Антидотирането при хомеопатичното лечение

Антидотирането е тема, която вълнува всеки хомеопат и всеки, който се лекува с хомеопатия или друг природен метод на лечение. Майсторите на лечебното изкуство, независимо какъв метод на лечение прилагат, се отличават с разумното си отношение към болестта, към болния и към природата. Разумното отношение към проблема антидотиране ще ни помогне да общуваме по-пълноценно и по-спокойно с пациентите си и ще окаже пряк и косвен ефект върху утвърждаването на класическата хомеопатия като лечебен метод.

В §259 Самюел Ханеман казва: “Имайки предвид незначителността на дозите …по време на лечението, от диетата и режима трябва да бъде изключено всичко, което може да оказва някакво лекарствено въздействие, така че тази малка доза да не бъде подтисната и унищожена, или нарушена от какъвто и да е чужд лекарствен дразнител.“

Тук Ханеман има предвид острите заболявания. Това разбираме от § 260 :

“Следователно, щателното изследване на такива препятствия към лечението е още повече наложително при пациенти с хронични болести, понеже техните болести обикновено се влошават от подобни вредни въздействия и други болестотворни грешки в диетата и режима, които често остават незабелязани.”

Преди да разгледаме подробно отделните антидотиращи фактори и тяхното значение в наши дни, бих желала да обърна внимание на начина, по който говорят за тях Ханеман и другите майстори хомеопати. В бележките към §260 Ханеман изброява на практика почти всички грешки в диетата, режима, начина, на живот и накрая добавя:

“Всичко това трябва доколкото е възможно да бъде избягвано, за да не се затруднява или направи невъзможно лечението. Някои от моите последователи изглежда без необходимост ограничеват излишно диетата на пациентите, като им забраняват употребата на наистина неутрални вещества, което не е за препоръчване.”

Д-р Василис Гегас, един от най-известните днес в Белгия и Холандия хомеопати казва в своите “Лекции по класическа хомеопатия”:

“Всичко, което стимулира ненужно организма и всичко, което отнема енергия от организма може да антидотира хомеопатичното лекарство. Като хомеопати наш дълг е да предпазим защитния механизъм, така че той да може да си свърши работата. Но когато говори за отделните антидотиращи фактори той също използва изрази като “би трябвало да се избягват”, “да се използват умерено” и “като хомеопати не е добре да бъдем фанатици”.

Необходимо е хомеопатът да наблюдава непредубедено ефекта от хомеопатичното лечение при различни пациенти, в различни ситуации. Колкото по-безпристрастно и спокойно се отнася той към пациента и към крайния резултат, толкова повече ще бъде в състояние да анализира всеки случай и обективно да прецени кои са индивидуалните антидотиращи фактори.

Кафето

Почти всички автори са единодушни, че различните стимуланти могат да антидотират хомеопатичните лекарства. Ханеман започва бележките към § 260 с кафето. В началото на своята практика като хомеопат, преди да напише “Органон …” в различни статии (“Приятел на здравето”) той приписва много от хроничните синдроми на лошия въздух, неблагоприятните условия на живот, грешките в диетата и начина на живот. През 1803 година (On coffee, Lesser Writings pp 401-9) той твърди, че запек, импотентност, кариеси, абсцеси при деца, много слуз в белия дроб, сини кръгове под очите, бяло течение, язва, безсъние, липса на апетит и др. се дължат на кафето. В периода 1820 – 1830 в “Хроничните болести” и в други публикации посочва псората като основен причинител на повечето от тези страдания. Dudgeon пише “…след откриването на псората Ханеман доверява, че е преувеличил значението и тежестта на употребата на кафето” (Dudgeon, 1853, Lectureson the They & Practice of Homeopathy, p.259). В по-късен период на своето развитие Ханеман пише, че кафето е факторът, който най-много влошава псората и другите хронични миазми.

Не веднъж сме дискутирали с Витулкас тема на “Кафе”. Той казва, че чаша кафе или две в рамките на месец обикновено не са в състояние да антидотират лекарството, но системното пиене на “само една чашка дневно” със сигурност ще го направи. “Ако някои пациент ви се обади и каже, че симптомите му са се върнали защото е ял сладолед или крем с кафе, бъдете сигурни, че причината за това в никакъв случай не е кафето.”

Освен това той смята, че няма такова нещо като декофеинизирано кафе. Такова кафе съдържа по-малко кофеин, но е обработвано химически и не знаем дали не е по-вредно от обикновеното.

Д-р Гегас: “Ако една чаша кафе антидотира лекарството това означава, че нашият пациент е изключително чувствителен към кафето или изборът на лекарство е бил погрешен.”

Д-р Валтер Глюк: “Ако кажа на моите пациенти във Виена, че не трябва да пият кафе просто няма да имам пациенти. Във Виена кафе се пие на всяка крачка и по всякакъв повод.”

Дейвид Литъл: “Виждали сме някои случаи, в които кафето е антидотирало лекарството. Предписвали сме с успех лекарства на пристрастени консуматори на кафе. И все пак е добре пациентите да се въздържат от него защото е нездравословно.”

Тъй като повече от месец обмислях идеята за тази статия говорих с много колеги по въпроса. Повечето от тях споделиха, че могат да посочат най-различни варианти на реакция към кафето – от явен антиддотиращ ефект до добър резултат след прием на хомеопатичното лекарство в кафето. В моята практика се е налагало да давам лекарства на хора, които не вярват особено в хомеопатията и категорично отказват да спрат кафето. В такъв случай препоръчвам приемът на лекарството да става вечер преди лягане. Така се осигурява поне известно време, в което лекарството да действа. Ефектът е добър и съвсем не краткотраен, когато то е правилно подбрано. Едва след като видят резултата такива хора се замислят и са готови да те изслушат.

Ето какво ни съветва д-р Гегас: “Ако имате пациент, който не иска да спре кофеина можете да му обясните следното: кафето разрушава действието на хомеопатичното лекарство в 50% от случаите. Ако пациентът не се почувства по-добре от лекарството и е продължил да пие кафе, това ще направи невъзможна вашата преценката на резултата – предписване на погрешно лекарство или антидотиране. След това го оставете да избирa. Ако пациентът упорито отказва да спре кафето и хомеопатичното лечение има слаб или никакъв ефект, кажете му че не можете да го лекувате докато той не си промени мнението.“

В последните години използвам този подход и смятам, че от него има най-добър ефект. Повечето пациенти реагират положително на възможността да направят сами избор и обикновено го правят в правилната посока. Уговаряме се първият месец да не пият кафе за да можем да преценим ефекта от лечението. Когато дойдат на проследяване една част от тях вече са открили, че могат да живеят и без него. Други, при които резултатът е добър не искат и да си помислят, че сами могат да си причинят връщането на симптомите. Тези, които са били добре и са започнали да пият кафе знаят, че сами са допринесли за това. Важното е, че всички се чувстват спокойни и без чувство на вина споделят какво са избрали.

Наскоро една позната сподели следният случай: Изпратила своята началничка при хомеопат. В началото всичко вървяло добре, но в един момент тя започнала да се оплаква, че главоболието и всички новопоявили се болежки се дължи на хомеопатичното лекарство. Започнала да критикува и обвинява хомеопатията. Оказало се, че в желанието си да накара пациентката да спазва стриктно указанията, колегата й казал, че ако пие кафе ще насътъпят нежелателни реакции.

Чаят

Истинският зелен и черен чай според Ханеман също трабва да се избягват. Витулкас смята, че няма проблем ако пиете чай, стига да не дъвчете или поглъщате запарката. Дейвид Литъл споделя: “Установил съм, че черният чай не антидотира лекарствата толкова често както кафето, а само в отделни случаи.” На някои пациенти, особено такива със сикотичен миазъм, чаят се отразява много зле и бавно спира лечебния процес. "Изглежда кафето и чаят се превръщат в пречка пред излекуването само когато са поддържаща причина за болестта.”

Всеизвестно е колко много чай се пие в Русия. В курса на Международната академия по класическа хомеопатия, в който участва българската група има около 130 колеги от бившия Съветски съюз. Никой от тях не забранява на пациентите си да пият чай. Поне 20 –30 от тях са пациенти на Витулкас. Ако някои от тях не пие чай, то е защото го мрази.

Билките

Разумно е да се опитаме да ограничим до минимум всички билкови продукти и да помолим пациента да не включва нищо ново след започване на хомеопатичното лечение и докато случаят се стабилизира. Така ще имаме възможност да работим “на чисто”.

Лично според мен употребата на билки трябва да се преценява много внимателно. При много увреден организъм или тежък случай може би ще се наложи да назначим или да оставим подкрепящата терапия, с която организмът е свикнал. Тя може да включва освен билики и алопатични лекарства. В крайна сметка в името на здравето на пациента сме длъжни да опитаме всичко и да забравим добрите пожелания.

Витамини, минерали, хранителни добавки

По принцип витамините и минералите в чист вид не са антидот. Те могат да бъдат прелюдия към хомеопатичното лечение на много изтощен болен, да подобрят обмяната на веществата и да “нахранят” клетките. Добре е да знаем, че много често към изкуствено синтезираните мултивитаминните формули, които се предлагат на пазара, се добавят силни стимуланти като cola nut (Cоffeine) и ephedra (Ma Huang). Целта е човек да почувства наистина прилив на енергия. Това може да бъде опасно за някои пациенти и е със съвсем непредвидим дълготраен ефект.

Добре е да посъветваме пациента да бъде внимателен в избора си и да му обясним защо. За тях важи същото правило както при билките. В никакъв случай обаче не бива да се държим като съдия, който забранява, заплашва, че стане нещо лошо, ако не го слушат и после наказва. Пациентът има право на избор след като получи необходимата информация. И тази информация трябва да бъде поднесена компетентно и безпристрастно.

Диетата

В бележките към §260 Ханеман препоръчва да се избягват бира, приготвени лекарствени растителни субстанции, подправен шоколад, силно подправени ястия и т. н. Списъкът е доста изчерпателен и любопитен за съвременния човек.

Витулкас не препоръчва никакви диети при първата си среща с пациента, защото смята, че промените в начина на хранене и живот могат да предизвикат сами по себе си изменения в състоянието на пациента. Това би попречило да се прецени точния ефект от хомеопатичното лечение. Едва при първото проследяване може да обсъди хранителните навици и начин на живот на пациента и даде някакви напътствия.

В лекциите по класическа хомеопатия на д-р Гегас четем: “Въпреки, че някои храни могат да антидотират определени лекарства, хомеопатията е против определянето на диетични правила. Ако го направим ние ще се лишим от възможността да получим много ценна първична информация от пациента. Желанията и отвращенията към храни могат да бъдат решаващи за избора на лекарство.”

Д-р Гегас преподава ММ много подробно и посочва следните факти:

• Чаят от лайка и животинските мазнини могат да антидотират SULPH.

• Мазната храна може да антидотира PULS.

• Захарта може да антидотира ARG-N.

• Оцетът и други киселини може да антидотират SEP.

• Алкохолът може да антидотира NUX-V и LACH.

• Ментата има силен антидотиращ ефект върху NAT-M.

• Стридите могат да антидотират LYC.

• Дълговременната употреба на прясно мляко може да антидотира ARS.

Пастата за зъби

Повечето от нас не забравят да предупредят пациентите си да избягват мента във всякаква форма, вкл. паста за зъби. На практика не е малък броят на пациентите, които не са разбрали или са забравили това. Въпреки ментовата паста лекарството е действало. И Витулкас и Гегас обаче подчертават, че пациентите тип NAT-M трябва да избягват ментата, защото са много чувствителни към нея. В ежедневната си практика Дейвид Литъл въобще не споменава на пациентите си, че трябва да сменят пасата за зъби, освен ако няма данни, че нещо блокира действието на лекарството. “Пастата за зъби не антидотира толкова често лекарствата, но все пак трябва да се има пред вид” – споделя той.

Парфюмите и благовонните масла

Понякога по-силните миризми могат да прекъснат действието на лекарството. За предпочитане е да се избягват. Когато случаят се стабилизира ограниченията в тази връзка могат едно по едно да отпадат. Ако настъпи антидотиране така ще стане ясно към коя от миризмите е чувствителен конкретният пациент. Колкото по-здрав става човек, толкова повече отслабва въздействието на силните миризми като антидоти.

Oколната среда

В "Органон…” има дълъг и изчерпателен списък на повечето фактори, които по принцип биха се отразили зле на един хронично болен поциент. Значението и начинът на действие на тези фактори се разглеждат от всички традиционни медицински системи, с които съм се запознавала. Те наистина са много важни, но нека отново си припомним принципа за индивидуалността. Различните хора са чувствителни към различни фактори. В една от лекциите си д-р Тзантакис обърна внимание, че именно този факт е в основата на т.н. конституция – един ще се разболее защото е стоял на течение, а друг защото се е претоплил. Като хомеопати ние трябва да знаем възможните увреждащи фактори за да установим чувствителността на пациента, да му предпишем лекарство и да заострим вниманието му към онези от тях, които могат да имат антидотиращ ефект при него.

Изключително важно е по какъв начин ще бъде съобщена информацияа за антидотиращите фактории. Когато пациентите бъдат посрещнати или изпратени с цял списък забрани те реагират отново много индивидуално. Най-честите варианти са:

- Отдавна активно се интересуват от здравето, разбират и са готови да изпълнят, защото сами са убедени и вече са постигнали някакви резултати.

- Чули са от някой познат, че има много строги изисквания, без които не може. Автоматично решават, че това не е за тях.

- Свикнали са да спазват режими и диети. Тръгват си удовлетворени, защото това е едно от нещата, които са очаквали да чуят.

- Излизат си фрустрирани и решават, че не са в състояние да спазят изискванията и по-добре изобщо да не започват. Хомеопатията не е за тях. След време се появява неясно чувство на неудовлетвореност от себе си и вина. “Трябваше все пак да опитам.”

- Излизат решени най-после да се справят със здравословните си проблеми и се опитват изведнъж да станат нови хора. Някой успяват, но при повечето ентусиазмът изчезва след известно време. Ако изискванията са много, те започват да тегнат като непосилно бреме и към всичко това се добавят чувството на вина, че не си успял да се справиш и страхът как ще реагира хомеопата и какво ще правят по-нататък. За някои от тях хомеопатията е последна надежда.

- Някои си казват – тези хомеопатични лекарства явно са много слабо действащи и ненадеждни, след като толкова много неща могат да ги антидотират. Ако са се колебаели дали този метод ще им помогне, такъв род разсъждения ще засилят недоверието.

Като хомеопати трябва да си даваме ясна сметка, че всяка дума, жест, мнение оказват влияние върху този, който ни се е доверил. Кое е по-важно според йерархичния модел – предизвиканото чувство за вина или неспазването на диетата? Освен това понякога се налага да сменим предписанието, вместо усърдно да търсим грешката на пациента и да обвиняваме за неуспеха чашата бира, аспирина, дезодоранта и т.н. Не е добре когато след разговор с нас пациентът се чувства като виновен ученик.

Алопатичните лекарства

Това е огромна тема с много варианти на отговор. По принцип повечето учители по класическа хомеопатия са категорични, че при възможност трабва да се избягват всякакви алопатични лекарства, особено антибиотици и кортикостероиди. Към тях трябва да се прибягва само в случай, че не можем да се справим с хомеопатичните лекарства и в животозастрашаващи случаи. В лекцията си за антидотирането д-р Гегас посочва следните два случая:

Случай 1. Пациентът се е повлиял много добре от хомеопатичното лечение. Останал е малък участък със сърбящ обрив. В крайно сметка прибягва до кортикостероидно мазило. След известно време обривът изчезва и той се чувства много добре на всички нива.

Случай 2. След хомеопатично лечение пациентът се чувства добре на умствено и емоционално ниво. Предписват му антибиотик по повод на ларингит. След антибиотика той като цяло се чувства още по добре и това продължава значително дълго време.

В заключение д-р Гегас казва: Тези примери не могат да бъдат обяснени, но те ни показват, че не трябва да бъдем фанатични. Нашата първа грижа винаги трябва да бъде пациента, а не собствените ни теории.”

На семинара с д-р Тзантакис, разбира се, стана дума за антидотирането. Той сподели с нас следния случай:

Пациентка отказва да спре противозачатъчните таблетки (ПЗТ) и настоява да се лекува с хомеопатия. Няколко месеца след първото интервю тя му казва: “Видяхте ли, докторе, бях права. Вашето лекарство действа въпреки ПЗТ.” След този случай д-р Тзантакис продължава да съветва пациенките си да не приемат противозачатъчни, но когато това е невъзможно спокойно предписва лекарства и получава добри резултати.

Аз също съм се сблъсквала с подобни случаи и в повечето случай ПЗТ не са се оказвали проблем. Решаващо значение в случая оказва индивидуалната поносимост на жената към ПЗТ. Преди да посъветваме пациентката да спре ПЗТ, защото лекарството няма да подейства, трябва да сме наясно с нейното социално и здравословно състояние, с нейната и на партньора сексуална култура. Дали постояния стрес, в който ще бъде жената, ако не може да използва други методи за предпазване или шести пореден аборт ще нанесат по-малка вреда на организма от противозачатъчните таблетки?

Хомеопатичните лекарства

Съществуват справочници, които дават информация за антидотиращите взаимоотношения между лекарствата. На практика повечето учители съветват да се избягва употребата на хомеопатични лекарства за антидотиране на нежеланите ефекти от предписаното лекарство. Причината за това е ясна – за да се избегне допълнителното объркване на случая. За предпочитане е да се използват кафе или алопатични лекарства. При разглеждането на един случай от Витулкас разбрах, че ако сме предписали правилно и дълбоко действащо лекарство, но пациентът не може да изтърпи лечебната криза и реши да антидотира с кафе, то въпреки кафето лекарството може да продължи да действа месеци наред. Въпрос на организъм и на лекарство.

Антидотиране на умствено и емоционално ниво

Нека отново се върнем към Органона. В бележките към §260 към факторите, които трабва да се избягват доколкото е възможно, са включени: “всичко предизвикващо гняв, мъка, радразнение, хазартна страст, пренапрягането на ума и тялото, особено след хранене, обитаването на блатисти местности, влажни стаи, живеенето с оскъдни средства за съществуване и пр.”

Практиката показва, че изчерпващи енергията ситуации като неуспех, скръб, ядосване, катастрофа, изобщо всякакъв стрес могат бързо и силно да антидотират хомеопатичното лечение. Емоционалният стрес влошава най-много от всичко дегенеративните заболявания и активира миазмите. Ако емоционалният живот на пациента е прекалено разстроен и най–добре подбраното лекарство трудно ще подейства.

Всички си даваме сметка в колко тежко положение са повечето от нашите пациенти. Това не бива да ни обезкуражава, а напротив да ни стимулира да се усъвършенстваме като лечители. Пациентите трябва внимателно да бъдат стимулирани да работят самостоятелно или с помощта на специалисти (психолози и др.) в посока осъзнаване произхода на техните проблеми и стремеж кам хармония на всички нива – физическо, емоционално, умствено и духовно. Това е една от най-деликатните и най-важни задачи на хомеопата. Подходът зависи от степента на развитие както на хомеопата, така и на пациента. Всеки натиск, осъждане, оценка или даване на съвети може да отблъсне пациента и да “антидотира” желанието му да се лекува с хомеопатия. Ето защо още веднъж ще подчертая необходимостта от индивидуализиране не само на лекарството, но и на общуването с пациентите.