Благодарността

Благодарността е музикален отзвук на доброто, любящо сърце. Тя е сияние на ума ни, ухание на сърцето ни и песен на устните ни. Няма по-красива проява в човешката обхода от благодарността! Да съзнаеш доброто, което ти се прави, да намери то отзвук в теб е да си благодарен. Цялата природа непрестанно работи за нашето добро — светлината, която приемаме с очите си, въздухът, който дишаме, хлябът и водата, които поддържат живота ни, са неоценими блага за нас, но ние ги приемаме почти несъзнателно, механично и забравяме, че дължим поне една благодарност на природата за тях. Цялата ни просвета е сбор от огромните човешки усилия през вековете на онези хора, които са работили и работят за доброто на човечеството. Най-после животът, който ни е даден, като благодат от Бога, е това, за което трябва най-много да благодарим.

Бог не се нуждае от нашите хвалебствия. Неговото величие не се увеличава от тях, но ние се приближаваме до него чрез тях. Ние с нищо не можем да Му се отплатим за всичко, с което ни дарява, освен с благодарността си. И нашата благодарност отлита като ухание към Бога. Тя е като топъл поглед в очите ни, като нежна усмивка на лицето ни.

С какво се отличава човекът от животното, ако приема хляба без благодарност, без да отправи една добра мисъл към Дарителя на всяко благо? Благодарността е израз на нашата човещина, на нашето благородство.

Колко е по-красив животът ни с нея!