За 200 000 години на Земята, човечеството е нарушило баланса на планетата, изграден за четири милиарда години. Цената, която трябва да платим е високо, но е твърде късно да бъдем песимисти - хората имат десет години да обърнат хода на нещата, за да не ограбят напълно богатствата на Земята и да променят навиците си.
Изслушай ме, моля те! Ти си като мен - хомо сапиенс, разумен човек. Живот, чудо във вселената, появило се преди около 4 милиарда години.
А ние, хората, само преди 200 000 години. Но ние успяхме да нарушим баланса, който е от съществено значение за живота.
Слушай внимателно тази удивителна история, която е твоя, и реши какво искаш да правиш с нея.
Това са следи от нашия произход. В началото нашата планета не е била нищо повече от един пожар, облак от свързани прахови частици, като толкова много подобни клъстери във вселената.
И все пак, това е мястото, където чудото на живота възникнало.
Днес, животът, нашият живот, е просто брънка във веригата от безбройните живи същества, наследявали едни други на Земята близо 4 милиарда години.
И дори и днес нови вулкани продължават да извайват нашите пейзажи. Те ни показват това, което Земята е била при раждането си - изливащи се планини, надигащи се от дълбините, втвърдяващи се, огъващи се, извисяващи се или разслояващи се на тънък слой, преди да се успокоят за известно време. Облаците пушек, извиращи от недрата на Земята, са подобни на първоначалната земна атмосфера. Атмосфера, лишена от кислород. Плътна атмосфера, изпълнена с вода, пара, пълна с въглероден двуокис. Пещ.
Земята се охладила. Водната пара кондензирала и паднала в проливен дъжд. На правилното разстояние от слънцето, не твърде далеч, не и твърде близо, перфектният баланс на Земята й позволил да запази водата в течно състояние. Водата прорязала канали. Те са като вените в тялото, клоните на дърво, съдове за сока, който водата дала на Земята. Реките отмивали минералите от скалите, добавяйки ги към сладката океанска вода. И океанската вода станала солена.
Откъде идваме ние? Къде се е зародил животът?
Чудо на времето, примитивни форми на живот все още съществуват в горещите извори. Те им придават специфични цветове. Те са наречени архебактерии. Те всички се хранят от земната топлина. Всички, с изключение на цианобактерията, или синьо-зелените водорасли. Само те са в състояние да се обърнат към слънцето и да уловят неговата енергия. Те са жизненоважен прародител на всички минали и настоящи растителни видове. Тези миниатюрни бактерии и техните милиарди потомци са променили съдбата на нашата планета. Те са преобразували нейната атмосфера.
Какво се е случило с въглерода, който е отравял атмосферата? Все още е тук, затворен в земната кора. Тук някога е било море, обитавано от микроорганизми. Те образували черупките си, извличайки въглерод от атмосферата, разтворен в океана. Тези слоеве са от натрупаните черупки на тези милиарди и милиарди микроорганизми. Благодарение на тях въглеродът е бил изцеден от атмосферата и други форми на живот са могли да се развият.
Животът е това, което променило атмосферата. Растенията, захранвани от слънчевата енергия, могли да разделят водната молекула и да извлекат кислорода. И кислородът изпълнил въздуха.
Водният цикъл на Земята е процес на непрекъснато обновяване. Водопади, водни изпарения, облаци, дъжд, извори, реки, морета, океани, ледници...Цикълът никога не се нарушава. На Земята има винаги едно и също количество вода. Всички следващи се видове живот на Земята са пили една и съща вода. Изумителната материя, наречена вода. Една от най-нестабилните от всички останали. Тя приема течно състояние като течаща вода, газообразна като пара, или твърда като лед.
В Сибир, замразената повърхност на езерата през зимата съдържа следи от силата, която водата освобождава, когато замръзва. По-лек от водата, ледът плува. Той образува защитна мантия срещу студа, под която животът може да продължи.
Двигателят на живота е свързаността. Всичко е свързано. Нищо не е самодостатъчно. Водата и въздухът са неразделни, обединени в живота и за нашия живот на Земята
Споделянето е всичко.
Зелената шир, надничаща през облаците, е източникът на кислород във въздуха. 70 процента от този газ, без който белите ни дробове не могат да функционират, идва от водораслите, които оцветяват повърхността на океаните. Нашата Земя разчита на равновесие, в което всяко същество има роля и съществува само чрез съществуването на друго същество. Фина, крехка хармония, която лесно може да се разруши. Така, коралите са родени от брака на водорасли и черупки. Кораловите рифове обхващат по-малко от 1 процент от океанското дъно, но осигуряват обитание на хиляди видове риби, мекотели и водорасли. Равновесието на всеки океан зависи от тях.
Земята отчита времето си в милиарди години. Необходими са й били повече от четири милиарда години, за да създаде дърветата. Във веригата от видове, дърветата са основата, перфектна, живееща скулптура. Дърветата побеждават гравитацията. Те са единственият естествен елемент, вечно движещ се към небето. Те растат спокойно към слънцето, което подхранва тяхната корона. Те са наследили от микроскопичните цианобактерии способността да улавят енергията на светлината. Те я съхраняват и се хранят с нея, превръщайки я в дърво и листа, които след това се разграждат в смес от вода, минерали, растения и жива материя.
И така, постепенно, се формира почвата. Почви, преливащи от непрестанната дейност на микроорганизми, хранещи се, копаещи, обогатяващи я с кислород и трансформиращи я. Те правят хумус - плодородният слой, с който е свързан целият живот на Земята.
Какво знаем за живота на Земята? Колко видове познаваме? Една десета от
тях? Стотна, може би? Какво знаем за връзките, които ги свързват? Земята е чудо. Животът остава мистерия.
Образуват се животински семейства, обединени от обичаи и ритуали, предавани през поколенията. Някои се адаптират към естеството на пасищата си, и те се приспособяват към тях. И двете страни печелят. Животното утолява глада си и дървото може да процъфти отново. В голямото приключение на живота на Земята, всеки вид има своята важна роля, всеки вид има своето място. Никой не е безсмислен или вреден. Те всички се балансират.
И тук ти, хомо сапиенс, разумни човеко, влизаш в историята. Ти се възползваш от невероятното наследство, старо почти четири милиарда години, дарено от Земята. Ти си само на двеста хиляди години, но промени лицето на света.
Въпреки уязвимостта си, ти си присвои всеки хабитат и завладя огромни територии, както никой друг вид преди теб. След сто и осемдесет хиляди години номадски живот, и благодарение на по-мекия климат, хората се установяват на едно място. Вече не зависят от лова, за да оцелеят. Избират да живеят във влажни места, богати на риба, дивеч и диви растения. Там, където земята, водата и животните се съчетават. Дори и днес, по-голямата част от човечеството живее на континенталните брегови линии или бреговете на реките и езерата.
На планетата, всеки четвърти човек живее по същия начин, както човечеството преди шест хиляди години, живеейки само от енергията, която природата дарява сезон след сезон. Това е начинът на живот на един милярд и половина души, повече от общото население на всички богати държави.
Но средната възраст е малка и тежкият труд си взима своето. Несигурността на природата тежи на ежедневието. Образованието е рядка привилегия. Децата са единственият актив на семейството, тъй като всеки допълнителен чифт ръце е необходим принос за неговото съществуване.
Човешкият гений винаги е осъзнавал своята слабост. Физическата сила, с която природата недостатъчно е дарила хората, е открита в животните, които им помагат да откриват нови територии.
Но как може да се завладее светът на празен стомах? Изобретяването на земеделието преобръща историята ни. Било преди по-малко от десет хиляди години. Земеделието било нашата първа голяма революция. То е довело до първите излишъци и поражда градовете и цивилизациите. Спомените за хиляди години борба за храна избледняват. Направили зърното основа на живота, ние умножихме броя на сортовете и се научихме да ги адаптираме към почвите и климата.
Ние сме като всички видове на Земята. Нашата основна дневна грижа е да се изхраним. Когато почвата е по-бедна и водата малко, ние сме в състояние да приложим чудовищни усилия, за да извлечем от земята достатъчно, за да оцелеем. Хората са променили земята с търпение и отдаденост, които Земята изисква, в почти жертвен ритуал, извършван отново и отново. Селското стопанство е все още най-разпространено занимание на света. Половината от човечеството обработва почвата, повече от три четвърти от тях на ръка. Селското стопанство е като традиция, предавана от поколение на поколение в пот и труд, т.к. за човечеството това е необходима предпоставка за оцеляване.
Но след като разчитало на мускулите толкова време, човечеството намерило начин да използва енергията, погребана дълбоко в Земята.
Тези пламъци са също от растения. Част от слънчева светлина. Чиста енергия. Енергията на слънцето, уловена над милиони години от милиони растения повече от 100 милиона години назад. Това са въглищата. Това е газта. И, преди всичко, това е нефтът. Този лъч светлина /нефтът/ освободи хората от труда над земята.
С петрола започна ерата на хората, които се освободиха от клещите на времето. С нефта някои от нас придобиха безпрецедентни облаги и комфорт.
И за 50 години, един живот време, Земята е по-радикално променена отколкото от всички предходни поколения на човечеството.
По-бързо и по-бързо.
През последните 60 години населението на Земята се е утроило.
И над 2 млрд. души са се преместили в градовете.
По-бързо и по-бързо.
Шенжен, в Китай, със стотици небостъргачи и милиони жители, беше само малко рибарско селце едва преди 40 години.
По-бързо и по-бързо.
В Шанхай, 3000 кули и небостъргачи са били построени за 20 години. Още стотици се строят.
Днес, повече от половината от световното население, което е над 7 милиарда души, живее в градове.
Ню Йорк. Първият в света многомилионен град е символ на експлоатацията на енергийните ресурси на Земята от човешкия гений. Работната ръка на милиони емигранти, енергията на въглищата, безкрайната сила на петрола. Америка първа впрегна феноменалната и революционна сила на "черното злато".
В полетата, машини замениха хората. Литър петрол генерира повече енергия от 100 работника за 24 часа. В Съединените щати са останали само 3 милиона фермери. Те произвеждат достатъчно продукция да храни 2 милиарда души.
Но по-голямата част от това зърно не се използва да храни хората. Тук, както във всички други индустриализирани нации, тя се превръща в храна за добитък или биогорива.
Лъчът светлина /нефтът/ прогони сушата, която преследваше обработваемите земи. Нито един поток не пренебрегва водните нужди на селското стопанство, които са 70 процента от потреблението на вода.
В природата всичко е свързано. Разширяването на обработваеми земи и селскостопански култури насърчава развитието на паразити. Пестицидите, още един подарък на нефтохимичната революция, избиват паразитите. Лошата реколта и гладът останаха далечен спомен. Най-голямото главоболие сега е какво да се прави с излишъците, породени от модерното земеделие. Но токсичните пестициди, изсипани във въздуха, почвата, растенията, животните, реките и океаните проникват дълбоко в клетките на организмите и се споделят от всички форми на живот. Дали са опасни за хората, които са спасили от глада? Тези фермери, в жълтите защитни костюми, вероятно знаят най-добре.
После дойдоха торовете, друго нефтохимично откритие. С тяхна помощ се постигат отлични резултати, дори от считани за лоши досега земи.
Култури, адаптирани към почвите и климата, се заменят с по-продуктивни и лесни за транспорт.
И така, в миналия век, 3/4 от сортовете, отглеждани от земеделските производители повече от хиляди години, са били изтрити от лицето на Земята. Докъдето ви виждат очите, има тор отдолу и пластмаса отгоре. Оранжериите на Алмерия, Испания, са зеленчуковата градина на Европа. Всеки град чака "перфектните" зеленчуци всеки ден да бъдат доставени със стотици камиони в супермаркетите му.
Колкото повече една страна се развива, толкова повече месо консумират жителите й. Как може да се задоволи тази световно нарастваща нужда без да се прибягва до препълнени ферми с говеда?
По-бързо и по-бързо.
Подобно на жизнения цикъл на добитъка, който може никога да не види поляна. Произвеждаме месото бързо и това е станало наше ежедневие. В тези огромни развъдници, стъпкани от милионите говеда, няма да порасне и стръкче трева. Флотилия от товарни автомобили от всяко кътче на страната носи тонове зърно, соево брашно и богати на протеин гранули, които ще се превърнат в тонове месо.
Резултатът е, че трябват 100 литра вода за производството на 1 кг картофи, 4 000 литра вода за 1 кг ориз и 13 000 литра за 1 кг говеждо месо. Да не говорим за разхищенията в процеса на производство и транспорт на нефта.
Нашето селско стопанство е станало петролозависимо. То храни 2 пъти повече хора на Земята, но е заменило разнообразието със стандартизацията. То ни дава спокойствие и комфорт, но прави живота ни необратимо зависим от петрола. Това дава ново измерение на времето.
Нашият световен часовник сега бие с ритъма на неуморните машини, хванати с ритъма на слънчевия лъч /нефтът/.
Цялата планета е внимателна към този ритъм на нашите надежди и илюзии. Същите надежди и илюзии, които се развиват заедно с нашите нужди, все по ненаситните желания и лекомислие.
Ние знаем, че краят на евтиния петрол идва, но отказваме да го приемем.
За много от нас американската мечта е въплътена от легендарния град - Лос Анджелис. В този град, който се простира на над 100 км, броят на автомобилите е почти равен на броя на жителите. Тук енергетиката поставя фантастично шоу всяка вечер. Дните изглеждат като бледо подобие на нощите, които превръщат града в звездно небе.
По-бързо и по-бързо.
Разстоянията вече не се броят в мили, а в минути. Автомобилите оформят нови предградия, където всеки дом е крепост, безопасно разстояние от градските центрове, и където спретнати и чисти редове от къщи се натрупват по задънени улици. Това се е превърнало в световна мечта, проповядвана от телевизиите по света. Дори и тук, в Пекин, тя е клонирана, копирана, и тези къщи се строят навсякъде, което убива китайската култура.
Автомобилът е станал символ на комфорт и прогрес. Ако този модел беше последван от всяко общество, то на планетата нямаше да има 900 милиона автомобила, както е сега, а 5 милиарда.
По-бързо и по-бързо.
Колкото повече се развива светът, толкова по-голяма става жаждата му за енергия. Навсякъде копаят машини, дълбаят и разкъсват Земята, търсейки парчетата звезди, заровени дълбоко от самото създаване на планетата. Минералите. Като привилегия на силата, 80 процента от тези минерали се използват от 20 процента от световното население. Преди края на този век, прекомерната експлоатация на мините ще изчерпи ресурсите на планетата.
По-бързо и по-бързо.
Корабостроителници произвеждат много петролни танкери, контейнерни кораби и газ танкери, за да се погрижат за нуждите на глобалната индустриална продукция. Повечето потребителски стоки пътуват хиляди километри от страната на производство до страната на потребление.
От 1950 г., обемът на международната търговия се е увеличил над 20 пъти. 90 процента от търговията се движи по море. 500 млн. контейнера се транспортират всяка година. Тръгнали към света на големите центрове на потребление, като Дубай. Дубай е нещо като връх на Западния модел - страна, където невъзможното става възможно. Изграждане на изкуствени острови в морето, например. Дубай има малко природни ресурси, но с парите от нефт той може да се снабди с милиони тонове материал и работници от всички краища на планетата. Дубай не е земеделска земя, но той може да внася храна. Дубай няма вода, но може да си позволи да изразходи много енергия за обезсоляване на морска вода и да изгради най-високите небостъргачи. Дубай има безспирно слънце, но няма соларни панели, произвеждащи енергия. Той е емблема на възход и модернизация, и не пропуска да изуми света. Дубай е като черешката на тортата на всички световни пари. Нищо не е по-далеч от природата от Дубай, макар че нищо не зависи от природата повече от Дубай. Дубай е нещо като кулминация на Западния модел.
Ние не разбираме, че зависим от това, което природата ни предоставя.
От 1950 г. риболовът се е увеличил петорно. От 18 до 100 милиона метрични тона
годишно. Хиляди риболовни кораби изпразват океаните. Три четвърти от риболовните зони са изчерпани или застрашени от изчерпване. Повечето големи риби са изчезнали като вид, тъй като не им се оставя време да се размножават. Ние разрушаваме цикъла на живота, който ни е даден. При сегашното положение, всички рибни видове са застрашени от изчерпване и пълно изчезване. Основното меню на всеки пети човек по света е риба. Ние сме забравили, че ресурсите са оскъдни.
Петстотин милиона хора по света живеят на пустинни земи, това е повече от населението на Европа. Те знаят стойността на водата. Те знаят как да я използват пестеливо. Тук те зависят от кладенци с подпочвена вода, натрупана в миналото, когато е валяло по тези пустини. Преди 25 000 години. Подпочвените води също позволяват отглеждането на някои култури в пустинята, за да се осигури храна за местното население. Полетата с кръгла форма се оросяват с тръби, които също изпомпват подпочвените води.
Но това има висока цена. Подземните води не се възобновяват. В Саудитска Арабия, мечтата за индустриално земеделие в пустинята е избледняла. Като стара карта, осветените петна показват изоставените парчета земя. Напоителната техника все още е там. Енергията за изпомпването на водата е все още там. Но подземните води са силно изчерпани.
Израел направи от пустинята обработваеми земи. Въпреки, че тези парници се напояват капка по капка, потреблението на вода продължава да нараства заедно с износа. Някога силната река Йордан вече е само тънка струйка. Нейната вода е стигала до супермаркетите навсякъде по света в щайги за плодове и зеленчуци.
Съдбата на река Йордан не е единствена. На Земята, 1 от 10 големи реки не стига до морето за няколко месеца в годината. Лишено от водите на река Йордан, нивото на Мъртво море спада с повече от метър на година.
Индия рискува да е най-страдащата страна в света от липсата на вода през следващия век. Огромно количество вода отива за нарастващото население и през последните 50 години са изкопани 21 милиона кладенци. В много части на страната, изкопът трябва да слиза все по-надолу, за да стигне вода. В Западна Индия, 30 процента от кладенците са били изоставени. Подземните води пресъхват. Големи резервоари ще задържат мусонните дъждове за възстановяване на водните запаси. През сухия сезон жените от селото ги копаят с голи ръце. На хиляди километри разстояние, 800 до 1 000 литра вода се консумират от човек на ден.
Лас Вегас е построен в пустинята. Милиони хора живеят там. Хиляди пристигат всеки месец. Неговите жители са сред най-големите потребители на вода в света.
Палм Спрингс е друг пустинен град с тропическа растителност и тучни голф игрища. Колко дълго може този мираж да продължи съществуването си? Земята не може да насмогне. Река Колорадо, която снабдява тези градове с вода, е една от онези реки, които вече не стигат до морето. Водните нива на езерата от водосборния й басейн намаляват.
Недостигът на вода може да засегне около 2 милиарда души преди 2025 г. Влажните зони представляват 6% от повърхността на планетата. Под техните спокойни води се крие истинска фабрика, където растения и микроорганизми търпеливо филтрират водата и изчистват замърсяването. Тези блата са задължително условие за регенериране и пречистване на водата. Те са гъби, които регулират движението на водата. Те я абсорбират през дъждовния сезон и пропускат през сухия. В надпреварата ни да завладеем повече земя, сме ги превърнали в пасбища за добитък, или в селскостопанска земя или сгради. През миналия век половината блата в света са били пресушени. Ние не знаем нито тяхното богатство, нито тяхната роля.
Всичката жива материя е свързана. Вода, въздух, почва, дървета. Световната магия е точно пред очите ни.
Дърветата изхвърлят подземните води в атмосферата като лека мъгла. Те формират свод, който облекчава въздействието на интензивни дъждове. Горите осигуряват влажността, която е необходима за живот. Те съхраняват повече въглерод от цялата земна атмосфера. Те са крайъгълен камък на климатичния баланс, от който всички ние зависим. Девствените води осигуряват средата за живот на 3/4 от биологичното разнообразие на планетата, т.е., на целия живот на Земята. Тези гори предоставят средствата ни за лечение. Веществата, отделяни от тези растения, могат да бъдат разпознати от нашите тела. Нашите клетки говорят на същия език. Ние сме от едно и също семейство.
Но само за 40 години най-голямата в света дъждовна гора, Амазония, е била намалена с 20 процента. Гората отстъпва на ферми за добитък или соеви ферми. 95% от соята се използва за фураж на добитък и домашни птици в Европа и Азия. И така, гората се превръща в месо.
Едва преди 20 години, Борнео, четвъртият по големина остров в света, е бил покрит с обширна девствена гора. При сегашното темпо на обезлесяване, тя ще изчезне в рамките на 10 години. Живата материя свързва водата, въздуха, земята и слънцето. В Борнео тази връзка е била разрушена в един от най-големите извори на биологично разнообразие на Земята. Тази катастрофа е била предизвикана от решението за производство на палмово масло, едно от най-произвежданите и консумирани масла в света, в Борнео. Палмовото масло не само задоволява нашето нарастващо търсене на храна, но също така се използва за козметика, перилни препарати, и все повече за алтернативни горива. Горското разнообразие е заменено от един вид - маслената палма. За местните хора тя осигурява заетост. Става въпрос за земеделска индустрия.
Друг пример за масово обезлесяване е евкалиптът. Евкалиптът се използва за направата на хартиена каша. Насажданията се увеличават, а търсенето на хартия се е увеличило петорно за 50 години. Една гора не замества друга гора. В подножието на тези евкалиптови дървета нищо не расте, тъй като техните листа образуват токсична покривка за повечето други растения. Те растат бързо, но изчерпват водните резерви.
Соя, палмово масло, евкалиптови дървета...
Обезлесяването поставя основата за производство на излишъци.
Но на други места обезлесяването е последно средство за оцеляване. Повече от 2 милиарда души, почти 1/3 от населението на света, все още зависят от въглищата.
В Хаити, една от най-бедните страни в света, дървените въглища са един от основните консумативи на населението. Навремето "перла на Карибите", Хаити вече не може да храни населението без чуждестранна помощ. По хълмовете на Хаити са останали само 2% от горите.
Оголени, нищо не задържа почвите. Дъждовната вода ги отмива от хълмовете към морето. Каквото остава е все по-неподходящо за селско стопанство.
В някои части на Мадагаскар ерозията е огромна. Цели страни на хълмове са с дълбоки бразди, широки стотици метри. Тънка и крехка, почвата е направена от жива материя. С ерозията, тънкият слой хумус, който се е формирал хиляди години, изчезва.
Ето една теория на историята на Рапануи, на жителите на Великденския остров, която, може би, ще даде нещо за размисъл. Живеейки на най-изолирания остров на света, Рапануи експлоатират ресурсите си, докато нищо не е останало. Тяхната цивилизация не е оцеляла. По тези земи са били най-високите палмови дървета в света. Те са изчезнали. Рапануи са ги изсекли за дървен материал. Тогава те са се сблъскали с широко разпространена ерозия на почвата. Рапануи вече не са можели да ловят риба. Не е имало дървета, за да си построят канута. Но Рапануи изградили една от най-блестящите цивилизации в Тихия океан.
Иновационни фермери, скулптори, изключителни мореплаватели, те са били притиснати от пренаселване и намаляване на ресурсите. Изпитали социални вълнения, бунтове и глад. Мнозина не преживели катаклизма. Истинската загадка на Великденския остров не е как неговите странни статуи са попаднали там, сега знаем. Ето защо Рапануи не са успели да реагират навреме. Това е само една от няколкото теории, но тя има особено значение днес.
От 1950 г. насам, населението на света почти се е утроило. И от 1950 г., ние коренно сме променили нашия остров, Земята. Повече, отколкото в цялата ни 200 000 годишна история.
Нигерия е най-големият износител на петрол в Африка. И, въпреки това, 70 процента от населението й живее под границата на бедността. Благата са там, но населението няма достъп до тях.
Същото важи навсякъде по света. Половината от бедните по света живеят в богати на ресурси страни. Начинът ни на развитие не е изпълнил обещанията си. За 50 години разликата между богати и бедни е нараснала повече от всякога. Днес, половината от световното богатство е в ръцете на най-богатите 2% от населението.
Може ли тези различия да се поддържат? Те са причина за движение на населението, чийто мащаб ние ще усетим още повече. Град Лагос е с население 700 000 души през 1960 година. То ще нарасне до 16 млн. до 2025 г. Лагос е един от най-бързо нарастващите мегаполиси в света. Новодошлите са предимно фермери, принудително изоставили земята, поради икономически или демографски причини, или поради намаляващи ресурси.
Това е радикално нов тип градски растеж, породен по-скоро от стремеж за оцеляване, отколкото за преуспяване. Всяка седмица над 1 милион души увеличават популациите на световните градове.
Един от всеки шест човека сега живее в несигурна, нездравословна, пренаселена среда без достъп до дневни потребности като вода, канализация, електричество. Гладът се разпространява още повече. Потърпевши са почти 1 милиард души. По цялата планета най-бедните оцеляват, докато ние продължаваме да копаем за ресурси, без които дълго не можем да живеем.
Взираме се все по-надалече към девствени територии и райони, които са трудни за проучване.
Ние не променяме нашия модел.
Нефтът може да свърши? Все още може да извличаме петрол от катранените пясъци на Канада. Най-големите товарни автомобили в света местят хиляди тонове пясък. Процесът на загряване и отделяне на битум от пясък изисква милиони кубически метра вода. Необходима е колосална по размери енергия. Замърсяването е катастрофално.
Най-спешен приоритет, както изглежда, е да се вземе всяка частица слънчева светлина.
Нашите петролни танкери стават все по-големи и по-големи. Нашите енергийни потребности постоянно нарастват. Ние се опитваме да увеличим енергията като
бездънна фурна, която изисква все повече и повече гориво.
Всичко това е свързано с въглерод. След няколко десетилетия въглеродът, който превръща нашата атмосфера в пещ и който природата е абсорбирала милиони години, за да позволи развитието на живота, ще бъде в голяма степен изпомпен обратно. Атмосферата се нагрява. Само преди няколко години би било немислимо лодка да бъде тук. /Арктика/
Транспорт, промишленост, обезлесяване, селско стопанство...Нашата дейност освобождава гигантски количества въглероден двуокис. Без улавянето му, молекула по молекула, ние нарушаваме климатичния баланс на Земята.
Всички очи са вперени в полюсите, където ефектите от глобалното затопляне са най-видими. Това става бързо, много бързо. Северозападният проход, който свързва Америка, Европа и Азия през полюса, се отваря. Арктическата снежна покривка се топи. Под влиянието на глобалното затопляне, снежната покривка е загубила 40 процента от дебелината си за 40 години. Нейната площ намалява всяко лято. Тя може да изчезне през летните месеци до 2030 година. Някои казват 2015 г.
Слънчевите лъчи, които ледената покривка преди е отразявала, сега проникват през тъмната вода и я топят. Процесът на затопляне набира скорост.
Този лед съдържа записи на нашата планета. Концентрацията на въглероден двуокис не е било толкова високо от няколко стотици хиляди години. Човечеството никога не е живяло в атмосфера като тази.
Дали прекомерното използване на ресурсите застрашава живота на всеки вид? Изменението на климата изостря заплахата. До 2050 г. 1/4 от видовете на Земята биха могли да бъдат застрашени от изчезване. В тези полярни региони равновесието на природата вече е прекъснато.
Около Северния полюс ледниците са загубили 30 процента от повърхността си за 30 години. Но, тъй като Гренландия се затопля бързо, прясната вода на цял континент се излива в солената вода на океаните. Гренландските ледници съдържат 20 процента от прясната вода на цялата планета. Ако те се стопят, морското равнище ще нарасне с близо 7 метра. Но тук няма индустрия. Гренландските ледници страдат от парниковите газове, отделяни другаде по Земята.
Нашата екосистема няма граници. Където и да са, нашите действия имат последици за целия свят. Атмосферата на нашата планета е неделимо цяло. Тя е общо богатство, което ние споделяме.
В Гренландия започват да се появяват езера. Ледниците се топят със скорост, която дори и най-песимистичните учени не са предвиждали 10 години назад. Все повече и повече от тези ледникови реки се сливат в едно и проникват под повърхността. Мислили са, че водата ще замръзва в дълбочината на леда. Точно обратното - тя тече под повърхността на леда, отнасяйки ледената покривка в морето, където тя се разпада на айсберзи.
Докато прясната вода от ледниците на Гренландия се смесва със солената вода на океаните, ниско разположените земи по целия свят са застрашени. Морското равнище се покачва. Разширяването на водата при затоплянето й е причинило, само в 20-ти век, ръст от 20 сантиметра на морското равнище. Всичко става нестабилно. Кораловите рифове са изключително чувствителни и към най-малката промяна на температурата на водата. 30 процента от тях вече са изчезнали. Те са важна връзка във веригата на видовете.
В атмосферата основните въздушни течения променят посоката си. Дъждовните цикли се променят. Целият климат се е променил. Жителите на ниско разположените острови, като например Малдивите, са на фронтовата линия. Те са все по-притеснени. Някои вече си търсят нови по-гостоприемни земи.
Ако морското равнище продължава да се увеличава все така бързо, какво ще направят големите градове като Токио, най-гъсто населеният град на света? Всяка година прогнозите на учените стават все по-тревожни. 70 процента от населението на света живее по крайбрежията.
Единадест от петнадестте най-големи градове са разположени по бреговата линия или в устието на река. С покачването на морското равнище солта ще нахлуе във водата и ще лиши жителите от питейна вода. Миграциите на хора са неизбежни. Единственият въпрос е техният размер.
В Африка, връх Килиманджаро е неузнаваем. 80% от неговите ледници са изчезнали. През лятото реките вече не текат. Местните хора са засегнати от липсата на вода. Дори и по най-високите върхове в сърцето на Хималаите вечни снегове и ледници се оттеглят. А точно тези ледници играят съществена роля във водния цикъл. Те съхраняват водата от мусоните във вид на лед и я отделят през лятото при топенето на леда.
Хималайските ледници са в основата на всички големи азиатски реки - Инд, Ганг, Меконг, Янгдзе Кианг... 2 милиарда души зависят от тях за питейна вода и за да напояват техните насъждения, както например в Бангладеш. В делтата на Ганг и Брамапутра, Бангладеш е пряко засегнат от явления, възникващи в Хималаите и на морското равнище. Това е една от най-гъсто населените и най-бедни страни в света. Тя вече страда от глобалното затопляне. Комбинираното въздействие на все по-силни наводнения и урагани може да заличи 1/3 от земната маса в Бангладеш.
Когато хората страдат от тези опустошителни явления, те в крайна сметка се преместват. Богатите страни няма да бъдат пощадени. Засухи възникват по всички краища на планетата.
В Австралия, половината от земеделските земи вече са засегнати.
Ние сме в процес да нарушим климатичния баланс, който ни е позволил да се развиваме над 12 000 години. Все повече и повече горски пожари се приближават към големите градове. На свой ред, те изострят глобалното затопляне. При изгарянето на дърветата, те освобождават въглероден двуокис.
Системата, която контролира нашия климат, е силно нарушена. Елементите, на които тя разчита, са били силно нарушени. Часовникът на климатичните промени тиктака и в тези величествени пейзажи.
Тук, в Сибир, както и на други места по света, е толкова студено, че земята е постоянно замръзнала. Това е известно като пермафрост /вечна замръзналост/. Под повърхността му се крие климатична бомба. Метан, парников газ, 20 пъти по-силен от въглеродния двуокис. Ако пермафростът се стопи, отделеният метан може да накара парниковия ефект да излезе извън контрол с последици, които никой не може да предскаже.
Ние буквално ще бъдем в непозната територия. Човечеството има не повече от 10 години, за да постигне обрат в тенденцията и да избегне преминаването в тази територия...
Животът на Земята такъв, какъвто никога не сме го познавали. Създадохме явление, което не можем да контролираме. Нашият произход, водата, въздухът и формите на живот са тясно свързани.
Но в последно време ние разрушихме тези връзки.
Нека приемем фактите. Трябва да повярваме в това, което знаем.
Всичко, което видяхме, е отражение на човешкото поведение. Ние оформихме Земята според вижданията си. Имаме много малко време, за да се променим. Как ще успее този век да изнесе бремето на 9 милиарда човешки същества, ако откажем да си дадем сметка за всичко, което сме направили?
• 20% от населението на света потребява 80% от ресурсите му.
• Светът харчи 12 пъти повече средства за военни разходи,
• Близо 1 млрд. души гладуват.
• Над 50 процента от зърното по света се използва за храна на животни и биогорива.
• 40 процента от обработваемата земя е претърпяла дългосрочни щети.
• Всяка година 13 милиона хектара гори изчезват.
• 1 бозайник на всеки 4, 1 птица на всеки 8, 1 земноводно на всеки 3 са застрашени от изчезване.
• Видове изчезват 1 000 пъти по-бързо от нормалното.
• 3/4 от риболовните зони са изчерпани или количеството риба в тях е спаднало опасно.
• Средната температура за последните 15 години е най-високата, записвана някога.
• Ледената шапка е 40 процента по-тънка от преди 40 години.
• Възможно е да има най-малко 200 млн. "климатични" бежанци до 2050 г.
Цената за действията ни е висока. Други я плащат без да са причината. Виждала съм бежански лагери, големи колкото градове, простиращи се в пустинята. Колко мъже, жени и деца ще бъдат оставени на пътя утре? Трябва ли винаги да изграждаме стени, които да спират човешката солидарност, разделят хората и опазват щастието на едни от трагедията на други?
Твърде късно е да сме песимисти.
Знам, че човек може да събори всяка стена.
Твърде късно е да сме песимисти.
По света 4 деца от 5 посещават училище. Досега образование не е било давано на толкова много хора. Всеки, и богатият, и бедният, може да допринесе.
Лесото, една от най-бедните страни в света, е пропорционално една от тези, които инвестират най-много в образованието. Катар, една от най-богатите, е открит за най-добрите университети. Културата, образованието, научните изследвания и иновациите са неизчерпаеми ресурси.
Пред трагедията и страданията, милиони неправителствени организации доказват, че солидарността между хората е по-силна, отколкото егоизмът на нациите.
В Бангладеш, човек измисли немислимото и създаде банка, която кредитира само бедните. За 30 години тя промени живота на 150 милиона души.
Антарктика е континент с огромни природни ресурси, които нито една държава не може да иска само за себе си, естествен резерват, посветен на мира и науката. Договор, подписан от 49 държави, я прави съкровище, споделяно от цялото човечество.
Твърде късно е да сме песимисти.
Правителствата са предприели действия за защита на близо 2 процента от териториалните води. Не е много, но е 2 пъти повече от преди 10 години. Първите природни паркове са създадени преди век. Те покриват над 13 процента от континентите. Те създават пространства, където човешката дейност е в крак с опазването на видове, почви и пейзажи. Тази хармония между хората и природата може да се превърне в правило, не да е изключение.
В САЩ, Ню Йорк осъзна какво прави природата за нас. Тези гори и езера доставят на града питейна вода.
В Южна Корея горите бяха опустошени от война. Благодарение на национална програма за залесяване, те пак покриват 65% от страната. Повече от 75% от хартията се рециклира.
Коста Рика е направила избор между военните разходи и опазване на Земята. Страната вече няма армия. Предпочита да се отделят ресурси за образование, екотуризъм и защита на горите.
Габон е един от водещите световни производители на дървен материал. Прилагат избирателно изсичане. Не повече от 1 дърво на всеки хектар. Горите са един от най-важните ресурси за страната, но имат време за възстановяване. Съществуват програми за устойчиво управление на горите. Те трябва да станат задължителни.
За потребителите и производителите, справедливостта е възможност да се постигне това. Когато търговията е честна, когато и купувачът, и продавачът имат полза, всеки преуспява и може да има приличен живот.
Как може да има справедливост и равенство между хората, чиито единствени инструменти са ръцете им, и тези, които прибират реколтата си с машини и благодарение на държавни субсидии?
Нека бъдем отговорни потребители! Мислете какво купувате!
Твърде късно е да сме песимисти.
Виждала съм земеделие в човешки мащаб. То може да изхранва планетата, ако производството на месо не отнемаше храната от хората.
Виждала съм рибари, които се грижат за улова си и за богатствата на океана.
Виждала съм къщи, произвеждащи своя собствена енергия.
5 000 души живеят в първия в света екологичен окръг във Фрайбург, Германия.
Други градове споделят този проект. Мумбай е хилядният, който се присъедини към тях.
Правителствата на Нова Зенландия, Исландия, Австрия, Швеция и други народи са направили развитието на възобновяеми енергийни източници свой основен приоритет. Знам, че 80 процента от енергията, която консумираме, идва от изкопаеми енергийни източници. Всяка седмица две нови въглищни централи се отварят само в Китай.
Но съм виждала в Дания прототип на въглищна централа, която отделя въглерод в почвата, а не във въздуха. Решение за бъдещето? Никой все още не знае.
Видях в Исландия ел.централа, захранвана от земната топлина. Геотермална енергия. Виждала съм морска змия, лежаща в прибоя, да абсорбира енергията на вълните и произвежда електричество. Видях вятърни генератори по крайбрежието на Дания, които произвеждат 20 процента от електроенергията в страната.
САЩ, Китай, Индия, Германия и Испания са най-големите инвеститори в областта на възобновяемата енергия. Те вече са създали над 2,5 милиона работни места.
Къде на Земята не духа вятър?
Видях пустинята да се разширява под слънцето. Всичко на Земята е свързано, и Земята е свързана със Слънцето, оригиналният й източник на енергия. Не могат ли хората да имитират растенията и да уловят енергията му? За един час, Слънцето праща към Земята енергията, която човечеството консумира за една година. Докато Земята съществува, слънчевата енергия е неизчерпаема.
Всичко, което трябва да направим, е да спрем да дупчим Земята и да започнем да търсим в небето.
Всичко, което трябва да научим, е как да култивираме слънцето.
Всички тези опити са само примери, но те свидетелстват за нова информираност. Те поставят начало на ново приключение, въз основа на умереността, интелигентността и споделянето.
Време е да се съберем. Това, което е важно, е не какво сме изгубили, а какво ни остава.
Все още имаме половината световни гори, хиляди реки, езера и ледници, хиляди процъфтяващи видове.
Знаем, че решенията са там и днес.
Всички имаме силата да се променим.
Така че, какво чакаме?
Recommended Comments
Няма коментари за показване