Позитивното мислене и принципът „разделяй и владей”
Човешката психика е сложна структура! Физиологичната и база е нервната ни система, а тя е изключително комплексна и еволюционно многопластова. В популярната литература мнозина автори препоръчват горещо позитивното мислене. То е възхвалявано като носещо житейска удовлетвореност, емоционална хармония, дори материални облаги. Звучи чудесно! Моят опит като психотерапевт обаче ми показва, че нещата са малко по-различни. Принципно погледнато, една позитивна психика позволява филтрирането на житейските събития през себе си и така осигурява благоденствието на носителя си! Разбира се, здравият разум определено е важен ингредиент от хармоничната психика или както аз казвам, бъди сърдечен оптимист, но разумен реалист. Добре! Сърцето ни, тоест несъзнаваното ни, е богата и нееднородна част от психиката ни, при това в голяма степен обикновено е извън полезрението на съзнанието ни. Несъзнаваното ни обхваща подсъзнанието, но и свръхсъзнанието. При това тези двете са само индивидуални звена от мащабната структура на колективното несъзнавано. Когато правим опити за позитивно мислене, чувстване и визуализация, ние ги осъществяваме на съзнателно ниво, като допирът с бездната на несъзнаваното в нас обикновено е ограничен. Вярно е, че анализирането на собствените мисли, чувства и реакции, сънища, активното смело въображение, медитацията, както и богатството от психотерапевтични методи разтварят вратата между съзнанието и несъзнаваното и разширяват неимоверно кръга на първото! Въпросът е, че самоанализирането и самоексплорирането, както и сублимирането и препрограмирането на несъзнаваното е изключително майсторска работа. Тази работа изисква години обучение и самообучение, по пътя и има много клопки и отклонения, съблазни, илюзии и капани. Има достатъчно много бизнес играчи в духовната сфера, продаващи и създаващи илюзии. Има ги и в психологичната сфера. Вървенето по пътя на цялостното самопознание, смел полет в собствените висоти, но и спокойно гмуркане във вътрешния ад, не е лесно. Но е най-ценното и същностно начинание, което е достойно за човека.
Когато човек един ден реши да мисли и чувства позитивно, този му подтик идва от душата му, от желанието му за добруване и щастие. Когато си купим нов софтуер, с него получаваме цели книги с указания за експлоатацията му. Колко по-сложен е човешкият софтуер! Психиката ни е многомерна, сложна система. Популярните пропагандатори на позитивното мислене обаче умишлено свръхопростяват нещата. Те са добри търговци и умеят да резонират с изискванията и психиките на купувачите на психопродукта си. Когато неподготвен човек започне умишлено да се стреми да мисли позитивно и да гони нежеланите от него „негативни” мисли, образи и емоции, нахлуващи в ума му, той изведнъж се почувства чудесно, просто прекрасно. Ето, решил е да промени психиката си и живота си, прави го и на мига получава резултати: приповдигнато настроение, отвътре му просветва, чувства се по-радостен и оптимистичен. Невероятно, нали! Въпросният човек обаче с години и години е поддържал подсъзнателни комплекси: за малоценност, вина ,тъга, страх. Нагоните му нерядко му са се преплели силно с тези програми и са ги заредили мощно с психична енергия. В съвременното общество средно статистическият човек е доста невротизиран. Тоест поддържа едни или други тежички подсъзнателни програми: „не съм обичан, разбиран и приеман”, „провалям се”, „не се вписвам в общуването с хората”, „той непременно ще злоупотреби с мен, ще ме нарани”, „ще ме изостави и замени с друга, по-добра от мен, защото аз не ставам”, „аз съм дефектен”, „трябва да се пожертвам за другите и през тяхното одобрение да получа капчици удовлетворение”, „трябва да бъда перфектен”... Програми за критика и самокритика, програми за липса на норми и дисциплина или прекалено ригидни такива. Програми за недоверие, непълноценност, емоционална необособеност и зависимост от другия. Програми за мазохизъм и емоционален садизъм и т.н. и т.н. Дори във външно адаптивните и успешни хора от съвременния свят могат да се наблюдават различни комплекси, характерови и когнитивни сривове и проблеми. Това е нормално! Хората сме несъвършени, имаме си странностите, различни сме, шарени сме! Когато обаче дори и сравнително хармоничен човек започне да си налага да мисли позитивно, отричайки и отхвърляйки негативните си мисли, те не изчезват никъде. Напротив, изтласкването им води до натрупване на негативен заряд от тревожност и вина в подсъзнанието. В началото така практикувано, позитивното мислене работи чудесно! Всичко е цветя и рози! Колкото по-дълго човек силово се придържа към позитивното си мислене, отхвърляйки тревожните импулси на подсъзнанието и породените от тях образи и мисли, толкова тези мисли стават по-натрапчиво интрузивни, нахални и нападателни. Тогава човек започва още по-пламенно и искрено да се стреми да мисли само позитивно и с усилие на волята да отрече, отхвърли и изтласка в подсъзнанието нежеланите от него мисли. Той вярва, че Вселената веднага ще регистрира негативните му мисли и ей сегинка върху грешната му глава ще се стоварят техните конкретизирани резултати. Вселената не е толкова глупава и сляпа обаче! Самото ни подсъзнание и неговият начин на работа е създаден от същата тази Вселена. Човекът обаче се стреми с всички сили да потисне естествените и все по-тревожни импулси на подсъзнанието си. Получава се невротично разцепване в психиката му, процеп от битка и опити за свръхконтрол между съзнанието и подсъзнанието. В така възникналата дисоциация човек се невротизира все повече, а в началото носилото му радост и блаженство позитивно мислене само по себе си се оказва инструмент за тази интрапсихична дисоциация! Ако човекът се допита до своя уважаван водач: гуру Кехоу, гуру Рави Шанкар и т.н., отговорът обикновено е: „Имаш прекалено голямо его! Слаб си! Нямаш достатъчно воля и решимост! Прекалено си замърсен и трябва да се напрегнеш повечко, за да се очистиш!...”. Човекът се напряга още повече в опитите си да отхвърли „негативните” мисли и емоции, в резултат на което разцеплението в психиката му става все по-голямо, а напрежението в подсъзнанието расте и препоражда все по-нападателно проникващи в съзнанието нежелани от човека мисли. Така разцепена, индивидуалната психика е прекрасна за насочване отвън в посока желана от външния оператор, гуру или пропагандатор. Защото напрежението става все по-нетърпимо, а собствените усилия водят в тупика на болката и отчаянието...
Борбата с подсъзнанието е безсмислена и предварително обречена на провал. Нужно е да бъде разбран естественият механизъм на функционирането му в режим на опасност и тревожност. Когато тази ключова функция бъде разбрана, самата нужда от битка изчезва! Представи си уплашено животно. Сега пренеси това животно в подсъзнанието на човек от древността, живеещ в джунглите. А сега пренеси подсъзнанието на този древен човек в собственото си подсъзнание сега! Виж себе си сега, но някъде в амазонските джунгли. Може би самолетът ти се е разбил на път към круиза ти на карибите и си единственият оцелял... Вече си се лутал два три дни, спал си под странните храсти наоколо и си мъничко посвикнал със звуците и миризмите. Знаеш обаче, че в джунглата има опасни животни, змии, насекоми... След първоначалния шок след катастрофата си се опомнил и усилено търсиш изход от гората и човешко присъствие. В часовете на неизвестност онези филми от дискавъри чанел за дивите гори някакси отново и отново се промъкват в ума ти и при най-малкия непознат шум наоколо в съзнанието ти избухват образите на белите зъби на звяра, разтворил паст над лицето ти! Просто виждаш и усещаш ужаса си от забиването на зъбите на звяра в тялото си, а умът ти ражда ужасни сцени на кръв и кошмар. Цялото ти тяло се напряга, готов си за скок и бягство и все по-силно стискаш острата пръчка, която намери, с готовност да се бориш отчаяно. Коремът е „на топка”, раменете са защитно приповдигнати, дишането плитко и бързо, потиш се и си свръхнапрегнат и нащрек. Не дай си боже да си чел за всемирния закон за привличането и да си гледал филма ”тайната”. В съзнанието ти започва да се промъква съсипващата мисъл: „щом сега си мисля за лошото, то ще стане, защото го привличам!”. И започваш с всички сили да отхвърляш мислите за опасност и да се стремиш да мислиш само оптимистично и позитивно. За малко успяваш. Веднага щом се отпуснеш за миг обаче и ужасните кървави сцени и усещания нахлуват в ума и те парализират все повече. Трепериш като листо, вие ти се свят, а страхът ти може „с нож да се реже”. Затова започваш още по-силно да гониш страшните мисли и да поставяш на тяхно място позитивни, пълни с вяра и спасение. Странно, колкото повече се стремиш да мислиш позитивно, страхът се превръща в завладяваща паника, а кошмарните мисли нападат все по-яростно. А ти вярваш, че вселената вече ти праща големия хищник, защото сам го предизвикваш с мислите си. Казваш си: „аз съм толкова слаб и не мога да проконтролирам един страх и едни мисли, не мога да се наложа над тях!”. Наистина не можеш. Не е и нужно! Същата тази вселена, в която евентуално работи законът за привличането, е създала в хода на еволюцията естествената работа на подсъзнанието ти, на старите ти мозъчни структури. Вселената знае, че в основата на раждането на страховите мисли и образи се крие добро намерение за оцеляване, щастие и спокойствие. Вселената вижда именно това намерение и познава прекрасно работата на ума ти! Когато познаваш добре тази защитна работа на подсъзнанието, самото осъзнаване на нормалността и разбирането и неутрализират страха в огромна степен. Има и други похвати за работа със страха, но те са действени само на фона на правилното разбиране.
Позитивното мислене е нещо прекрасно, нещо фантастично - понякога почти прави чудеса! Почти, защото чудеса всъщност няма, но възможност или невъзможност за проследяване на причинно следствените връзки - психични, физиологични, духовни, енергетични. Положителното мислене задейства надеждата, която отваря вратата за вярата, която се разгаря до Любовта! Но, мисленето е решаващо. Съвременната най-ефективна, научна и проследимо доказано действена форма на психотерапия, когнитивно поведенческата, е изцяло в синхрон с древното знание! Още в упанишадите (мисля в една от 13-тте главни) се казва, перифразирам: "Едната птичка седи в клоните на умственото дърво и гледа всичко незпристрастно и спокойно, а другата подскача и вдига врява наоколо!". В ума ни има една метакогниция, самосъзнание, тази способност да наблюдаваш ясно собствения си ум и неговите ментални "подскоци". Метакогницията (самосъзнанието, свободната воля) наблюдава мисленето. То поражда емоция, която поражда действие! Положителното мислене, по моите наблюдения, е един съзнателно усвоен навик за оптимистично виждане на ситуациите - вътрешни и външни. И целенасочената употреба на този навик от метакогницията! От този тих вътрешен зрител, който се осъзнава най-добре по време на съзерцание! Не всеки има съзнателна връзка с метакогницията си, със свободната си воля. Напротив, хората масово са като био машини, програмирани и действащи по програми почти механично, предсказуемо и управляемо. Тази метакогнитивна заспалост, тази прекъсната връзка се ползва от власт имащите, разбира се - хората със заспало самосъзнание са почти като машини, които се програмират - чрез "хляб, секс и зрелища", чрез медиите и т.н. Хората обожават да им бъде казвано какво да мислят: казват им го политиците, медиите, гурувците... Когато владееш мислите на хората, владееш и чувствата им, защото „чувстваш това, което мислиш”!
Положителното мислене прави живота ни ... положителен 
! Засмян, оптимистичен и безграничен по възможности! Както казва българският мъдрец Беинса Дуно, перифразирам: "Най-ниската температура е - 250 градуса, но най-високата няма граници!" Така и радостта, светлината на съзнанието и свободната воля могат да бъдат развивани без граници, докато тъгата, вината, страхът, гневът, обидата и дистанцирането си имат граници. Въпросът е, че психиката ни е малко по-сложна система, отколкото се представя от някои масови пропагандисти на позитивното мислене. Има си различни психични структури, механизми, динамики, защитни механизми, когнитивни сривове и изкривявания, на поне няколко нива е... За удобство можем да я разделим опростено на три нива: съзнание, предсъзнавано и несъзнавано. На предсъзнаваното ниво е характерът ни, нашата цензура, норми, правила и допускания за взаимодействие. На несъзнавано ниво са нагоните ни: агресия, удоволствие, оцеляване... Там е родово-генетичният ни темперамент. Както и базисните ни вярвания, силно гравирани убеждения за нещата, заложени през ранните ни години и по-късно от родителите, медиите, училищната среда, приятелите и т.н.
Когато решим да развиваме съзнанието си и започнем да се стремим към негови по- светли пластове, окръжността на самосъзнанието се разширява пропорционално и в по-тъмните му подсъзнателни зони. Това е закон. Ако тогава се уплашим от ... себе си и се опитаме да отхвърлим, да преборим, да избутаме събудените агресивни, страстни емоции, пълни с вина, тъга, злоба и всякакви психични механизми и базови нагонни движения програми, различните си "нечисти" базови мисли и вярвания, които изплуват - тогава те не се губят, о, не, но се нагнетяват в подсъзнанието ни. Ако продължим с методите за разширяване на съзнанието, а важна част от тях е и положителното мислене, самото положително мислене и стремеж към развитие могат да се окажат инструмент по отричане на базовите ни вярвания, по потискането им в несъзнаваното! Тогава правим или поне мислим неща, които не бихме искали да правим и мислим, защото се получава психично раздиране, разцепване и подсъзнателните наличности избухват като капакът на тенджера под налягане. Обикновено се чувстваме виновни, което прибавя още сила на целия механизъм. Правилният метод, както е казал един евреин, е "не се борете със злото!". Нужно е да се анализират спокойно и открито подсъзнателните ни варвания, да се приемат с любов и светлината на съзнанието и да се препрограмират. Тогава силата на подсъзнанието се впряга в полета на по-висшите ни аспирации! Това е начинът! Тогава положителното мислене и въобще стремежите ни по разширяване на съзнанието до по-високи възможности, стават реално действени и мощни! Въпросният анализ и препрограмиране обаче далеч не лесни и простички. Не се постигат и с едната медитация само - някои медитират по 30 години, но продължават да ползват медитацията си като оазис на бягство. Бягство от въпросните базови негативни вярвания и емоции... Та, тънка материя е психиката - доста опит, честност и смелост се иска при работата с нея!
Накратко, ползването на положителното мислене без успоредно протичащо осъзнаване, анализ и препрограмиране на дълбоките психични структури (несъзнавани) прилича на:
- обличането на нови гащи върху наакано дупе - миризмата се промъква ...
- поставянето на лъскава керамична коронка върху нелекуван гангренясал зъб
- нов мерцедес висок клас със стар 30 годишен и счупен двигател от трабантче
- обличането на нови луксозни дрехи върху просякиня, която в следващия миг ще легне с тях в боклука
- храненето на прасе с черен хайвер и шампанско...
- наливането на ново вино в стари мехове (това не съм го казал аз... )
- натискането на капака на вряща тенджера под налягане и спиране на налягането и - няма да е за дълго - още дядо ни ( ) Фройд е обрисувал този механизъм за развитие на перверзии, невротизиране и психотизиране.
Позитивното мислене е нещо прекрасно! Стига да се извършва от позицията на една оцялостена, интегрирана личност, която добре познава всичките си психични нива, процеси и движения и ги е впрегнала в хомота на онзи вътрешен тих водач, гласа на безмълвието, свободната си воля! И, както се казва в психотерапията: главата в небето, но краката на земята. Тоест, позитивното мислене, отвореността за непознатото, духовното и вечното - в небето, но краката на здравия разум и логика, на стабилната връзка с реалността, на земята!
Като психотерапевт, ежечасно и ежеминутно се сблъсквам с психомеханизмите на ума. Психичните разстройства са резултат именно от непознаване на собствената вътрешна природа. Нека вземем за пример страдащите от обсесивно компулсивно разстройство (окр), от натрапчива невроза. Те са практически физиологично и ментално здрави по всички показатели. Имат чудесна връзка с реалността, интелект и мотивация за постижения. В даден момент от живота им, когато в несъзнаваното им е натрупана известна тревожност, то ражда неприемливи за моралната им цензура мисли: образи с насилие, злополуки, убийство извършвано от тях над близък или детето им и т.н. Там е работата, че подсъзнанието не се интересува от социално интернализирания ни човешки морал, а просто си върши работата, така както го е правило от милиарди години. Това е нормалната му защитна работа и когато нагонът ни за оцеляване или любовта ни към близко същество се комбинират с нормалната защитна тревожност, се раждат въпросните мисли. Те са част от естествената работа на ума ни – когато го разбираме в целостта му! Същият психичен механизъм присъства във всяко от животните с висша когнитивна дейност, стоящи по-долу в еволюционната верига. А целият животински свят, къде метафорично, като работата на древните неврални структури, къде буквално архетипно, присъства в личното и колективно несъзнавано на ума ни!
Когато нормалната защитна работа на несъзнаваното бива отхвърляна от цензурата на морала и неразбирана, настъпва гореописваната психична дисоциация, разцепване и разделяне, при която тревожността се натрупва, а поначало нормалните мисли се превръщат в нападателни и болезнено интрузивни.
Започнах тази статия със споменаването на т.н. свръхсъзнание. Свръхсъзнанието представлява човешката безграничност. Развитието му ни прави Човеци с главно „Ч”, жители на Вселената! Навикът за позитивно мислене е част от това развитие. Аз обаче твърдя, че позитивното мислене е истински силно и пронизващо всяка душевна струна едва когато човек добре познава цялостната си психика и спокойно разбира и осветлява бездната на подсъзнанието си със светлината на свръхсъзнанието. Нужна е известна предварителна работа по анализиране, себеразбиране и сублимация.
Позитивното мислене наистина носи радост. Ако се практикува в контекста на вътрепсихична или социална интеграция. Описаните по-горе интрапсихични процеси на разцепване, могат да се случват и на социално равнище, в колективното социално несъзнавано. Примерно дадена група от хора, които изповядват общи идеи за по-светъл и духовен живот, решават да заживеят отделно и сравнително изолирано от останалата част от обществото. Отначало духовните бегълци ще се почувстват добре в комуната си, отхвърляйки доколкото могат влиянието на външното общество. С годините обаче в комуната биха започнали да се наблюдават все по-често срещащи се извращения, невротизиране и дори психотизиране. Това би се дължало на проекцията на индивидуалната настройка на ума на отричане в социалния живот на цялата общност. С какво ли би била полезна такава общност на света, при условие, че страни от икономическия, политическия, моралния и битов живот на цялото общество?! С нищо! В заобикалящия подобна „духовна” комуна свят би царяло насилие и хаос, от който „духовните” жители на такава затворена общност биха бягали. А биха могли да използват ресурсите и стремежа си към един по-добър свят в реалния такъв, подпомагайки реалното му случване!
Аз наричам отричащото цялостните психични движения позитивно мислене „розово бонбонено” (наивен позитивизъм), за разлика от зрялото позитивно мислене. Последното се излъчва от една цялостно интегрирана психика.
С пожелание за зряло позитивно мислене: Орлин Баев, психотерапевт
Recommended Comments