Ще дойде Тя

Както дойде пролетта на годината, неусетно и мълчаливо, така ще дойдеш и ти – дълго чакан, лъчезарен ден на друга Пролет, която ще ни роди изново. Твое знамение ще бъде тих поздрав на една обич, която ще сбере хората от всички меридиани на разораната земя в едно човечество, в едно семейство, в едно сърце! Ще се отворят устите на океаните и ще погълнат желязото, с което се убивахме; ще привлекат води небесата – да рукнат бързи ручеи и да умият кръвта, сълзите и греха. Ще дойдат птиците из далечните, сини хоризонти и ще донесат топлия поздрав на юга. Ние сами ще излезем из хижите, за да чуем кротките им викове и да изпълним сърцата си с радост.

Земята ще мълчи като уморена родилка, обвита в топла влага, и с притворени очи ще усеща милувката на слънцето.

По нейната снага не ще препускат орди и не ще свисти стрела, потопена в отрова.

Ще ликуват долините и ще светят върховете, ще пеят горите, а малките деца ще припнат с боси крачета по меката й детелина.

Ще се поздравят Изтокът и Западът; ще се прегърнат Северът и Югът; ще запеят меридианите като струни, докоснати с ръка; полюсите ще ликуват; и Небето ще се вслуша в тая златна пчелица, литнала към цветята на Всемира.

Ще дойде Пролетта, чакана хиляди векове, ще цъфнат белите цветове на вишните, ще ни събуди утрото с бодър вик, а орачът ще поведе из топлата угар, бели като преспи сняг волове.

Ще се стопят вековни ледове, ще паднат зидовете на зандани, ще тръгнат затворниците, отначало плахо, а после свободно и с широка стъпка.

От очите им ще побегне бледата печал и ще блеснат там сълзи на радост.

Ще пеят багрите на светлината, ще звънят секундите, ще екнат часовете, ще танцуват годините, ще пропеят вековете и ще размърдат тежка снага хилядолетията.

През всички времена ще пробегне радост и бялата стъпка на Космичната обич.

Както посрещнахме в мълчаливо тържество пролетта на годината, така ще срещнем и утрото на дългочаканата Пролет, която ще ни роди отново!

Май, 1940