Щрихи за позитивната психотерапия

Резюме и забележка (disclaimer): В долната кратка статия заявявам единствено собствено мнение и разбиране за позитивната психотерапия, с което не ангажирам никого. В статията споменавам някои главни стълба, върху които се крепи методът: транскултуралност, еклектичност, първични и вторични способности, аз, ти, ние и пра-ние, психодинамика, пет стъпки в терапията, микро и макро травми, основен, актуален и вътрешен конфликти, позитивно преформулиране, метафори и др. В статията правя кратък паралел между позитивната, когнитивно-поведенческата и схема фокусираната терапии, без да навлизам в детайли и по-задълбочени аналогии, които са извън целта на долните редове. В статията не съм визирал и практическата употреба на позитивната психотерапия при работа с партньорски двойки и семейства. Статията представлява по-скоро непълното мнение и впечатления на автора за позитум терапията, отколкото цялостното и представяне.

Positum означава цялостен! Позитивната психотерапия е интересна модалност в съвременния океан от постоянно роящи се терапевтични школи! Както твърдят великите в психотерапията, няма школи, има личности, които правят школите. Носрат Песешкиян е персиец (иранец), последовател на бахайската вяра, който след детските си години е прекарал по-голямата част от живота си в Германия. Културалните различия на изтока и запада са вплетени в интегративността на толерантния и синтетичен бахайски път, а оттам в характеровата структура на Песешкиян. Позитивната психотерапия е пропита с духа на транскултуралността, приемането и обединяването на различията и противоположностите, еклектичност и многомерност! Песешкиян обособява два психични полюса, наричани от него първични и вторични способности. При вторичните способности може да се направи аналогия с фройдовото суперего, моралната цензура. Вторични способности са: ред, чистота, точност, пестеливост, вярност, справедливост, откровеност и т.н. Първичните способности корелират с най-дълбинните заложености в семантичната ни и емоционална памет от ранните ни години и въобще като живи същества. Първични способности, както ги е дефинирал Песешкиян, са качества, преживявания и състояния като надежда, вяра, любов, смисъл, сексуалност, контакт, доверие и др. Носрат Песешкиян определя две главни човешки когнитивни способности: основните способности за познание и тези за любов! Песешкиян обединява първичните способности в основната способност за обич, а вторичните в основната способност за познание! Така той само осъвременява древната мъдрост за познанието на сърцето и познанието на главата, за искам и трябва, за „пътя на сърцето’ и ‘пътя на окото”. Тази категоризация, за разлика от изкуствено създадените опити за психична картография и структуриране в други терапевтични школи, тук резонира пряко с природния ред на нещата, с основната бинарност на битието. Всичко в този свят е дихотомно, двойнствено, полярно: плюс и минус, ден и нощ, мъж и жена, земя и небе, слънце и луна, приемане и отдаване, логика и интуиция, знаково аналитично серийно процесиране на информацията и синтетично, паралелно образно, добро и зло, ин и ян и т.н. Единствено трансперсоналната психология и психотерапия по подобен начин обхваща съвременното научно познание за когнитивните процеси, обединявайки го с безпределността на изначалното познание за живота, човека и вселената.

Песешкиян създава един еклектичен и отворен за позитивна промяна и обогатяване подход в психотерапията. Той сам посочва, че методът му може да се ползва в чудесно съчетание с други модалности в психотерапията: аналитична, когнитивно поведенческа, нлп, системна, психодинамична, телесно ориентирана, фокус в решения, психодрама и др. Част от лечението на душата включва и един структуриран анализ на житейската биография, т.н. от автора на школата инвентаризация. При инвентаризацията се изследват основните психодинамики в личността, защитните механизми и когнитивни изкривявания при процесирането на информацията. Познанието за индивида е оформено в четири сектора: АЗ, ТИ НИЕ И ПРА-НИЕ. АЗ функцията се обособява чрез възпитанието от ранните ни години, от отношението на родителските и настойнически фигури към нас, техните изисквания, правила и норми, които са ни поставяли, проксемиката, чрез която са комуникирали с нас, задоволяването на нуждите и т.н. Обичали ли са ни родителите ни, гушкали ли са ни, казвали ли са ни, че сме умни и можем всичко, приемали ли са безусловно личностите ни, колко и как са изисквали от нас, как и кога са задоволявали базисните ни потребности в най-ранна възраст и т.н?! ТИ функцията включва нашето отношение към партньори и приятели, към близките нам хора, които несъзнавано приемаме за част от себе си. Сформира се от наблюдаваното от нас поведение на родителите ни един към друг, степента им на близост, разбирателство, качеството им на взаимодействие, проявата им на любов един към друг и т.н. Родителите ни разбирали ли са се или са се карали честичко, държали ли са се за ръце пред нас, гушкали ли са се, говорели ли са си мили думички, обичали ли са се, как са вземали решенията и преодолявали нормалните житейски трудности и т.н.?! НИЕ функцията се гравира в когнитивните ни механизми посредством несъзнаваното ни копиране на взаимодействието на родителите ни с контекста, със средата, с хората и обществото. Колко често сме ходили с тях на гости, колко често са ни идвали гости, родителите ни имали ли са много или малко приятели или са водили по-затворен живот, вратите на дома ни били ли са отворени гостоприемно за познати или не и т.н.?! ПРА-НИЕ функцията се сформира от културалния контекст на разбирания, религия, базисни презумпции за живота на родителите ни, в които сме се развивали като деца. Какви книги са чели родителите ни, какви филми са гледали, в какво са вярвали и за какъв смисъл на живота са ни говорили, религиозни ли са били, доколко и как са го проявявали, как са изявявали отношението си към науката и логиката, развивали ли са целенасочено интуицията си, на какви театрални пиеси са ходели и са ни водили, с хора с каква култура са общували и т.н.?! Воденето на терапията на това ниво изисква познание в процесите на психодинамиката!

Основен, актуален и вътрешен конфликт

Актуалният конфликт е външната социопсихична рамка на проблемно поведение, ситуация и реакцията ни към тях, заявеният експлицитно проблем. Зад него стои основният конфликт, породен от базисните концепции (убеждения), програмирани устойчиво през ранните ни години. Пишещият тези редове, бидейки когнитивен терапевт, не може да не направи паралел със структурата на когнитивната психотерапия. Актуалният конфликт се проявява в работната ни памет съзнателно, под въздействие на филтрирането на външните и вътрешни стимули, постъпващи в когнитивния апарат и пречупвани през базисните концепции на индивида. Или, както се казва в когнитивно поведенческата психотерапия, въздействието на външната или вътрешна реалност активира основните убеждения (концепции, основен конфликт) на личността в дългосрочната памет, което поражда т.н. автоматични когниции/ мисли (актуален конфликт).

Песешкиян стига по-далеч и постулира психодинамиката на т.н. от него вътрешен конфликт. Той представлява характеровата реакция (coping style) на активирания основен конфликт. В структурата на когнитивната и схема фокусирана психотерапия вътрешният конфликт би бил т.н. личностов стил, характер, правила, определящи поведението на индивида. Докато когнитивната терапия представя характеровата реакция структурирано, но скелетно, Песешкиян я „обзавежда” с хуманистичния и мъдър привкус на вътрешния конфликт между актуалните способности. Според него най-централният и актуален вътрешен конфликт е между честността и учтивостта. Между това да замълчиш, „преглътнеш”, да станеш жертва на „какво ще кажат хората”, да се нагодиш към „важното’ мнение на другия и така да потиснеш себе си или да се заявиш директно, понякога грубо и критично, да „изсипеш самосвала’ на мнението си без да се съобразяваш с реакцията на социалния контекст. Здравото поведение, разбира се, би било в едно честно асертивно себезаявяване, на мига и на място, но с мекота и дипломация, с разбиране и отстояване на собствените потребности, но и с разбиране и зачитане на тези на другия.

Според мен, един основен принос на positum терапията е директното ползване на работата с качествата, способностите, принципите и състоянията, които Носрат нарича актуални способности!

Микро и Макро травми

В позитум терапията макро травмите са големите събития и индивидуалната маладаптивна реакция на тях, които са повод за отключване на невротично, психотично и въобще проблемно психично състояние. Микро травмите са „малките камъчета”, които всъщност „обръщат” психичната ни „кола”. Тези малки камъчета на постоянни, трупащи се и неразрешавани конфликти, които са същностната причина за последната капка на макротравмените реакции.

Стъпки в терапията според Песешкиян

1.изслушване ( наблюдение/дистанциране) ;

2. поставяне на целенасочени въпроси ( инвентаризация);

3. откриване на здравия смисъл на вербално и невербално показаното ( ситуативно окуражаване) ;

4. структуриране на проблемите ( вербализиране) ;

5. формиране на цели и други гледни точки ( разширяване на целите)

Лично за мен горните пет стъпки са вълнуващо разкритие. Оказа се, че в практиката си на терапевт самия ход на психотерапията и личния ми водещ стил са ме водили до голяма степен през горните стъпки, без да съм бил запознат с тях на теория (в други терапевтични стилове няма такова ясно разграничение на терапевтичните етапи). Мога да кажа само, че преминаването през стъпките и начина на работа зависи от много фактори: сложност и комплекснмост на проблемите, вида пациент (турист, оплаквач, купувач), вторичните ползи за поддържане на проблема, интелекта на пациента, психичния му тип: екстравертен или интравертен мислител, интуитивен, чувстващ кинестетик, сетивен и т.н. и индивидуалната комбинация между тях, насочен към цел и решение или фокусиран в процеса, способен за постигане на трансово състояние или не и т.н. и т.н. Аз лично не съм привърженик на строго структурирания подход, а на интуитивния и индивидуален подход към всеки човек. Мога смело да кажа също, че понякога се започва отгоре-надолу, от фокуса в решение, разширяване на целите и се работи само „тук и сега”, докато при следващия пациент се работи изключително психоаналитично, като инвентаризацията прераства в основен метод на работа и се проточва продължително. При трети клиент най-важно се оказва окуражаването, а при четвърти всякакви методи и стъпки се провалят, а актуалният действително променящ фактор се явява емпатичното обгръщане и самата личност на терапевта в хода на позитивния трансфер. При пети пациент способността му за потъване в хипнотичен транс предопределя основния метод на работа: активното въображение (хипноза), визуална работа, тълкуване на сънищата и водено осъзнато сънуване... Петте стъпки, дадени от Песешкиян са интересна последователност, но живата психотерапия показва, че са само пожелателна обща рамка на терапевтичното взаимодействие!

Позитивно преформулиране

В други школи преформулирането се нарича позитивно претълкуване, рефрейминг или реструктуриране (краткосрочни терапии, нлп, когнитивна терапия). Уникалното в метода на Песешкиян относно позитивното преформулиране е, че освен за психотерапевтична промяна може изключително лесно и интуитивно да се ползва като метод за самостоятелна работа по реструктуриране на собствения характер, изграждане на здрав оптимизъм и светла житейска гледна точка! За сравнение, нлп рефреймингът е насочен предимно към промяна на поведението и включва няколко не особено лесни за самостоятелна работа стъпки. Когнитивното реструктуриране пък е фокусирано основно в мисленето, има няколко нива на работа, които на практика е почти невъзможно да се усвоят без помощта на терапевт и ползва за терапевтична промяна преди всичко логиката на неутралния здрав разум. Позитивната (цялостна) преработка на конфликтите всъщност е цел на повечето психотерапевтични направления. При школите, които работят основно с водено въображение, се ползват повече или по-малко сложни визуализации, които могат да се прилагат и самостоятелно, но нелесно.

Разликата при позитивното преформулиране е, че след броени минути усвояване на метода може да заживее в индивидуалната психика като простичък, но много мощен и надежден метод по цялостна психична промяна!

Примери:

„Тази ужасна паническа атака. Защо точно на мен, мразя я! Къде ми е ривотрилът, трябва да я махна на всяка цена, не я заслужавам!” Преформулиране: „Благодаря на тази аларма за това, че ме учи да погледна какво толкова ме потиска в живота ми и кои мисловни модели ме тласкат към продължаване на това житейско самозадушаване. Явно имам способността чрез тялото си да изразявам психичната си способност за свръхконтрол и прекомерно „трябва’ в живота си. Способност, която ми подсказва, че е нужно да живея повече със сърдечните си „искам”, да развия обич, доверие и благост!”

Рак на лявата гърда при десноръка жена: „Ужас! Каква зловеща случайност. Сигурно ще умра!”

Преформулиране: „Благодаря на тялото си за това, че поема проблемите ми при общуването с родители и деца и забавя случването на по-тежки проблеми, давайки ми възможност да реша конфликтите и променя всичко! Имам способността с тялото си да изразявам психичните си проблеми – това е чудесно! Само е нужно да ги осъзная и променя – тогава и образуванието, което всъщност е за добро и само ме предупреждава, ще се стопи като лед на слънцето на промяната!”

ОКР с натрапливи мисли за остри предмети и нараняване на любими хора: „Аз съм чудовище и сигурно сега ще убия любимото си същество...!”

Преформулиране: „Подсъзнанието ми има способността чрез специфичния си древен механизъм за протекция, комбиниран с обичта ми, да изразява грижата и желанието ми за добруване на любимите ми хора! Когато осъзная работата на ума си и прекратя борбата, любовта ми към любимите ми блесва още повече! Благодаря на мислите си за това!”

ОКР с натрапчиво мислено предъвкване (rumination): „Ох, писна ми от всичко! Обаче ако тази мисъл ми се изплъзне, мога да изпусна контрола и да се проваля. Когато мисля, е добре да наблюдавам мисленето си и да мисля за мисленето и дори за мисленето за мисленето!”

Преформулиране: „Имам чудесната способност да бягам от твърдата реалност в уютната вътрешна реалност на логиката, където аз контролирам всичко! Натрапчивото ми мислене ме направи прекрасен анализатор на всичко, а това е супер! Бих могъл обаче да поотпусна контрола и да се доверя повече на живота си, на дълбинно доброто в хората и в съдбата си! Тогава и нуждата от контрола на предъвкването изчезва и менталната мастурбация на удоволствието от контрола на мисленето се превръща в активен и действен живот!”

Горните примери са само капки в морето на възможностите на позитивното преформулиране! То може да се прави по директен и опростен начин, както и по по-цялостен, включващ психодинамиката начин!

Приказки, притчи, метафори и алегории

Както и в много други психотерапевтични направления, метафорите във вид на приказки и притчи се ползват активно в позитум психотерапията! Метафорите заобикалят логиката и предават посланието си директно на несъзнаваното! Долната приказчица сътворих спонтанно като метафора за хората с различия и по-специално с говорни различия.

Имало едно време, през девет хълма в десети, един котарак! Котаракът Здравко! Здравко си имал чудесни мама котка и татко котак. Те се грижели за него, а мама котка редовно му ближела и почиствала козинката. Здравко обаче бил различен от другите котета там в котешкото дере. Не можел да мърка добре, а сумтял на пресекулки. Котетата му се присмивали, а Здравко ставал все по-мълчалив. Като поотраснали, младите котараци започнали да мъркат на писаните, а Здравко не смеел – нали бил различен и се страхувал, че сумтенето му е ужасно грозно! Времето минавало, а нашият котаранчо все стоял настрана и тъгувал. Един ден обаче му омръзнало. Решил, че да става каквото ще и започнал да гони мишоци сумтейки на пресекулки, да се върти около писаните сумтейки, да спи сумтейки и да се радва на живота, приемайки се изцяло такъв, какъвто е – сумтящ на пресекулки! Здравко се превърнал в разкошен оранжев котарак, с грива и силни лапи! Интересното било, че като се обикнал и приел ведно със сумтенето си, другите също го приемали толкова, колкото се приемал и той! Здравко заживял щастливо и смело – сумтейки... !

Библиография:

1) Позитивна психотерапия на ежедневието, Носрат Песешкиян, издателство Славена, Варна

2) Метод на позитивната психотерапия, Носрат Песешкиян, издателство Славена, Варна

3) Позитивна Фамилна терапия, Носрат Песешкиян, издателство Славена, Варна

Орлин Баев, психотерапевт