Оптимизация на психиката

Търся хора, които не знаят какво не е възможно да бъде направено.

Хенри Форд

Какво е психична оптимизация?

Ако някога сте се запитвали дали психиката Ви функционира по най-оптималния начин и дали това изобщо е постижимо, следващите редове могат да представляват интерес за Вас. Една психика работи по най-оптималния начин, когато е ефективна. Ефективността й се определя от това дали постига целите си без да генерира напрежение в самата себе си. Ако една психика постига целите си като генерира напрежение в себе си, тя е неефективна или поне е ниско ефективна. В дългосрочен план такава психика е изложена на риска да изхвърли това напрежение върху тялото с цел да запази баланса в своята цялост. Следователно психичната оптимизация е поредица от действия, които са подчинени на възстановяването или поддържането на психиката в състояние, при което тя да функционира по най-оптималния за нея начин.

Кои фактори определят добрата психична оптимизация?

(по азбучен ред)

Вземане на решение – когато една психика има изработен механизъм за вземане на решения, в който не доминират постоянно изискванията само на един или няколко процеса, то ефективността й нараства.

Възнаграждение – след преодоляването на всяко поредно предизвикателство, психиката се нуждае от признание и поощрение. Когато те са налице, психиката се стимулира.

Вътрешна атмосфера – този фактор се отнася до добрите отношения между отделните психични процеси, базирани на уважението и взаимното зачитане помежду им, както и на активното участие на всеки един от тях в постигането на общите за организма цели.

Комуникация – тя е особено важна за оптималното функциониране на психиката. Обмяната на пълната информация между отделните процеси води до пораждането на идеите, до откриването на най-точните отговори, до взимането на най-правилните решения и до изглаждането на евентуално възникналите вътрепсихични недоразумения.

Лидерство – присъствието на умело водене на психиката от страна на един или повече мотивиращи за и направляващи към усъвършенстване психични процеси предопределя успеха или неуспеха в постигането на общите за психиката цели.

Мотивация – ако отделните психични процеси имат добра обратна връзка за своята роля и нуждата от техния принос в работния ритъм, те ще бъдат достатъчно мотивирани да дават най-доброто от себе си.

Постигане на целите – ако всичко, което изброихме е налице няма как един от най-важните фактори, постигането на целите, да не е осигурен. Този фактор е всъщност обратната връзка, която психиката получава за качеството на своето функциониране. Когато целта е постигната, всички недоразумения и трудности лесно се забравят. Когато целта не е постигната, има два пътя: единият е да се забравят всички положени усилия и да се постави акцент единствено върху допуснатите отклонения, което да подейства демотивиращо, а другият е да се отчетат и постиженията и недоглежданията и несъобразяванията и последните да бъдат използвани като мотив за това задачата да се изпълни отново, но този път успешно.

Справяне с конфликтните ситуации – отстъпчивостта и доверието между отделните психични процеси почти винаги позволяват да се намери максимално удачния подход при възникването на вътреконфликтни ситуации. Колкото по-често се случва това, толкова по-голяма е и ефективността на психиката. Оттук, толкова по-добра е и нейната адаптивност при възникване на проблемни ситуации между нея и външната среда.

Сътрудничество – освен механизъм за взимане на решения е необходимо и сътрудничество между отделните процеси. Тогава крайният резултат ще е далеч по-висок, а инвестициите на психична енергия – далеч по-малки. Т.е. КПД на психиката ще бъде значително. В тази връзка е важно да се каже, че психиката винаги открива начин да отреагира на грубите психични прояви!

Ясно формулирани и добре степенувани цели – една психика е толкова по-ефективна, колкото по-ясни цели има. Освен това в тяхното формулиране е по-добре да са участвали колкото се може повече психични процеси. Тези цели трябва да са добре степенувани и да изискват постепенно, но трайно ангажиране от всеки един психичен процес.

Как се постига по-добра психична оптимизация?

Колкото по-точно се установи влиянието на всеки един от изброените фактори в дадена психика, толкова по-добре би се определил фокуса на необходимата оптимизационна програма и, съответно, толкова по-адекватно би било нейното провеждане. В една психика има различни процеси и всеки един от тях има различни характеристики. Т.е способността на всеки един да допринесе за общото психично благоденствие е различно и не може да се изисква еднакъв по обем принос към крайната цел. Най-важно е да има максимално отдаване и максимално качество от страна на всеки отделен процес. Това обикновено се оказва напълно достатъчно.

Друг изключително важен момент при постигането на добра психична оптимизация е търпението. Тъй като оптимизацията е процес, а не събитие, времето е фактор, който играе една от основните роли за нейното случване. Оптимизацията може да започне от мига, в който стане ясно, че нещо в психиката не се случва както трябва и продължава и след отстраняването на съответния или съответните психични търкания. Когато вътрешния ресурс се окаже недостатъчен за решаването на тази задача (оптимизацията), очевидно се налага да се прибегне да услугите на външен ресурс. Това може да стане и тогава, когато оптимизацията е започнала или дори е достигнала до някакво конкретно ниво, но то не е достатъчно високо.

Как да определим своята нужда от психична оптимизация?

Според нивото на своята психичната оптимизация всяка психика може да получи рейтинг, който варира от 1 до 5. Рейтингът на психиката се определя най-лесно по честотата и значимостта на постигнатите от нея успехи. Затова казваме, че обратната връзка е факторът, който има най-голяма тежест при определяне на психичната оптимизация. Ето и критериите за оценяване във възходящ ред:

С ниска ефективност – това е психика с рейтинг 1. Тя е слабо ефективна по отношение на постигането на целите си и най-вероятно се нуждае от радикални промени.

Посредствена ефективност – когато психиката получи такъв рейтинг, тя функционира тромаво и с голям разход на психична енергия. Целите се постигат трудно и удовлетвореността, която те носят е ниска. Необходимостта от подобрения е съществена.

Задоволителна ефективност – психика, която е в тази категория се справя относително успешно със задачите и целите си, ала със сигурност има някои сфери, в които може да се постигне още по-добро ниво на функционалност.

Успешна ефективност – това е позицията, на която психиката се чувства най-добре (в свои води). Ако психиката Ви попадне тук, то тя функционира много добре и стабилно подготвя по-нататъшното си самоусъвършенстване.

Висока ефективност – тук се попада трудно и още по-трудно се остава. Ако психиката Ви е високо ефективна, Вие просто сте щастливци. Продължавайте все така!

Ако този материал Ви е помогнал да разберете по-добре ефективността на функциониране на своята психика и евентуално да откриете своята нужда от психична оптимизация, значи неусетно сте направили първата крачка за нейното постигане. Поздравления!