В наши дни почти всеки е чувал за преживяванията на прага на смъртта, или ППС, случаи, в които хора, обявени за клинично „мъртви", са възкресени и съобщават, че по време на това преживяване те са оставили своето физическо тяло и са посетили онова, което изглежда е било задгробният свят. В нашата собствена култура ППС за първи път се откроиха през 1975 г., когато Реймънд А. Муди-младши, психиатър, който има докторска степен по философия, публикува своето разследване по темата в книгата си Живот след живота, превърнала се в бестселър. Скоро след това Елизабет Кюблер-Рос разкрива, че тя е провеждала подобно изследване едновременно с него и е повторила откритията му. Действително, колкото повече и повече изследователи започват да документират феномена, толкова по-ясно става, че ППС не само са невероятно широко разпространени - едно проучване на „Галъп" от 1981 г. показва, че осем милиона възрастни американци са преживявали ППС, или приблизително един на двадесет - но и осигуряват най-убедителното доказателство до днес за оцеляването след смъртта.
Подобно на излизанията извън тялото, ППС изглежда са универсален феномен. Те са подробно описвани и в тибетската Книга на мъртвите (VIII в.) и в египетската Книга на мъртвите, написана преди 2500 години. В книга Х на Държавата Платон дава подробно описание на един гръцки войник на име Ер, който оживява само секунди преди неговата погребална клада да бъде запалена и казва, че той е оставил тялото си и е преминал през един „проход" до страната на смъртта. Беда Достопочтени съобщава нещо подобно в своя труд от VIII в. История на английската църква и народ. Всъщност, както лекторът по религиознание в Харвард Каръл Залески отбеляза в своята наскоро издадена книга Пътешествия към други светове, средновековната литература е пълна с разкази за ППС.
Онези, които са били на прага на смъртта, не се отличават с някакви уникални демографски признаци. Различни изследвания показват, че няма връзка между ППС и възрастта, пола, семейното положение, расата, религията и/или духовните вярвания, социалната класа, образователното ниво, доходът, честотата на посещение в църква, размерът на домашната общност, или местоживеенето. Няма по-голяма вероятност за набожните да имат ППС, отколкото неверниците.
Един от най-интересните аспекти на този феномен е съгласуваността, която се открива в преживяване след преживяване. Едно резюме на типично ППС би звучало така:
Човек умира и внезапно се оказва зареян над тялото си наблюдател на случващото се. В рамките на няколко мига той пътува с голяма скорост през някаква тъмнина или тунел. Навлиза в област на ослепителна светлина и е топло посрещнат от наскоро починали приятели и роднини. Често пъти чува неописуемо прекрасна музика и вижда гледки - хълмисти ливади, пълни с цветя долини и искрящи потоци - по-прелестни от всичко, което е виждал на земята. В този изпълнен със светлина свят той не усеща болка или страх и е изпълнен с изумително чувство на радост, любов и покой. Той среща някакво „същество (или същества) от светлина", което излъчва чувство на огромно съчувствие, и е подканен от съществото/ата да преживее един „обзор на живота", панорамно повторение на неговия живот. Той е толкова запленен от своето преживяване на тази по-велика реалност, че не желае нищо друго, освен да остане там. Обаче съществото му казва, че още не му е дошло времето и го убеждава да се върне в своя земен живот и да влезе отново в своето физическо тяло.
Трябва да се отбележи, че това е само едно общо описание и не всички ППС съдържат всички описани елементи. В някои от тях могат да липсват няколко от гореописаните признаци, а в други е възможно да има допълнителни съставки. Символичните декорации на преживяванията също могат да варират. Например въпреки че изпиталите ППС в западната култура преминават в задгробния живот през тунел, хората от други култури могат да вървят по път или да прекосяват някаква водна площ, за да пристигнат в отвъдния свят.
Въпреки това има изумителна степен на съвпадения между разказите на преживелите ПС хора от различни култури в цялата история. Например обзорът на живота, признак, който отново и отново се появява в днешните ППС, е описан в Тибетската книга на мъртвите, в Египетската книга на мъртвите, в Платоновия разказ за преживяното от войника Ер и в йогическите сутри на индийския мъдрец Патанджали, писани преди 2000 години. Сходствата между ППС в съпоставяни култури също са били потвърждавани в проведени по всички процедури изследвания. През 1977 г. Оузис и Харалдсон сравняват близо деветстотин видения на смъртно легло, разказани от пациенти на лекари и друг медицински персонал както в Индия, така и в САЩ, и откриват, че въпреки културните различия - например американците са склонни да виждат съществото от светлина като християнски религиозен персонаж, а индийците го възприемат като индуски - „сърцевината" на преживяването е по същество една и съща и наподобява ППС, описани от Муди и Кюблер-Рос.
Макар общоприетият възглед за ППС да е, че те са просто халюцинации, има солидни доказателства, че това не е така. Както и при извънтелесните пътешествия, когато хората, оказали се на прага на смъртта, излязат от тялото, те могат да описват подробности, които не могат да узнаят чрез нормалните си сетива. Например Муди разказва за случай, в който една жена оставя тялото си по време на операция, рее се над чакалнята и вижда, че дъщеря й е облечена в дрехи от шотландско каре, които не си отиват. Както се оказва, домашната прислужница облякла малкото момиченце толкова припряно, че не забелязала грешката и била изумена, когато майката, която физически не била виждала момиченцето този ден, коментирала факта. В друг случай, след като изоставила тялото си, една жена отишла във фоайето на болницата и чула как нейният девер казва на негов приятел, че изглежда ще трябва да отмени едно бизнеспътуване и вместо това да бъде един от носачите на ковчега на неговата зълва. След като жената оздравяла, тя укорила слисания си девер, че я бил отписал толкова бързо.
И това дори не са най-необичайните примери за сетивно осъзнаване в извънтелесно състояние на прага на смъртта. Изследователите на ППС са открили, че дори пациенти, които са слепи и не са възприемали светлина от години, могат да видят и точно да опишат какво се случва около тях, когато напуснат телата си по време на ППС. Кюблер-Рос се е срещала с няколко такива лица и ги е разпитала подробно, за да установи тяхната точност. „За наше изумление, те бяха в състояние да опишат цвета и кройката на дрехите, както и бижутата, които присъстващите хора са носили", казва тя.
Най-смайващи от всички са тези ППС и видения на смъртния одър, в които участват двама и повече души. В един от случаите жена се движи през тунела и при достигане на светлинната област среща приятел, който се връща назад! Когато те се разминават, приятелят телепатично й съобщава, че той е умрял, но е бил „върнат обратно". Жената също в крайна сметка е „върната обратно" и след като оздравява, открива, че нейният приятел е претърпял внезапна смърт по приблизително същото време на нейното преживяване.
Има многобройни други записани случаи, в които умиращи хора знаят кой ги очаква в отвъдния свят преди новините за тяхната смърт да достигнат чрез нормални канали.
И ако все още има някакво съмнение, още един аргумент срещу представата, че ППС са халюцинации, е случването им при пациенти, които имат плоска ЕЕГ. При нормални обстоятелства винаги когато човек говори, мисли, въобразява си, сънува или прави нещо друго, неговата ЕЕГ регистрира огромна активност. Дори халюцинациите се отбелязват върху ЕЕГ. Но има много случаи, в които хора с плоска ЕЕГ са имали ППС. Ако техните ППС са били прости халюцинации, те биха били регистрирани върху техните ЕЕГ.
Накратко, когато всички тези факти се разгледат заедно - широкото разпространение на ППС, отсъствието на уникални демографски характеристики, универсалността на основното преживяване, способността на преживелите го хора да виждат и знаят неща, за които те нямат сетивни средства за виждане и познание, както и случването на ППС у пациенти, които имат плоски ЕЕГ - заключението изглежда неизбежно: Хората, които имат ППС, не страдат от халюцинации или измамливи фантазии, а действително са посещавали едно изцяло различно равнище на реалността.
Това е и заключението, до което са достигнали повечето изследователи на ППС. Един от тях е д-р Мелвин Море, педиатър от Сиатъл, щата Вашингтон. Море се заинтересувал за първи път от ППС при лечението на едно удавено седемгодишно момиченце. По време на оживяването си момиченцето било в дълбока кома, с фиксирани и разширени зеници, без мускулни рефлекси и роговична реакция. Казано с медицински термини, това й отрежда трета степен по Глаз-гоу кома скалата, което показва, че тя е била в толкова дълбока кома, че почти била лишена от шанс за оживяване. Въпреки това тя оздравяла напълно и когато Море отишъл да я види за първи път, след като си възвърнала съзнанието, тя го познала и казала, че го е виждала как работи върху нейното коматозно тяло. Когато Море почнал да я разпитва за това, тя обяснила, че е оставила тялото си и преминала през един тунел на небето, където тя срещнала „Небесния Отец". Небесният Отец й казал, че тя не би трябвало да е тук все още и я запитал дали иска да остане, или желае да се върне. Отначало тя казала, че иска да остане, но когато Небесният Отец й посочил, че това решение означава тя никога повече да не види майка си отново, тя променила решението си и се върнала в тялото.
Море бил скептичен, но впечатлен, и от този момент нататък той се опитвал да научи колкото се може повече за ППС. По това време работел за една компания в Айдахо, която транспортирала по въздуха пациенти до болниците, и това му дало възможност да говори много пъти с оживели деца. В течение на десет години той беседвал с всяко дете в болницата, което е оцеляло след внезапна смърт, и отново и отново те му разказват едно и също. След като изпаднат в безсъзнание, те се оказват извън тялото си, наблюдават какво правят лекарите с тях, преминават през някакъв тунел и биват утешавани от светещи същества.
Море продължава да бъде скептичен и във все по-отчаяното си търсене на логическо обяснение чете всичко, което може да намери относно страничните ефекти на лекарствата, които неговите пациенти приемат, проучва различни психологически обяснения, но никое от тях не е удовлетворително и уместно. „Тогава един ден прочетох дълга статия в медицинско списание, която се опитваше да обясни ППС като различни трикове на мозъка - казва Море. - До този момент аз усърдно бях изучавал ППС и никое от обясненията, които този учен предлагаше, не беше смислено. Стана ми ясно накрая, че той е пропуснал най-очевидното от всички обяснения - ППС са реални. Той беше пропуснал възможността душата действително да пътешества."
На същото мнение е и Муди, който казва, че двадесет години изследвания са го убедили, че хората с ППС наистина предприемат пътуване в друго равнище на реалността. Той смята, че повечето изследователи на ППС споделят това схващане. „Говорил съм с почти всички от изследователите на ППС в цял свят за тяхната работа. Знам, че повечето от тях вярват в сърцата си, че ППС са проблясък на живот след живота. Но като учени и хора на медицината те все още не са намерили „научно доказателство", че част от нас продължава да живее, след като физическото ни същество е мъртво. Тази липса на доказателство ги кара да се въздържат от публично изразяване на своите възгледи."
В резултат на проучването от 1981 г. дори Джордж Галъп-младши, президентът на „Галъп", е на подобно мнение: „Все по-голям брой изследователи събират и оценяват разказите на тези, които са имали странни срещи на прага на смъртта. И предварителните резултати много убедително показват някакъв вид среща с една област на реалността извън нашето измерение. Нашето мащабно проучване е последното от тези изследвания и също разкрива някои тенденции, които сочат към някаква изключителна паралелна вселена."
Информация за областта на прага на смъртта от други източници
Не е необходимо човек да изпада в застрашаваща живота му криза, за да посети отвъдното измерение. Има данни, че сферата на прага на смъртта може да бъде достигната и по време на извънтелесни пътешествия. В книгите си Монро описва няколко посещения на равнища на реалността, в които той среща починали приятели. Един още по-изкусен извънтелесен посетител в страната на мъртвите е бил шведският мистик Сведенборг. Роденият през 1688 г. Сведенборг е бил Леонардо да Винчи на своята епоха. В младежките си години той се посвещава на науката. Сведенборг е водещият математик в Швеция, говори девет езика, изявява се като гравьор, политик, астроном, бизнесмен, прави часовници и микроскопи като хоби, пише книги по металургия, теория на цвета, търговия, икономика, физика, химия, минно дело и анатомия, изобретява прототипи на самолета и подводницата.
Докато прави всичко това, той редовно медитира, а когато е на попрището жизнено в средата, развива способността да навлиза в дълбок транс, по време на който напуска тялото си и посещава това, което му се струва да е небето и разговаря с „ангели" и „духове". Няма съмнение, че Сведенборг преживява нещо дълбоко по време на тези пътешествия. Той става толкова известен с тази си способност, че кралицата на Швеция го помолила да открие защо нейният починал брат не е отговорил на едно писмо, което тя му изпратила, преди той да умре. Сведенборг обещава да запита починалия и на следващия ден се връща с едно послание, за което кралицата признава, че съдържа информация, която само тя и нейният починал брат са знаели. Сведенборг изпълнява тази услуга няколко пъти за различни хора, които търсят помощта му, а в друг случай казва на вдовица къде да намери едно тайно отделение в бюрото на починалия й съпруг, в което тя открива няколко документа, от които отчаяно се нуждае. Този случай бил толкова известен, че подбужда немския философ Имануел Кант да напише цяла книга за Сведенборг, озаглавена Фантазиите на един духовидец. (Вж. Имануел Кант. Избрани произведения (1755-1770). УИ „Св. Климент Охридски", София, 1998, с. 431-493. - Бел. прев.)
Но най-удивителното в разказите на Сведенборг за задгробната сфера е колко близко те отразяват описанията, давани от съвременните хора с преживявания на прага на смъртта. Например Сведенборг говори за преминаване през тъмен тунел, бива посрещан от доброжелателни духове, пейзажите са по-красиви, отколкото на земята, а времето и пространството там повече не съществуват, една ослепителна светлина излъчва чувство на любов, появява се пред същества от светлина и е обгърнат от всеобхватен мир и спокойствие. Той казва също, че му било позволено да наблюдава непосредствено пристигането на новопочиналите на небето, да гледа как те биват подлагани на прегледа на живота - процес, който той нарича „отварянето на Книгата на Животите". Той потвърждава, че по време на процеса човек наблюдава „всичко, което е бил или правил", но прави и едно уникално допълнение. Според Сведенборг информацията, която се появява по време на отварянето на Книгата на Животите, е записана в нервната система на човешкото духовно тяло. По такъв начин, за да предизвика прегледа на живота, един „ангел" трябва да изучи цялото тяло на човека, „като се започне от пръстите на всяка ръка и се премине през всички останали части."
Сведенборг също споменава за холографските мисловни кълба, които ангелите използват, за да общуват, и казва, че те не са по-различни от портретите, които той могъл да види във „вълна-субстанцията", която обкръжава даден човек. Подобно на повечето съвременни пътешественици в отвъдното той описва тези телепатични внезапни появи на информация като картинен език, който е толкова плътно набит с информация, че всеки образ съдържа хиляда идеи. Предаването на серия от тези портрети може да бъде също твърде продължително и „да трае до няколко часа, в такава последователна подредба, на която човек може само да се възхищава."
Но дори тук Сведенборг прави едно впечатляващо допълнение. Освен използването на портрети, ангелите използват също реч, която съдържа понятия, които са отвъд човешкото разбиране. Всъщност главната причина да използват портретите е, че те са единственият начин, по който ангелите могат да представят дори една бледа версия на своите мисли и идеи, разбираема за човешките същества.
Преживяванията на Сведенборг потвърждават дори някои от по-малко съобщаваните елементи на ППС. Той отбелязва, че в духовния свят човек повече не се нуждае от храна, но добавя, че информацията я замества като източник на подхранване. Казва, че когато духове и ангели си говорят, техните мисли постоянно се съединяват в триизмерни символични образи, особено на животни. Сведенборг посочва, че когато ангелите говорят за любов и обич „биват представяни красиви животни, например агънца... Когато обаче ангелите говорят за пагубни привързаности, това се портретира чрез грозни, неприятни, кръвожадни и безполезни животни, като тигри, мечки, вълци, скорпиони, змии и мишки". Макар че това не е черта, съобщавана от съвременните посетители на отвъдното, Сведенборг казва, че той е бил изумен да открие, че на небето има също духове от други планети, едно удивително твърдение за човек, който е бил роден преди триста години!
Най-интригуващите бележки на Сведенборг са тези, които изглежда обозначават холографските качества на реалността. Например той казва, че макар хората да изглеждат отделени един от друг, ние всички сме свързани в космическо единство. Освен това всеки от нас е небе в миниатюра и всеки човек, всъщност цялата физическа вселена, е микрокосмос на голямата божествена реалност. Както видяхме, той смята също, че основополагащата видима реалност е вълна-субстанция.
Някои изследователи са коментирали много паралели между понятията на Сведенборг и теорията на Бом и Прибрам. Един такъв учен е д-р Джордж ф. Доул, професор по теология в религиозното училище „Сведенборг" в Нютън, щата Масачузетс. Доул, който има учени степени от Йейл, Оксфорд и Харвард, отбелязва, че един от най-важните принципи на мисленето на Сведенборг е, че нашата вселена е постоянно създавана и поддържана от две вълноподобни течения, едното от небето, а другото от нашата собствена душа или дух. „Ако ние съединим тези образи, сходството с холограмата е впечатляващо - казва Доул. -Ние сме създадени от взаимопресичането на два прилива - единият пряк, от божественото, а другият непряк, от божественото през нашата среда. Ние може да се разглеждаме като интерференчни картини, защото приливът е вълнов феномен, а ние сме там, където вълните се засрещат."
Сведенборг смята също, че въпреки неговите призрачни и ефимерни качества небето е действително едно по-фундаментално равнище на реалността, отколкото нашият физически свят. Това, казва той, е архетипният източник, от който всички земни форми водят началото си и към който всички форми се завръщат, идея, която не се различава много от идеята на Бом за неявния и проявения ред. Освен това той вярва също, че задгробната област и физическата реалност са различни по степен, но не по вид, и че материалният свят е просто една по-скована версия на създадената от мисълта реалност на небето. Материята, която съединява небето и земята, „изтича на етапи" от Божественото, казва Сведенборг, и „във всеки нов стадий става по-обща и следователно по-груба и по- неясна, става по-бавна, а следователно по-гъста и по-студена".
Сведенборг изпълва почти двадесет тома със свои преживявания, а на смъртния си одър бил запитан дали има нещо, от което желае да се отрече. Той искрено отговорил: „Всичко, което съм написал, е също така вярно, както това, че ти стоиш пред мен. Може би съм казал повече, отколкото ми е било разрешено. След смъртта ще видиш всичко това и тогава ще имаме какво повече да си кажем един на друг по темата."
Recommended Comments