Вегетариански диети и хронични заболявания

Позиция на Американската Диетоложка Асоциация - част 4

Затлъстяване

Сред Адвентисти на Седмия ден (SDА), 40% от които се хранят безмесно, вегетариански модели на хранене са били свързани с по-нисък индекс на телесна маса (ИТМ). В Изследването на здраве на адвентисти, което сравнява вегетарианци и невегетарианци в адвентистка популация, ИТМ се повишава заедно с повишаването на месна консумация при мъже, както и при жени (4). В Оксфордското Вегетарианско Изследване, стойности на ИТМ са по-високи при невегетарианци сравнени с вегетарианци във всички възрастови групи за мъже, както и за жени (112).

В изследване на 4 000 мъже и жени в Англия, сравняващо връзката между консумация на месо и затлъстяване сред ядящи месо, ядащи риба, лакто-ово-вегетарианци, и вегани, средно ИТМ е било най-високо при ядящите месо и най-ниско при веганите (153). ИТМ е било най-ниско при тези лакто-ово-вегетарианци и вегани, които са се придържали към техния начин на хранене от 5год. или по-дълго.

Фактори, които могат да помогнат да се намерят обяснения за ниския ИТМ сред вегетарианци включват разлики в мaкронутриентен състав (по-ниски приеми на протеин, мазнини, и животински мазнини), по-високи консумации на влакнини, намален прием на алкохол, и по-голяма консумация на зеленчуци.

Сърдечносъдови заболявания

Анализ на пет предстоящи изследвания включващи повече от 76 000 човека показва, че смърт от сърдечносъдови заболявания е била 31% по-рядка сред вегетарианци в сревнение с невегетарианци и 20% по-рядка сред вегетарианки в сравнение с невегетарианки (154). Проценти на смърт са били също по-ниски при жени и мъже вегетарианци в сравнение с полувегетарианци, които ядат риба или месо по-малко от веднъж седмично. Сред SDА, мъже вегетарианци са имали 37% понижение на риск от развиване на исхемична болест на сърцето в сравнение с мъже невегетарианци (4). В единственото изследване включващо вегани, риск от развиване на сърдечна болест е била дори по-ниска сред SDА мъже вегани, отколкото при SDА лакто-ово-вегетарианците (155).

По-ниските проценти на сърдечни заболявания се обясняват отчасти чрез техните по-ниски нива на холестерол в кръвта. Преглед на 9 изследвания намира, че в сравнение с невегетарианци, лакто-ово-вегетарианци и вегани са имали средни нива на кръвен холестерол съответно 14% и 35% по-ниски (156). Въпреки че по-ниският среден BMI може да помогне да се обясни това, Sacks и колеги откриха че, дори когато вегетариански индивиди са по-тежки от невегетариански индивиди, вегетарианците са имали по-ниски стойности на плазмени липопротеини (157), a Thorogood и колеги намериха, че тези разлики в плазмени липиди при вегетарианци, вегани, и ядящи месо, се задържат, дори след регулиране на ИТМ (158). Някои, но не всички, изследвания показаха по-ниски нива на високо наситен липопротеин (HDL) при индивиди вегетарианци (29). По-ниски нива на HDL може да се дължат на типа или количеството на диетични мазнини или на по-ниския алкохолен прием. Това може да помогне да се обяснят по-малките разлики в проценти на сърдечни заболявания между вегетарианки и невегетарианки, тъй като нива на HDL може да са по-важен рисков фактор от нива на LDL за жени (159). Средни нива на триглицериди имат тенденция да са подобни при вегетарианци и невегетарианци.

Редица фактори във вегетариански храни могат да влиaят на нива на холестерол. Въпреки че изследвания показват че повечето вегетарианци не консумират типично храни бедни на мазнини, прием на наситени мазнини е много по-нисък сред вегетарианци отколкото невегетарианци, и вегани имат по-ниска пропорция на наситени към ненаситени мазнини в храните си (29). Вегетарианци консумират също по-малко холестерол от невегетарианци, въпреки че диапазонът на прием варира значително сред изследвания. Веганските храни не съдържат холестерол.

Вегетарианци консумират между 50% и 100% повече влакнини от невегетарианци, а вегани имат по-високи приеми от лакто-ово-вегетарианци (29). Разтворими влакнини могат да редуцират риск от сърдечносъдови заболявания, намалявайки нива на холестерол в кръвта (160). Ограничени изследователски сведения споменават, че животински протеин е директно асицииран с по-високи серумни нива на холестерол дори когато други диетични фактори са контролирани (161). Лакто-ово-вегетарианци консумират по-малко животински протеин от невегетарианци, а вегани не консумират животински протеин. Изследване показва, че консумация на най-малко 25г дневно соев протеин, или на място на животински протеин, или в допълнение към обикновения начин на хранене, намалява холестеролни нива на хора с хиперхолестеролемия (162). Соев протеин може също да покачи нива на HDL (162). Вероятно е вегетарианци да консумират повече соев протеин от общото население.

Други фактори във вегетариански храни могат да повлиaят риск от сърдечносъдови заболявания независимо от ефекти върху холестеролни нива. Вегетарианци имат по-високи приеми от витамините антиоксиданти витамин С и Е, които могат да понижат оксидация на LDL холестерол. Изофлавони, които са фитоестрогени съдържащи се в соеви храни, могат също да имат антиоксидантни свойства (163) както и подобряване на ендотелиална функция и артериална гъвкавост (164). Макар че има малко налична информация относно прием на определени фитохимикали сред групи в населението, вегетарианци изглежда консумират повече фитохимикали от невегетарианци поради по-голям процент от тяхната енергия, идваща от растителни храни. Някои фотохимикали могат да действуват върху образуване на плаки чрез влияние на "сигнал"-на трансдукция и клетъчна пролиферация (165) и могат да упражняват противовъзпалителни ефекти (166). Изследване от Тайван намери че вегетарианци имат значително по-добри съдодвигателни рефлекси, които съпоставени директно с продължителност на вегетариански начин на хранене, показват директен полезен ефект на вегетарианско хранене върху съдова ендотелиална функция (167).

Не всички аспекти на вегетарианско хранене са свързани с понижен риск от сърдечни заболявания. Някои (89,103,168-171) но не всички (62,172) изследвания - са намерили високи серумни нива на хомоцистеин при вегетарианци в сравнение с невегетарианци. Счита се, че хомоцистеинът е независим рисков фактор за сърдечни заболявания.

Недостатъчния прием на витамин B-12 може да бъде обяснението. Инжекции с витамин B-12 намалиха хомоцистеинови нива при вегетарианци, много от които имаха ниски нива на B-12 и висок серумен хомоцистеин (173). В допълнение, ниски приеми на n-3 мастни киселини и високо съотношение на n-6 към n-3 мастни киселини в храната може да повиши риска от сърдечни заболявания сред някои вегетарианци (173).

Има само ограничени данни относно ролята на вегетариански начини на хранене като интервенция за сърдечни заболявания. Вегетариански храни, използвани в тези изследвания са били обикновено много бедни на мазнини. Понеже тези храни са били използвани заедно с други промени на начин на живот и те са произвели загуба на тегло, не е било възможно да се установят директни ефекти на вегетарианско хранене върху сърдечни заболявания или смъртност. Вегетариански начини на хранене могат да бъдат планирани за приспособяване към стандартни препоръки за лекуването на хиперхолестеролемия.

Хипертония

Много изследвания показват че вегетарианци имат както по-ниски систолни, така и по-ниски диастолни налягания с разлики между вегетарианци и невегетарианци основно попадащи между 5 и 10 mm Hg (29). В Програмата за "Hypertension Detection and Follow-Up" (“Регистриране на свръхнапрежение и последици”), понижение на кръвно налягане на само 4 mm Hg става причина за подчертано очевидно намаляване на смъртност при всички случаи (174).

Освен че имат по-ниско кръвно налягане като цяло, вегетарианци имат подчертано по-ниски проценти на хипертония отколкото ядящи месо (175,176). В една студия, 42% от невегетарианци имали хипертония (дефинирана като 140/90 mm Hg) в сравнение със само 13% вегетарианци. Дори полувегетарианци са 50% по-склонни към хипертония отколкото вегетарианци (4). Даже когато телесни тегла са били подобни между индивиди, вегетарианци са имали по-ниски кръвни налягания. Поставяне на невегетариански индивиди на вегетариански начин на хранене е довело до понижаване на кръвно налягане при хора с нормално (177) и с високо кръвно налягане (178).

Някои изследвания са проверявали за разни фактори, които могат да помогнат да се обясни по-ниското кръвно налягане на вегетарианци и хипотоничните ефекти на преминаване на вегетарианско хранене. По-ниското кръвно налягане не изглежда да се дължи на по-ниско ИТМ (175), тренировъчни навици (179), отсъствие на месо (180), млечен протеин (181), съдържание на мазнини в храна (182), влакнини (183), или разлики в приеми (184) на калий, магнезий, или калций. Тъй като натриев прием при вегетарианци е сравним или само малко по-нисък от този при невегетарианци, то дори и натрий не обяснява разликите. Предложени обяснения включват разлика в кръвна глюкозо-инсулинова реакция поради по-нисък гликемичен индекс на вегетариански храни (185) или общ ефект от благотворни компоненти на растителни храни (186).

Диабет

Вегетариански храни могат да отговарят на ръководни насоки за лекуване на диабет (187), и някои изследвания споменават, че диети които са повече базирани на растения, понижават риск от диабет тип 2. Проценти на "самодокладван" диабет сред Адвентисти на Седмия ден ("SDA") са били наполовина от тези на основното население, и, сред SDA, вегетарианци имат по-ниски проценти на диабет от невегетарианци (188). В Изследването на Адвентистко Здраве, съотношен по възраст риск за развиване на диабет за мъже вегетарианци, полувегетарианци, и невегетарианци са били 1.00, 1.35, и 1.97, респективно, a, за жени, той е бил 1.00, 1.08, и 1.93 (4). Сред възможните обяснения за защитен ефект на вегетариански начин на хранене са по-ниските индекси на телесна маса ("ИТМ") на вегетарианци и по-високият прием на влакнини, и двете подобряващи инсулинова чувствителност. Все пак, сред мъже в Изследването на Адвентистко Здраве, риск от диабет е бил все още 80% по-висок при невегетарианци след регулиране на тегло. При мъже, консумация на месо е била директно асоциирана с повишен риск от диабет. При жени, риска се е повишил само когато месна консумация е надвишавала пет порции на седмица (188).

Рак

Вегетарианци имат общи по-ниски проценти на рак в сравнение с общото население, но не е ясно докъде се простира че това се дължи на начина на хранене. Когато се контролират недиетични рискови фактори за рак, разлики са значително намалени, въпреки че явни разлики остават в проценти на определени ракови заболявания. Анализ от Изследването на Адвентистко Здраве, което е взело под внимание възраст, пол, и пушене, не е намерило разлики между вегетарианци и невегетарианци за рак на белите дробове, на гърдата, на матката, или на стомаха, но е намерило че невегетарианци са имали повишен с 54% риск от рак на простатата и увеличен с 88% риск от колоректален рак (4). Друго изследване е показало по-ниски нива на пролиферация на чревни клетки при вегетарианци сравнени с невегетарианци (189) и по-ниски нива на серумен инсулиноподобен фактор-I, считан за участващ в етиологията на редица ракови заболявания при вегани сравнени както с невегетарианци, така и с лакто-ово-вегетарианци (190). Както червено, така и бяло месо са били независимо свързани с повишен риск от рак на червата (4). Наблюдавателни студии са намерили асоциация между висок прием на млечни храни и калций и повишен риск от рак на простатата (191-193), въпреки че не всички изследвания подкрепят това сведение (194). Обединен анализ на 8 наблюдавателни изследвания не са намерили връзка между консумация на млечни продукти и рак на гърдата (195).

Научна работа предполага, че някои фактори във вегетариански храни може да въздействат на риск от рак. Вегетариански храни се приближават повече до диетологичните ръководни насоки издадени от Националния онкологичен институт, отколкото невегетариански храни, отчасти по отношение на мазнини и влакнини (196). Макар и данни за прием на плодове и зеленчуци на вегетарианци да са ограничени, скорошна студия е намерила, че прием е много по-висок сред вегани отколкото невегетарианци (62). По-дълго излагане на естроген в живота е било свързано с повишен риск от рак на гърдата. Някои изследвания показват, че вегетарианци имат по-ниски серумни и уринни нива на естроген (197). Има също данни, че момичета вегетарианки получават първа менструация в по-късна възраст, което може да намали риск от рак поради по-краткото излагане на естроген в живота (132,133). Висок прием на влакнини се смята че предпазва срещу рак на червата, макар че не целият рисърч подкрепя това (198,199). Микрофлората на червата на вегетарианци е поразително различна от тази на невегетарианци. Вегетарианци имат по-ниска концентрация на потенциално карциногенни жлъчни киселини (200) и по-малко чревни бактерии, които конвертират първичните жлъчни киселини в канцерогенни вторични жлъчни киселини (201). По-честа елиминация и нивата на редица ензими в червата повишават елиминация на потенциални чревни карциногени (200,202). Най-много изследвания показват, че вегетарианци имат по-ниски нива на фекални мутaгени (203).

Вегетарианци не консумират хем-желязо, което е било показано да води до образувания на високо цитотоксични фактори в червата, повишавайки риск от рак на червата (204). В заключение, вегетарианци имат най-типично по-високи приеми на фитохимикали, много от които имат антирaкова активност. Изофлавони в соеви храни са представени като имащи антиракови ефекти, отчасти по отношение на рак на гърдата и простатата, въпреки че това не е представено от всички изследвания (205,206).

Остеопороза

Остеопороза е комплексно заболяване, повлияващо се от множество от стил на живот, диетични, и генетични фактори. Въпреки че някои данни сочат, че остеопороза е по-малко разпространена в развиващи се страни с предимно растително-базирана храна, тези изследвания са разчитали на брой на фрактури на тазобедрена кост, които са намерени за ненадеждни за сравнение на костно здраве сред култури. Има малко данни, навеждащи на мисълта че минерална плътност на кости се различава между западни невегетарианци и лакто-ово-вегетарианци.

Ред изследвания показваха че висок протеино прием, от животински храни по-специално, става причина за повишено отделяне на калций и покачва нужди от калций (207-209). Смята се, че ефектът се дължи на повишеното киселинно натоварване от метаболизъм на съдържащи-сяра аминокиселини (SAA). Все пак, зърнени храни са също с високо съдържание на тези аминокиселини, и някои изследвания показват че прием на SAA е бил подобен между невегетарианци и вегетарианци (210). Въпреки това, има някои данни, че постменопаузални жени с начин на хранене с високо съдържание на животински протеин и ниско на растителен протеин са имали високи проценти от загуба на костна тъкан, и до голяма степен повишен риск от тазобедрена фрактура (211). Макар и прекомерен прием на протеин да може да излага на риск здраве на кости, има сведения че ниски протеинови приеми могат да увеличат риск за по-лошо костно здраве (212). Въпреки че има много малко надеждни данни за здраве на кости на вегани, някои изследвания внушават, че костна плътност е по-ниска сред вегани в сравнение с невегетарианци (213-215). Веганки, както други жени, могат да имат ниски приеми на калций въпреки достъпността от немлечни източници на добреусвоим калций. Някои веганки могат да имат също приеми на протеин, които са недостатъчни, и витамин D статус е показан като изложен на риск при някои вегани (216-218). Ниските серумни нива на естроген при вегетарианци могат да бъдат рисков фактор за остеопороза. За разлика от това, краткотрайни клинични изследвания показват, че соев протеин, богат на изофлавони, понижава загуба на гръбначна костна тъкан при постменопаузални жени (219). Високи приеми на калий, и витамин К сред вегетарианци могат също да допринесат за запазване на костно здраве. Все пак, данните издават, че вегетариански начин на хранене не предпазва непременно срещу остеопороза, въпреки по-ниско съдържание на животински протеин.

Бъбречни заболявания

Висок прием на диетичен протеин може да влоши съществуващи бъбречни заболявания или повиши риск за тези, които са предразположени към такива заболявания, понеже прием на протеин е асоцииран с по-висок "glomerular filtration rate" (GFR) (220). "GFR" на здрави вегетарианци е по-нисък от този при невегетарианци, и дори по-нисък при вегани (221). Типът консумиран протеин също може да има ефект, с растители храни имащи по-благотворен ефект върху "GFR" отколкото животински протеин (222,223). "GFR" е бил 16% по-висок при здрави индивиди след яденене на храна, съдържаща животински протеин, в сравнение с храна със соев протеин (222). Тъй като патологията на бъбречни заболявания е подобна на тази на атеросклероза, по ниски нива на серумен холестерол или понижена оксидация на холестерол, резултиращи от вегетариански начин на хранене, могат да бъдат благотворни за тези с бъбречни заболявания.

Деменция

Въпреки че проценти на деменция се различават подчертано навсякъде по света, разлики в диагностични критерии правят кръстосано-културно сравнение трудно. В Съединените Щати, сред SDА, тези които са ядяли месо, повече от два пъти е по-вероятно да развият деменция (224). Тези, които са яли месо от много години, са били повече от три пъти по-застрашени да развият симптоми на деменция. Храни, богати на антиоксиданти, са били установени да предпазват когнитивна функция (225-227). По-ниското кръвно налягане на вегетарианци също може да бъде предпазващо. Има също някои сведения, че по-нисък кръвен холестерол предпазва от деменция (228). По-високи нива на хомоцистеин са свързани с повишен риск от деменция, и това може да се явява рисков фактор за вегетарианци, които не поемат достатъчно витамин B-12 (229-232). Въпреки че едно наблюдавателни изследване намери повишени проценти на деменция сред японски aмериканци мъже, които са ядяли тофу редовно (223), изследването има множество методологични ограничения, a друг рисърч не поддържа това (234).

Други здравни ефекти на вегетариански начини на хранене

Дивертикули

Gear и колеги намират, че както мъже така и жени вегетарианци на възраст от 45 до 59год. са били 50% по-малко предразположени към дивертикули от невегетарианци (235). Въпреки, че влакнини се смятат за най-важната разлика, други фактори могат да влиaят също. Диети с високи нива на мазнини, независимо от прием на влакнини, са били асоциирани с повишен риск от дивертикули (236). Ядене на месо също може да повиши риск (236). По-старо изследване изказва предположение, че консумация на месо може да допринесе за растеж на бактерии, които произвеждат токсичен метаболит, отслабващ стената на червата (237).

Камъни в жлъчката

В изследване на 800 жени на възраст от 40-69г., невегетарианки са били повече от два пъти по-податливи от вегетарианки към боледуване от жлъчни камъни (238). Връзката e останала дори след регулиране на трите известни рискови факторa за жлъчни камъни: затлъстяване, пол, и възраст.

Ревматоиден артрит

Ревматоиден артрид (РA), смятан за автоимунно заболяване, включва възпалени стави. Неколцина студии от една група изследователни от Финландия споменават, че постене, следвано от вегански начин на хранене, може да бъде от полза при лекуване на РA (239,240).

Въпреки че данни са много ограничени и повече допълнителна работа е нужна преди да се правят заключения, някои изследвания навеждат на мисълта, че в основната си част сурова веганска храна намалява симптоми от "фибромиалгия" (241) и че вегетарианска храна може да ограничи симптоми на локален дерматит (242).