Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ради
Ради

История със звезди и прозорец

    Автор: Радислав Кондаков

Жегата ни душеше. Погледнах безпомощно отворения прозорец и изругах. Вместо да се наливам с бира в някое плажно капанче, аз седях на проклетия и последен, девети етаж на нагрятата панелка и се заяждах с Алек. Водехме любимия си спор за след третата бутилка за онези негови глупости – таро, хороскопи, звезди и тем подобни дивотии.

Дишах собствената си пот, слушах новото откритие на Алек, че според хороскопа му щял да умре на 32 години. Изпуснах си нервите.

Не ме разбирайте погрешно, той беше най-добрия ми приятел и бъзиците ни винаги бяха дружелюбни и с мярка. Ей така – за веселба. Но този следобед августовското слънце стопи търпението и запали раздразнение, което не се беше появявало преди.

- Виж какво, спри с тези глупости, бе! И вместо да си даваш парите за тези смешни книжлета, айде вземи си купи един климатик, а?

- Не са глупости, бе! Колко неща съм познал досега? Не улучих ли за Мариана, а? Казах ти тогава, нали? А за баба ти? Да не споменавам за новата работа …

- Абе, Алек, я стига, бе! Мариана, стринка ми, на баба ми хвърчилото! Кви ги дрънкаш бе, тук за смърт става въпрос! Нали сега си на 32? Ще ти фрасна един, да знаеш!

За моя изненада, ръката ми трясна масата, като лиши и двама ни от останалата бира в чашите, както и от самите чаши. Алек скочи като младо кенгуру, за първи път го виждах със стиснати юмруци, а изцъклените му очи ме гледаха страшно.

Изсмях се.

- Не ми се хили бе, неблагодарник! Видях го в хороскопа, в тарото, а проверих и с махалото. Сигурен съм. И внимавай аз да не ти ковна един.

- Абе що не си завреш хороскопа и махалото някъде, а?

- Иска ми се да ти видя изражението, като разбереш, че съм прав.

Точно тогава му предложих да се хванем на бас. Той махна с ръка и отстъпи леко встрани. Очите му ме гледаха тъжно. Стана ми кофти.

- Добре, виж, извинявай, аз…

Не успях да довърша, устата ми замръзна, стомахът ми стана болезнена топка, и изчезна в изтръпналите ми крака. Хиляди остри игли пронизаха тялото ми, а широко отвореният прозорец се изви като змия и запълзя нагоре.

Същият прозорец, който току що погълна Алек.


<i>Дата на първоначално въвеждане: 06.12.2009 г., 14:52 ч.</i>

User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×
×
  • Добави...