Често в живота сме поставени пред труден избор, често трябва да вземем важно решение, което ще промени съдбата ни. Понякога дилемата е кой от пътищата да изберем, а друг път решение изобщо не виждаме… Всички ние сме изпадали в ситуации на кръстопът или безизходица - приятелите ни дават различни съвети, а нас ни обзема колебание, неувереност, обърканост, страх. Толкова сме объркани, че казваме:
„Господи, посочи ми Пътя… дай ми знак…какво да направя...?”
В такива случаи обикновено се казва - послушай сърцето си, чуй гласа на душата си, чуй вътрешния си глас.
Всички отговори са в нас и единственият критерий за правилно е вътрешното ни усещане за нещата. Единственият глас, на който можем да се доверим е вътрешният ни глас.
Но кой е вътрешният ни глас? Кой е гласът на сърцето? Как да го различим?
В такива моменти, когато търсим изход, обикновено в главата си чуваме не два гласа, а цял хор от гласове. Обсебват ни различни мисли, съмнения. Завърта се въртележка, бушува буря… като разбушувал се океан. Чуваме глас: „Ами какво ще стане, ако сбъркам?… не, не ли по-добре да не опитвам”,
а после друг -„а ако изпусна шанса? Ще го направя.”
после трети - „а какво ще кажат другите”
четвърти - „ами ако загубя?”… и т. н., и т. н. до безкрай. Сюзън Джефърс нарича този хор от гласове КРЕЧЕТАЛО. Винаги, когато започвам да анализирам и се оплитам така, се сещам за това кречетало и ми става смешно. Та това кречетало вдига такъв шум, създава такъв хаос, че изобщо нямаме достъп до вътрешния си глас.
А той е тих…не точно глас, а по-скоро като усещане, като състояние на душевен комфорт, като знание…, когато можем да кажем - „да, аз знам”.
„Разумът мисли, душата знае” се казва в кит. поговорка. Душата знае, защото има достъп до Универсалната Мъдрост, но нейният глас е като нашепване…
Как да чуем този глас?
• Първо – НАМАЛЕТЕ ВАЖНОСТТА. Нищо не е чак толкова важно. Важността, сложността на проблема си го създаваме ние – „нищо не е добро или лошо, мисълта го прави такова”. Когато придаваме голяма важност на нещата, проблемът ни се струва много сложен, неразрешим, а решението-трудно и съдбоносно. Под тежкия товар на това ”съдбоносно” решение, което трябва да вземем, ние блокираме.
За да намалим важността ще ни помогне като знаем и си напомним, че:
Няма правилни и грешни решения – има просто различни пътища. Каквото и решение да вземем, печелим едно, а губим друго. По който и път да тръгнем ще научим нови неща, ще се срещнем с различни хора. Много често това, което сме мислили за своя грешка, се оказва после за наше най-голямо добро.
• СПРЕТЕ АНАЛИЗА. Прекаленият анализ само пречи, обърква ни и ни оплита като пате в кълчища. Колкото повече се мъчите да намерите отговора, толкова повече той ви бяга.
• ОТПУСНЕТЕ СЕ. Забравете за малко проблема, не мислете за това. Идете сред природата,прочетете книга, излезте с приятели, релаксирайте. Много често точно тогава, когато умът се е разсеял, изведнъж изскача решението. Не случайно най-великите открития и прозрения са направени в моментите, когато човекът си е почивал. Точно тогава кречеталото замлъква, вие сте спокойни и „виждате” отговора- в повечето случаи е бил съвсем близо до вас…
• ЗНАЙТЕ, ЧЕ ОТГОВОРЪТ ВЕЧЕ СЪЩЕСТВУВА. Той е там, някъде…само трябва да го видите. Не съществува проблем, който да няма отговор.
• ЗНАЙТЕ, ЧЕ ОТГОВОРЪТ ЩЕ СЕ ПОЯВИ В ТОЧНОТО ВРЕМЕ, НА ТОЧНОТО МЯСТО. Понякога отговорът може да не дойде веднага, но това е защото може би е трябвало да срещнете някого или да научите нещо, което ще ви отведе до по-добър изход.
• ДОВЕРЕТЕ СЕ НА СЕБЕ СИ И ВСЕЛЕНАТА, че ще ви се подскаже правилният за вас отговор.
• СЛЕДЕТЕ ЗА ЗНАЦИТЕ. Често може да получите отговор съвсем ненадейно от неочаквано място – случайно изпусната дума от някой познат, прочетена фраза от вестник или книга, табелка на улицата и да видите нещо по време на сън. Безкрайни са възможностите.
Когато знаете, че отговорът вече го има и се доверите, вашето подсъзнание работи за вас - започвате да виждате и привличате неща, които ще ви отведат до отговора, ще отключат знанието вътре във вас.
Тогава ще „чуете”вътрешния си глас.
Когато се научим да чуваме вътрешния си глас, ние винаги ще знаем кое е правилното за нас, защото нашата интуиция винаги ги насочва към най-доброто решение.
Recommended Comments