Пустинен блян

Когато стигнеш в храма на Озирис,запитай друмниче - де е този, който дири любовта си!

Там, към края има глина - виж какво е вдълбано в нея!

В красотата на неземната Асет* се аз погубих.

Планина от камък се там издига - към Вечерницата устремена.

Аз вървя самин из пясъците на пустинята - само в техния зной любовта ми е жива.

Мнозина преди тебе са дохождали - всички ги огнена страст изпепели.

В очи черни като кафе аз потънах..

Когато песента на жреца заглъхне в тъмните пясъци, запитай го - кой е този, дето на амазонка сърцето си даде и в извора пенлив на любовта се врече!

Има ли някой, посмял Асет към обятията си да притегли!

Тези думи ще чуеш : "Сила нежна го надви, в бял бик го превърна – вечно нея да дири!”

Ако чуеш словата на мъртвите, бягай друмниче, мнозина на въглен станаха - душите им в пепел се превърнаха.

В красотата на Асет аз сладкия сок на любовта пих.

Заслушай се вечер в лъвовете, ще чуеш - мойто име те хвалят.

С очи знойни сърцето ми тя раздра.

Когато от небосклона Зорницата се скрие, спри край храма и вслушай се...

...Към тебе идвам аз, Озирис, син на Нут,

господарю на вечността

аз, Бог един от приближените на Тот

О, Бог, ти виж!

Към тебе идвам.

Ръцете ми издигнати са за молитва,

и ти поднасям истина и правда...

От мъж не бе докосната - и тя, и племето и.

Гордост и красота в снагата и се вплитаха, сок на сладост устните и напояваше.

Един се осмели да я поиска - от очите и любов да пие.

Заслушай се при изгрев - дали вятъра и пясъка незнайни думи шепнат.

На омайните извивки на Асет си аз душата обрекох, на женски чар сърцето си предадох.

Призрака ми над златни пясъци лети.

С коси черни като гарван тя взора ми забули.

Умрял съм далечни друмниче - отдавна умрял.

На бял бик духа ми броди - душата на божествената Асет да усмири.

В мъгла знойна очите ми се взират.

По звездите съм се скитал, но пак тук се връщам - в пустинята любов да диря.

* - Асет е Египетското име на Богинята Изида