Размисли за България

Доста се чудих дали да започна да пиша тези мои разсъждения. Защото, колкото и пъти да съм опитвала да говоря откровено с хората, все не се получава, навличам си негативното им отношение.

Истината е, че колкото и да се опитвам да говоря, да предупреждавам, че някои неща не водят до нищо добро, то най-добре е да оставя хората сами да изживеят собствените си уроци...

“Човек разказва за себе си на другите ако иска да предизвика съчувствие или да поучи, ама кой ти прихваща от чужди думи?... “-Халил от бълг. филм-Константин-Кирил философ.

Въпреки изтъкнатите от някои близки 100 причини, които имаха за цел да се откажа, от писането и че това, което казвам е безмислено и нищо няма да промени, все пак взех решение да пиша само поради една причина-за някого моето споделяне може да е полезно. И ето, скорпионският инат в действие.

Може би на някого му харесва да се самосъжалява, да хленчи и критикува, да търси оправдания и вина, че животът му бил черен... Обаче аз си мисля, че не е така, че всеки човек, всеки народ си изгражда сам съдбата...

Доброто си било отишло от България! И с това не съм съгласна. Докато чакаме от някъде, някой да ни помогне и да ни промени живота нищо няма да получим. Гражданското общество, гласът и действията на малкият човек не са без значение. Когато покажем ясно, но с добра воля нетърпимост към негативизма, лъжите, беззаконието. Когато всеки от нас израстне съзнателно и покаже, че е готов да направи всичко по силите си и с много любов на своето място. Да работи без лъжи, измами и оправдания за малодушие. Заради себе си! Без да очаква оценки и поощрения. Тогава ще се чувства свободен и независим. Ще промени света около себе си. А сега, какво-свободни сме само да се подчиним на по-силните... Тогава ще имаме самочувствието и чистата съвест да изискваме от другите да не нарушават нашето право на спокоен и щастлив живот. Има много хубави мисли-“Боговете не правят за никого това, което човек сам трябва да свърши!“ или “Бог дава, но в кошара не вкарва!“.

Чувала съм, че България имала лоша съдба, лоша карма, но не е ли валидно и това – “Кажи ми как живееш днес, за да ти кажа какъв ще бъде животът ти утре... “?

Колкото и да ни се иска даром да имаме щастлив и спокоен живот няма да се получи. Ще трябва да извикаме Неволята, да си плюем на ръцете и да се хванем на работа. Каквото и да прави човек нужно е първо да даде нещо от себе си, да вложи енергията на любовта. Т. е. да си вгради сянката, като старите български майстори. Независимо какво ще гради-дом, семейство, църква или държава. Не е лесно - трябва всеки да се ангажира, да носи своята отговорност и правилата и задълженията да се спазват от всички, да има взаимно уважение.

Един човек, без самосъзнание и самочувствие, един човек, който не харесва себе си /затворил е болки, обиди, завист и злоба в сърцето си/, не знае от къде идва и на къде е тръгнал, няма да харесва и да се радва на нищо и на никого. Цялата тази чернилка е саморазрушаваща и разрушаваща. Това важи и за един народ. Когато е обезверен и разединен той бавно загива. А дали някого точно това не го устройва?

Знаем, че слънчевият възел-сърцето е под влияние на черният дроб. Знаем, че черният дроб събира жлъчта, злобата завистта и ако не успее да пречисти тези негативни енергии той се запушва и заболява. Т. е . черният дроб се старае да не допуска тези енергии до сърцето, където ще причинят вреда на човека-ще го озлобят.

Учителя - Б. Дуно ни е казал, че България е черният дроб на Европа. Следователно ако черният дроб се задръсти / в случая България/, то той ще разруши и тялото на човека-Европа и Света. Колкото по-правилно функционира черният дроб, / т. е. пречиства злобата и завистта /, толкова по-благородни чувства ще се зараждат у човека /респективно в Европа и Света /.

(ползвани са материали от книгата - Здраве и болест - мисли от беседи и лекции от Учителя, изд. Бяло Братство.)

За това си мисля, че колкото повече малки добринки правят хората, колкото повече усмивки и положителни чувства събуждаме в българина, толкова повече допринасяме и за Света. За това ми се иска българският народ да познава миналото си и да вярва в бъдещето си. Защото “ И ний сме дали нещо на света“!

Родната ни земя - земя на Магове, легенди, билки и Вяра разказва, своите тайни в народните песни, където е излята душата на народа ни...

Има и друго-не сме можели да работим заедно. Всеки се спасява поединично, като мисли, че неговият дом е застрахован или воден от шопското “Я не сакам на мене да ми е добре, сакам Вуте да е зле“. Т. е. всеки гледа да си намери някакво топло, що-годе изгодно местенце и забравя за другите около себе си, за идеалите... Е, за 17 години виждаме това до къде ни доведе. Аз и не искам такава сигурност, печалба, дето да ми приспива съвестта и да прави дупка в душата ми. “ Всичко добро на този свят е дошло от мисълта - Ние да сме добре. А всичко лошо, от мисълта-Аз да съм добре! “

Празните обещания, хвърлените на вятъра думи са си чиста злоупотреба със Словото. Използваме го безотговорно, за нашите си интереси без да ни интересува и без да си даваме сметка дали създаваме или рушим чрез него... Обиди, присъди, заклеймяване...

“Раните на душата заздравяват по-трудно от тези на тялото, а белезите им са по-страшни...”- из филма Константин-кирил философ. Не е ли време да се усмихнем на човека срещу нас, да си простим глупостите и казаните накриво думи и да изградим общия си дом? Кой печели от нашето разделение? Това “Разделяй и владей” на кого е изгодно? От нас си зависи да изградим бъдещето си. Ако погледнем назад, в историята си ще видим, че не веднъж сме се изправяли след страдания, че сме горд и силен народ.

За това му беше дадено и Словото, писмеността. Да помним миналото си и да не повтаряме грешките...

На всички ни се иска да сме богати, известни, оценени, блазни ни славата. Внушава ни се, че ако не си богат и известен нямаш стойност. Материалните придобивки ни определят като хора. Трупаме злоба, завист... Да, ама Не! Бог всички ни е създал и не обича този повече, този по-малко... Идваме голи на този свят и си тръгваме без нищо... Просто трябва да разберем защо сме тук. “Свободата може да ни бъде отнета, но знанието – не!“ - абат Фария, от Граф Монте Кристо. Значи нещичко ни остава за оттатък.

Сега на мода е шоу-бизнеса, но той е само продукт-добре напудрен и лъскав, за да се продава. А къде е творчеството, което възпитава, което докосва сърцето и ума?... Народът ни и в дни на робство е търсел знанието, науката, защо сега го загърбихме?

Гледаме се подозрително, изпитателно, страхуваме се да бъдем добри, открити. Черни сме и се крием в сенките и докато все търсим грешките на другите-гледаме сламката в техните очи, но не виждаме гредата в нашето все нищо няма да излиза. Трудно е, тежко е да сме несигурни за утрешния си ден, да нямаме работа и да се чудим как да изхраним децата си... Всеки е прегърнал личната си болка и не иска и да знае, че и съседът му страда... Изгубихме веруюто си - Вярата. Мислим си, че Бог ни е изоставил... Но нима Той не ни е казал, че “Там, където са събрани двама в мое име, там съм и аз!” Все ни се внушава, че не сме достойни да се мерим с останалия свят и все трябва да му се подчиняваме. Но така ще е, защото не сме подредили собствeната си къща, а тръгнахме другите да учим на ред...

Ако извадим на показ малкото хубави и добри неща от националния ни характер и ги доразвием, ако загърбим лошото и повярваме в Бога ще ни уважава и Света - “Народът ни ще трябва да се изравни по вяра с останалия, враждебен нему свят“- Теодора, от филма Константин-Кирил философ.

“Нима Бог не ни е дал душа да го обичаме и ум, за да го разберем? Или Слънцето не свети за всички, или дъжда не пада за всеки?...

…Искате да сте единствените тълкуватели на Бога и всички да ви следват...

...Трябва ви България, унижена, покорна! Та да отбива меча, за да сте спокойни вие...

...България винаги ще трябва някому, но никой освен българите няма да я има!...” - речта на Константин-Кирил философ пред сарацините, от едноименния филм.

Може би сме си простички, може би народа ни не е богат в материално отношение, но притежава дух и сърце. Какво ли не понесохме, умеем да оцеляваме поне! Може би на силните държави им е изгодно да сме простички и бедни, България през всички векове на съществуването си е била апетитна хапка... Но пък имаме духовност. Трябва само да я поизтупаме от прахта и да я извадим на показ. Защото непреходната ни душевност ще ни обедини и представи пред останалия свят...

Когото сивотата се окъпе в цветове

И мрачното ни ежедневие отплува,

Ще слязат Ангели, от други светове,

от свят възвишен, който съществува.

И музиката нежна, звучаща в нашите души,

Със музиката на Земята ще се слее.

А който се опита да я заглуши-

ще се пречупи, няма да успее!