Страдания с любов

Ако в мъчнотиите човек върви напред, без да се спъва, той е силен. Силният издържа на всички изпитания. Страданията са тежести, товар, който ние теглим нагоре. Добре, че има разумни Същества, които ни помагат. Бог казва: „Потърсете ме в ден скръбен.”

Чрез изпитанията и страданията човек може да определи степента на своето развитие. Ако духът му е силен, той ще устои. Ако не е силен, ще тръгне по общото течение.Ако страдаш и с радост понасяш страданията, имаш Любов.

Колкото повече е издигнат човек, толкова по-големи са страданията, изпитанията и противоречията, през които минава. Благодарете, че имате мъчнотии, за да опознаете характера си и силата на своите убеждения. Човек трябва да е готов да пожертва всичко за Любовта, Мъдростта и Истината.

Крайно неприятно ми е, когато някой страда без Любов. Друго е, ако имате съзнание, доблест да страдате за Истината. Но това става само с Любов.

Какво ще спечеля, ако ви изложа на страдания, на гонения, на глад заради мен? Ако в душата ви се яви дълбоко желание да разберете, да намерите Бога и целокупния Живот, страданията ви имат смисъл. Това са страдания с Любов. Като срещна такъв човек, мога да го прегърна и целуна. Ако не страдате с Любов, ще ви кажа: „Братя, вие ми причинявате голяма болка.” Защо? Защото страдате без Любов.

Защо Господ, който е съвършен и всемъдър, е допуснал тези противоречия? За да опита нашата Любов. Господ пита: „След всички страдания, можете ли да ме обичате? Ако ме обичате, вашата Любов е истинска. Защото, ако ме обичате, след като съм ви дал най-големите блага, това е естествено.” Сега Бог е турил хората при такива условия – да преминат през всички сита. И след като ги изпита, ще ги приеме в Царството Си, ще им даде сила, знание и мъдрост да управляват света.

Когато се дава едно изпитание, човек може да го издържи. Изпитанието, което се дава на човека, не превишава силите му. Като дойде някое страдание, облечете се в новите си дрехи, а пък щом премине, съблечете новите си дрехи, облечете обикновените и станете като другите хора.

Когато сте скръбни, нагоре се качвайте.

Много от страданията са привидни. В живота на Земята все има разочарования. Някой е артист, ръкопляскат му; като остарее – на други ръкопляскат. Той казва: „Какво беше едно време!” В бъдеще пак ще има добри условия за този човек. Животът не се състои само в един ден.

Страданията са за един момент, те са краткотрайни. Гневът на Господа е момент, а милостта Му е във век.

Има две крайност: много страдания са излишни, а без страдания е друга крайност. Трябва да имате поне за пет пари страдания.

Ние не влизаме в положението на хората, които страдат. Ние не влизаме в положението на животните, на които причиняваме страдания.

Когато човек страда, той трябва да чака изгряването на Слънцето. Щом изгрее Слънцето, всички страдания изчезват.

Дойде ли някое страдание, помисли за всички същества, които страдат, и кажи: „ С мене заедно страдат още много хора.”

Разумният човек е над страданията, над мъчнотиите. Човешкият дух е над всичко. Няма сила, която да го съкруши! Ето защо, човек трябва да побеждава мъчнотиите. Какво ли не сте прекарвали в миналото, но сте забравили? Едно време е имало вулкани, изригвания, лава, хората са били заравяни под пепелта, под лавата. Какво ли не е прекарвал човека на Земята!

Иде Нова Култура! Всичко, което става ще се забрави. Докато човек е болен, мисли, че няма да забрави, но като мине болестта, забравя я, като че е било сън.