер.
Изчислява се, че организмът може да загуби до 60% от теглото си и да запази все още жизнените процеси.
Дали тогава въздухът, водата, органическата и неорганическата материя не представят единствената храна на организма? Когато наблюдаваме дълго постещите, как те устояват във всички жизнени прояви, неволно у нас възниква въпросът, дали някакви космически вибрации не поддържат и хранят пряко живата клетка? Тази космическа връзка — извор на жива енергия — трябва да произхожда от първичната творческа сила, която пропива и владее всичко в космоса. Това космическо единство изгражда в нашата представа един висш ненакърним жизнен процес — израз на една първична воля и дух. Тогава „не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, което изхожда из Божиите уста” (Мат., 4. - 4).
Recommended Comments