Невероятна презентация за това как използваме ресурсите на планетата ни. Филмчето показва просто и нагледно какво става с продуктите, които купуваме, откъде идват и какво се случва с тях след като ги изхвърлим. Изобличава се истинската страна на големите корпорации, медиите и ролята на правителството във схемата коята хипнотизира обикновените хора и ги кара да купуват и унищожават природата, планетата и най-важното самите тях.
Питал ли си се някога откъде идват всички неща, които купуваме? И къде отиват, когато ги хвърляме? Не можех да спра да се питам. Така, че го проучих. И в книгите се казваше, че нещата се движат през система от добиване през производство към дистрибуция за консумация и изхвърляне. Всичко това се нарича "икономика на суровините". Аз проучих малко повече, всъщност прекарах 10 години, пътувайки по света, проследявайки откъде идват нещата и накъде отиват.
И знаете ли какво открих? Това не е цялата история. Много неща липсват в тази схема. От една страна тази система изглежда добре, няма проблем. Но истината е, че е една система в криза.
И причината за това е, че е линейна (отворена) система, а ние живеем в един краен свят. И не можеш да накараш линейна система да върви в краен свят по никакъв начин. Във всеки момент тази система взаимодейства с реалния свят. А в реалния живот няма празни места. Взаимодейства с общества, култури, икономики, околна среда. И по целия път се сблъсква с лимити. Лимити, които не виждаме тук, защото схемата е непълна.
Нека се върнем отначало, да запълним празнините и да видим какво липсва. Едно от най-важните липсващи неща са хората. Да, хората. Хора, които живеят и работят по цялата система. И някои хора в тази система са по-важни от други. На някои думата се чува повече.
Кои са те?
Добре, нека започнем от
Правителството
Приятели ми казаха, че трябва да използвам танк, за да символизирам Правителството и това е така за много страни и още повече за САЩ. Освен това, 50% от данъците, отиват при военните, но аз ще използвам човек за да символизирам Правителството, защото поддържам идеята, че Правителството трябва да бъде сред народа, с народа, и за народа. Работа на Правителството е да бди над нас, да ни пази. Това е неговата работа.
След това идва
Корпорацията
Корпорацията се вижда по-голяма от Правителството, защото Корпорацията Е по-голяма от Правителството. От 100-те най-големи икономики в света, 51 са Корпорации. И докато Корпорациите растaт по големина и сила виждаме малка промяна в Правителството, повече загрижени да се уверят, че нещата работят за тези типове, отколкото за нас.
Добре, да видим какво още липсва в картинката.
Ще започнем от
Добиването
Това е изискана дума, за да се каже "Експлоатация на Природни Ресурси",
което е изискана дума да се каже "Опустошаване на Планетата". Ето така изглежда това: сечем дърветата, взривяваме планините, за да вземем металите в тях, използваме всичката вода и изтребваме животните. И тук се сблъскваме с първия лимит: Свършват ни ресурсите. Използваме твърде много неща. Знам, че това може да е трудно да се слуша, но това е истината. И трябва да се изправим срещу нея. Само през последните 30 години, една трета от ресурсите на планетата са изконсумирани, изгубени. Режем, минираме, дупчим, изхвърляме с такава скорост, че лимитираме естествената способност на планетата, позволяваща на хората да живеят на нея.
Където аз живея, в САЩ, са останали по-малко от 4% от горите. 40% от водите ни са станали "непитейни". И нашия проблем не е само, че използваме твърде много неща, а че използваме повече отколкото ни е необходимо. Ние сме 5% от световното население, но използваме 30% от световните ресурси и създаваме 30% от световния боклук. Ако всички консумират с това темпо, ще се нуждаем от 3 до 5 планети. Но знаеш ли какво? Имаме само една.
Тогава решението на този лимит в моята страна е просто да иде и да вземе от другите. И това е третият свят. Или както биха казали някои, това е друга дума за нашите неща, които получаваме от други страни. И как изглежда това? Същото - опустошаване на природата. 75% от световния риболов лови риба извън лимита си. 80% от естествените гори са изчезнали. Само в Амазония губим 2 000 дървета в минута, това е колкото 7 футболни игрища за минута.
И какво става с хората, които живеят там? Според тези типове, те не са стопани на своите ресурси, независимо, че живеят там от поколения. Те не притежават средствата за производство и не купуват много неща. А в тази система, ако не си собственик или не купуваш много неща, не си ценен.
След това суровините отиват към
Производството
И там използваме енергия, за да смесим химически токсини с натуралните ресурси, за да направим токсични продукти. Има около 100 000 синтетични химикали, които се използват днес в производствата. Едва шепа от тях са изследвани за вреда върху здравето на човека, и нито едно за цялостно въздействие върху човека, т.е., когато взаимодействат с всички останали химикали, на които сме изложени всеки ден.
Така, че не знаем пълното въздействие върху здравето и околната среда на тези химически токсини. Но знаем едно нещо: Токсини влизат, токсини излизат. Докато продължаваме да слагаме токсини в системата ни за производство, ще продължаваме да получаваме токсини от нещата, които купуваме и носим в къщите си, на работа, в училище. И разбира се - в нашите тела. Като BFR - бромни вещества забавящи горенето. Това са химикали, правещи нещата негорими, но те са супертоксични, невротоксични. Което значи токсични за мозъка ни. Как изобщо може да използваме такива химикали? Слагаме ги в компютрите ни, ел.уредите, дивани, матраци, дори във възглавници. Всъщност, взимаме възглавниците, потопяваме ги в невротоксини, след това ги носим в къщи и спим на тях по 8 часа. Незнам, но ми се струва, че в страна с такъв потенциал, може да измислим по-добър начин да спрем да ни горят главите нощем.
Тези токсини се увеличават в хранителната верига и се натрупват в телата ни. Знаеш ли коя е храната на върха на хранителната верига, с най-високо ниво на токсичност? Майчиното мляко. Това показва, че сме стигнали дотам, че най-малките членове на обществото, нашите деца, получават най-високата доза химически токсини в живота си, чрез майчиното мляко. Не е ли това ужасно престъпление? Кърменето трябва да е най-основен човешки акт на хранене, който да е свещен и сигурен. Кърменето продължава да е най-доброто и майките определено трябва да продължат да кърмят, но ние трябва да ги пазим. ТЕ би трябвало да ги пазят. Мислех, че би трябвало да се грижат нас.
И разбира се, хората, които поемат най-много токсини са работниците във фабриките. Много от тях са жени в репродуктивна възраст. Те работят с токсини, вредни за репродуктивността, с канцерогени и още други. И аз питам, коя жена в репродуктивна възраст, би работила работа, изложена на репродуктивни токсини, освен ако няма друг избор?
И това е едно от "хубавите" неща в системата. Разрушаването на околната среда и местните икономики тук, осигурява постоянен наплив от хора без друг избор. В световен мащаб 200 000 души на ден емигрират от родните си места, прехранвали ги от поколения, към градове, повечето от тях в бедни квартали, търсейки работа, без значение колко токсична и вредна.
Както виждате, не само ресурси се погубват в тази система, а и хората. Цели общества са изгубени. Да, отрови влизат, отрови излизат. Огромна част отрови напускат фабриката във вид на продукти, но още повече - като отпадъци. огромно количество отпадъци. В САЩ индустрията признава изхвърлянето на над 1.8 млрд. кг. химически токсини на година, а вероятно много повече от това, което признават. Това е друг лимит, защото гадост... кой иска да гледа и мирише 1.8 млрд. кг. токсични химикали на година. Така че какво правят? Местят мръсните фабрики в други страни. Замърсяват някоя друга страна. Но изненада... Ветровете връщат повечето от замърсения въздух обратно при нас. И така какво става след като всички тези природни ресурси са превърнати в продукти?
Отиват тук, за
Дистрибуция
Дистрибуция означава "да се продадат всички тези токсично замърсени боклуци, колкото е възможно по-бързо". Целта тук е да се поддържат цените ниски, хората да купуват постоянно и стоките да са в обръщение. Как подържат ниски цените? Не плащат много на продавачите и спестяват винаги когато могат от здравното им осигуряване. Става дума за изнасяне на разходите. Това означава, че реалната стойност за производство на нещата не е калкулирана в цената. С други думи не плащаме за нещата, които купуваме.
Мислех за това онзи ден... Вървях за работа и исках да слушам новините, влязох в един магазин, за да си купя радио. Намерих това сладко малко зелено радио за 4.99 $ Стоях на опашката да платя и се чудех. Как е възможно в 4.99 $ да се включи разхода за производството и достигането на това радио в ръцете ми. Метала вероятно е добит в южна Африка, петрола е добит сигурно в Ирак, пластмасата вероятно е произведена в Китай и може би всичко е било сглобено от някое момче на 15 г. на конвейр в Мексико. Цената 4.99 $ не може дори да плати наема на щанда, който е заемало, преди да се появя. Да не говорим за заплата на продавача, който ме консултира, или множеството прекосявания на океана и пътувания с камион, които тези части са изминали. Така си дадох сметка: "Аз не платих за това радио". Тогава, кой го е платил? Тези хора са платили със загуба на природните си ресурси. Тези са платили, като са загубили чистия си въздух и с увеличаване на астмата и рака. Децата в Конго са платили с бъдещето си. 30% от децата в Конго днес са оставили училище, за да идат да работят в мините за "coltan". Метал необходим за нашата евтина и еднократна електроника.Тези хора са платили, чрез липсата на здравни осигуровки. Всички хора по цялата тази система са платили, за да мога да взема това радио за 4.99 $. И нито едно от тези плащания не е записано в счетоводна книга.
Това имам предвид като казвам, че собствениците на компании изнасят истинските разходи за производството. И това ни води до..."Златната стрелка на потреблението". Това е сърцето на системата, двигателя, който я задвижва. Това е толкова важно, че запазването на тази стрелка се е превърнало в най-важна задача за тези двамата. Това е причината, поради която след 9/11, когато страната ни беше в шок и президента Буш можеше да внуши много неща по този повод: да скърбим, да се молим, да имаме вяра... не... Той каза: купувайте!
Да купуваме!?
Превърнали сме се в нация от потребители. Наше призвание е станало да бъдем консуматори, не майки... учители, земеделци... а потребители. Основен способ да се определи и покаже ценноста ни, е според това колко даваме в тази стрелка. Колко потребяваме...И ние го правим! Купуваме, купуваме и купуваме... Поддържаме потока от предмети. И прелива от тях. Познайте какъв процент от целия материален поток в тази система, продължава да е в употреба 6 м. след продажбата му в САЩ?
50%? 20%?
Не... 1%!
Един!
С други думи, 99% от нещата, които сме събирали, добивали, обработвали, пренасяли... 99% от нещата, които минават през системата... са изхвърлени след 6 месеца. Тогава, как можем да поддържаме планетата с такова темпо на материално производство?
Това не винаги е било така. Днешния средностатистически човек в САЩ консумира двойно повече отколкото преди 50 години. Питайте бабите си. По тяхно време управлението, използването и съхранението на ресурсите се е ценяло. Тогава как се се случило това?
Не само се е случило. Било е замислено. Малко след Втората Световна война, тези типове се чудели как да изправят икономиката на крака. Продажбения анализатор Виктор Лебоу съставил решението, станало правило за цялата система. Той казал: "Огромната производителност на икономиката диктува консумирането да стане начин на живот, да превърнем купуването и използването на стоки в ритуали, да търсим духовно удовлетворение, задоволяване на Его-то ни, в консумирането... Нуждаем се от неща за консумиране, изгаряне, заменяне и изхърляне с все по-увеличаващо се темпо."
Шефа на икономическия съвет на президента Айзенхауер казва че: "максимална цел на Американската икономика е да се прозвеждат повече стоки за консумиране"
Повече стоки за потребление?!?
Наша най-голяма цел? Не предлагането на медицинска помощ, образование, безопасен транспорт или сигурност и справедливост? Стоки за потребление? Как са постигнали, така че да се качим на борда на тази програма толкова ентусиазирано? Две от най-ефективните стратегии са: "заложеното остаряване" и "възприетото остаряване". Планираното остаряване е друг начин да се каже "създадено за да бъде изхвърлено". Това значи, че нещата се правят така, че да станат ненужни колкото може по-бързо, така, че да ги изхвърлим и да купим нови. Очевидно е с пластмасовите торбички и чаши за кафе. Но те стават все по-големи: DVD, камери, дори барбекюта, всичко. Даже компютри. Забелязали ли сте, когато купувате нов компютър днес, технологията се променя толкова бързо, че само за няколко години той вече затруднява комуникацията. Полюбопитствах и отворих един компютър, за да видя какво има вътре. И открих, че частта, която се променя всяка година е един малък детайл отстрани. Но не можеш просто да смениш този детайл, защото всяка нова версия е с различна форма, така, че трябва да изхвърлиш цялото нещо и да купиш ново.
Чела съм списания за индустриален дизайн от 50-те, когато планираното овехтяване е навлизало. Тези дизайнери са били толкова отворени към това. Те всъщност са обсъждали как да направят така, че нещата да се развалят по-бързо, но потребителите да продължават да са верни на тях, така че да си купуват други. Толкова е преднамерено! Но нещата не могат да се развалят достатъчно бързо, за да поддържат стрелката в ход. Затова е "възприетото остаряване".
Възприетото остаряване ни убеждава да изхвърляме неща, които са напълно използваеми. Как го правят? Променят външния вид на продукта. Така че, ако твоите неща са отпреди няколко години, всички забелязват, че скоро не си давал в тази стрелка и даже начина да демонстрираме стойността си е като допринасяме за стрелката. Може да бъде оскърбително. Докато аз бях с все същия голям, бял монитор от 5 години, моята колежка се сдоби с нов. Тя има малък, лъскав монитор с плосък екран. Той се съчетава с компютъра й, с телефона й, дори с кутията за моливи. Изглежда сякаш управлява пулт на космически кораб, а аз сякаш имам перална на бюрото.
Модата е друг основен пример за това. Чудели ли сте се някога защо тока на женските обувки се сменя от дебел на тънък и обратно всяка година? Не е защото има спор кой от тях е по-здравословен за женския крак, а защото да носиш дебел ток в година, в която се носи тънък, показва на всички, че не си давал в стрелката скоро, така че, не си така ценен, както тези с тънките токове до теб, или по-скоро както тези от рекламите. Това е за да те карат постоянно да си купуваш нови обувки.
Рекламата и медиите като цяло играят голяма роля в това. Всеки в САЩ е подложен на повече от 3 000 реклами на ден. Гледаме повече реклами на година, отколкото хората преди 50 години за целия си живот. И ако се замислите, смисъла на една реклама е да ни накара да се чувстваме нещастни с това, което имаме. И 3 000 пъти на ден ни се казва, че косата ни, кожата, дрехите, мебелите, колите ни са лоши. Ние сме лоши. Но всичко може да се оправи, ако идем да пазаруваме.
Медиите също помагат, като скриват всичко това... и това. Така, че от цялата икономика на суровините, да виждаме само пазаруването. Добиването, производството и изхвърлянето, всичко това остава извън полезрението ни.
И така, в САЩ имаме повече стоки откогато и да било, но статистиките сочат, че щастието при хората пада. Хората са били най-щастливи през 50-те, същото време, по което е избухнала манията за консумиране. Хм, интересно съвпадение. Мисля, че зная защо. Имаме повече неща, но по-малко време, за това, което наистина ни прави щастливи: приятели, семейство, свободно време. Работим повече от всякога. Анализатори казват, че имаме по-малко свободно време, отколкото през Феодализма. И знаете ли кои са двете основни дейности, които правим през малкото свободно време? Гледаме телевизия и купуваме. В САЩ прекарваме 3-4 пъти повече часове в пазаруване, отколкото хората в Европа. И сме в нелепа ситуация, при която ходим на работа, дори две, връщаме се скапани в къщи и се пльосваме в новото кресло, гледаме телевизия и рекламите ни казват: колко си зле. Така че отиваме в магазина да пазаруваме, за да се почувстваме по-добре, след това отиваме да работим още повече, за да платим нещата, които сме купили и се връщаме още по-уморени, сядаме и гледаме още телевизия, казват ни да идем да купуваме отново и в тази луда въртележка "работи-гледай-харчи" бихме могли просто да спрем.
И накрая какво става с всички тези неща, които купуваме? С това темпо на консумиране не се побират в къщите ни, дори средната къща в САЩ да е двойно по-голяма от тази през 70-те. Всичко отива на боклука.
И тук идваме при
Изхвърлянето
Това е част от Икономиката на суровините, която познаваме добре, защото ние трябва да изхърляме боклука в кофите. В САЩ, всеки от нас прави 2 кг. боклук на ден. Това е двойно повече отколкото преди 30 години. Целия този боклук отива на Сметището, което просто е голяма дупка в земята, или ако нямате късмет, първо се изгаря в пещи и после се заравя. И двата начина замърсяват въздуха, земята, водата и да не забравим променят климата. Изгарянето е наистина лошо. Помните ли токсините в етапа на Производство? Изгарянето на боклука освобождава токсините във въздуха, дори по-зле, всъщност се получават Супертоксини, като Диоксин. Диоксина е най-токсичното вещество създадено от човека, което науката познава. А пещите за боклука са производител № 1 на Диоксин. Това означава, че бихме могли да спрем източник № 1 на най-токсичната субстанция, създадена от човека, само като спрем изгарянето на боклука. Можем да го спрем днес. Някои компании не искат да се разправят със Сметища и пещи тук, така, че те изнасят Изхвърлянето също.
Какво става с Рециклирането? Помага ли? Да. Рециклирането помага. Рециклирането намалява боклука в този край и намалява нуждата да се добиват и събират нови суровини в този край. Да, да, да... всички трябва да рециклираме. Но да се рециклира не е достатъчно. Рециклирането никога няма да е достатъчно. По няколко причини.
Първо: Боклука, който излиза от къщите ни е само върха на айсберга. На всяка кофа боклук, която занасяме на сметището, са генерирани 70 кофи боклук, само за производството й. Така, че дори да рециклираме 100% боклука, излизащ от къщите ни, не се стига до основата на проблема. Освен това, много от боклука не може да се рециклира, тъй-като съдържа твърде много токсини или просто защото НЕ е създаден да бъде рециклиран, на първо място. Като тези опаковки за сок, съставени от слепени метал, хартия, пластмаса. Никога няма да можеш да ги разделиш за да се рециклират.Така, че както виждаш, това Е една система в криза. По целия път се сблъскваме с твърде много лимити. От промяна в климата до намаляване на радостта ни, системата просто не работи. Но хубавото на този толкова дълбок проблем е, че има много полета за действие. Има хора тук, които работят за спасяване на горите, и тук, за чисто производство. Хора работят за правата на работниците и честна търговия, съзнателно консумиране, блокиране на сметните ями и пещи и много важно: връщането на Правителството наистина от хората и за хората. Цялата тази работа е изключително важна, но нещата ще се задвижат наистина, когато видим връзката, когато видим цялостната картина. Когато хората по цялата система се обединят, можем да оправим и трансформираме тази линейна система в нещо ново, в система, която не унищожава ресурси, нито хора.
Защото това, от което наистина трябва да се откъснем е старата школа на културата на изхвърляне. Има нова школа на мислене по тази тема и се базира на непрекъснатостта и равностойността: Екологична химия, нула отпадъци, затворен цикъл на производство, възстановими енергии, локални икономики.
Това вече се случва. Някои ще кажат, че е нереално, идеалистично, не може да стане. Но ще кажа, че не са реалисти тези, които искат да следват стария път. Това е илюзия. Запомнете, че старата система не е станала от само себе си. Не е като гравитацията, с която се налага да живеем. Хората са я създали. И ние също сме хора. Затова, нека да измислим нещо ново.
Recommended Comments
Няма коментари за показване