Богат и клошар

Клошарят минаваше често. Тук имаше много кофи. Бяха докарали и два нови контейнера – за стъкло и хартия. Като мол за боклуци. Нямаше контейнер за желязо, нямаше и да има.

Бързооборотна стока.

Богатият го гледаше с презрение. И погнуса. За какво живее тоя, си мислеше. Той беше много зает. Имаше фирми. Две. Но си хвърляше боклука сам, от него да мине. В общия, нямаше време да разделя по контейнери.

Сега се бе запалил по финансовите пазари. Първо по валутната търговия. После по фондовата борса, нали сега има и българска. После си хареса NASDAQ. Първата любов винаги остава да тлее някъде в нас, обикновено със странно сладникаво-болезнен привкус. И ни тегли. Върна се към валутната търговия. Казва се ФОРЕКС.

Клошарят будеше жал. Имаше май нещо в лицето му, в изражението. Или в походката. Или всички бяха станали много милостиви, беше модерно. Миришеше.

Богатият позаряза фирмите. Сега имаше валутна търговия, печалбите бяха големи. Даде много пари на своя дилър. Клошарят изчезна.

Пазарът се обърна. Богатият фалира. Той не беше богат вече.

Клошарят намери в едно дере кална, черна чанта. Отвори я.

Вътре имаше пари, бяха много. Той не беше клошар вече.

Мина време.

Богатият (пак беше богат) се оправи. Имаше връзки. Източиха ДДС. Внесоха пет тира без мито. Имаше длъжници.

Клошарят (пак беше клошар) бе разделил парите с други. С клошари. Имаше много. Клошари, не пари.

Мина време.

Богатият влезе в затвора.

Клошарят намери чанта. Той не беше клошар вече.

Радислав Кондаков