Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ради
Ради

За щастието

    Автор: Анета Николова

Какво е това Щастие?

Доколко то е резултат на двата фактора – външни обстоятелства и вътрешно състояние?

Как човек да реализира по най-добрия начин искренното желание на своята душа?

Най-сериозното изпитание, което човек среща в житейския си път е как да доближи и обедини вътрешната си хармония с външната.

Външната хармония в света е пряк резултат от вътрешната хармония в човека. Вътрешната хармония позволява на човек да узнае целите и идеалите, които ще му донесат щастие.

Хилядолетия човек размишлява над въпроса за щастието.

Ето една древна китайска приказка, която разказва за същността на щастието по един интересен начин.

Преди няколко хиляди години в Китай имало изключително жесток и егоистичен диктатор. Той бил този, който наредил да се построи около страната стена, дълга шест хиляди мили. За да се разбере онова време, трябва да се знае, че много хора загинали по време на строежа на стената и техните тела били заравяни там.

По същото време имало един много стар китаец, който притежавал само две неща на света, които обичал: неговия единствен син и неговия единствен кон.

Не щеш ли по една случайност, един ден конят избягал. Чувайки за това всички старейшини на града дошли да го успокояват:

„Какво нещастие, че твоят кон избяга.“

Старецът ги погледнал и отговорил:

„Откъде знаете, че е нещастие?“

Няколко дни по-късно конят се завърнал, следван от шест други коня.Така богатството на стареца се увеличило. Виждайки това старейшините го наобиколили отново и казали:

„Какво щастие, че сега притежаваш седем коня.“

Старецът се замислил за миг. Тогава ги погледнал както преди и отговорил:

„Откъде знаете, че това е щастие?“

Същият ден след обяд единственият му син решил да се опита да обязди един от дивите коне. Паднал и впоследствие окуцял. Сега старейшините се събрали отново и казали:

„Какво нещастие, че твоят син падна от коня и не може да ходи.“

Старецът им отговорил по същия начин:

„Откъде знаете, че това е нещастие?“

Старейшините били много озадачени и си отишли.

На следващия ден хората на императора дошли в същия този град. Те имали заповед да направят списък на всички способни мъже за строежа на ужасната, дълга шест хиляди мили стена. Всеки младеж от града бил взет, освен сина на стареца. Когато това се случило, старейшините се убедили, че най-после разбрали мъдростта на стареца. Те отново отишли при него и казали:

„Колко си щастлив, че твоят син не беше взет за строежа на стената“.

Отново старецът ги погледнал и казал,

„Откъде знаете, че това е щастие?“

В този момент, старейшините били напълно озадачени. Те се отдалечили и се посъветвали помежду си. Тогава се върнали при стареца и казали:

„Ние поговорихме помежду си и се съгласихме, че ти си най-мъдрия човек в цял Китай. Ние считаме, че ще бъде голямо щастие, ако станеш кмет на нашия град.“

Старецът вдигнал ръце в отчаяние и казал:

„Откъде знаете, че това ще бъде щастие? Аз не искам тази работа.“

И си отишъл.

Е, напълно възможно е да е бил най-щастливия човек в Китай, тъй като познавал тайната на щастието!


по материали от „Кармична астрология“, том 2, Мартин Шулман

User Feedback

Recommended Comments

Да, както е казано - всичко в този свят е относително. Идва, после преминава. Дори ние се раждаме за да умрем един ден.

И човек непрестанно търси щастието си. Всички човешки желания, които се пораждат са с цел - намирането на щастие, мир и покой. Но и те са относителни/което китаецът явно е разбирал и не е гледал на преходността нито като щастие, нито като нещастие, а просто като преходност и движение, идва, отива си. Гледал е на нея като безпристрастен наблюдател./

Затова търсим и вечността, явно този принцип е заложен в човека - да търси вечността. Когато се докосне до нея, той вече е щастлив. Щастието също е относително. В човек се раждат много желания, които в последствие ги осъзнава като да не са това, което точно е искал. В повечето случаи човек не знае какво точно иска и затова не получава, това което иска.

А когато силно желае нещо, би следвало да се допита за Божията воля, защото Бог най-добре познава човека и знае от какво се нуждае и какво би го направило истински щастлив.

Външната хармония в света е пряк резултат от вътрешната хармония в човека.

Какво значи вътрешна хармония за вас и външна такава?

Единствено се сещам за вътрешната вечна природа на човека, която не се променя и е един вид Бог в нас. А външната природа си е променливата, непостоянната, безпокояща за бъдещето.

Та как се постига синхрон между двете, единство?

Линк към коментар
Share on other sites


×
×
  • Добави...