Девет оздравителни трика

Подготовката за оздравяването е не по-маловажна от самия процес на оздравяване. До голяма степен нейната сериозност предопределя крайния успех или неуспех на това начинание. Тук ще обърна внимание на няколко конкретни неща, които, според мен, не бива да се пропускат и които със сигурност биха допринесли за по-бързото, по-лесно и по-сигурно справяне с болестта. Предлагам на Вашето внимание 9 трика, за които смятам, че често се пренебрегват в подготовката за оздравяване. Информацията за тях, ако бъде използвана комплексно, гарантира известно предимство пред болестта.

1. Опознай врага си, за да разбереш как да го победиш

Ако не познаваме добре характеристиките на болестта, трудно ще можем да открием слабите й страни. Ако не познаваме слабите й страни, трудно ще я победим. Някой може да възрази с думите: „Защо ми е това? Отивам на доктор и той ми изписва лекарства. Пия ги и оздравявам.” Може би да, а може би не. Понякога болестта се настройва към лекарствата и те спират да й въздействат. Освен това докторът не е болен. Каквото и да изпише, точно или неточно, болестта не живее у него. Както казва Карл Юнг: „Моето знание не Ви лекува.” Знанието на доктора не лекува. Той може да помогне, но основната роля не е негова. Затова болестта трябва да се познава колкото се може по-добре.

2. Намери си съюзник

В днешно време интернет предлага изобилие от информация. Това, което не предлага е филтър, през който да я прекараме. Оказва се, че доскорошния проблем с недостига на информация е заменен от нов, а именно, коя информация е достоверна и заслужаваща внимание и коя е безполезна или дори вредна. В такава обстановка мнозина се нуждаят от съюзник. Докторът очевидно може да бъде такъв. Въпросът е дали е достатъчен един съюзник или е добре да са повече. Ако са повече, става важно да не започнат да си пречат един на друг и да работят за Вашия успех, а не за някакви техни облаги. За тях също важи правилото за познаване на противника. Съюзници, които не познават Вашия противник по-трудно биха помогнали.

3. Признай пред себе си и пред съюзника си слабите си страни

Голяма част от трудностите при справяне с дадена болест идват от ограничението да не се споделя цялата истина. Много хора решават да започнат да споделят едва когато болестта стане толкова сериозна, че няма накъде повече. Това обаче не винаги е най-удачната тактика. Колкото по-рано стане ясно кои са слабите ни страни, толкова по-голям е шансът да намерим начин да ги преодолеем. Отлагането на признанието им не ги прави несъществуващи. Напротив. Прави ни още по-уязвими. Няма никакво значение какви и колко слаби страни имаме. Всеки човек има. Силният ги признава и ги преодолява. Останалите си заравят главите в пясъчника.

4. Не се отказвай след първия неуспех

Понякога нещата не стават от първия път. Ако се откажем след първия неуспех, значи сами се обричаме да бъдем роби на болестта. Нека помислим трезво. Тя едва ли ни е повалила от първия път. Ние имаме имунна система. Тя има грижата да не предпазва от разни вируси и болестотворни агенти. Следователно болестта няма как да ни е победила при първата ни среща. Не, тя се е изпарвяла и ни е атакувала отново и отново. Ние постепенно сме губили съпротивителни сили и в крайна сметка сме загубили. Сега трябва да постъпим като нея. Трябва да се въоръжим с търпение и постоянство и непрекъснато да я омаломощаваме. И то по всички възможни начини. Най-добре е да включим и напълно нетрадиционни методи. Такива каквито досега не сме използвали. Колкото по-изобретателни ставаме, толкова по-големи са шансовете ни. (виж по този повод материала ми Да накараш слона да подскача или...)

5. Обменяй опит с хора, освободили се от същата болест

Имайте едно наум, че това не е панацея. Не се поддавайте на заблудата, че тук са отговорите на всичките Ви въпроси. В обществото битува едно такова мнение, че който се е излекувал от дадена болест може да помогне на всеки друг с тази болест. Истината е, че понякога зад една и съща болест стоят различни причини. Друга истина е, че зад различни болести могат да стоят едни и същи причини. Така че, по-внимателно с обмена на този опит. Евентуалните рискове, които крие в себе си не бива да стават причина да не се възползваме от възможностите, които предлага. В същото време обаче не бива и да му се предоверяваме, защото разочарованието в такъв момент е доста неприятно преживяване и налива още вода в мелницата на болестта.

6. Използвай силните си страни в решителни моменти

Често допускана грешка е в началото на борбата с болестта да се хвърли най-силния коз и след това да се чака болестта да се предаде от страх. Нужна е малко повече съобразителност и запазване на силните оръжия за решителните моменти. Подобни изненадващи ходове имат изключително силно въздействие и повдигат нашия дух за победа. Какво имам предвид?! Например познавате някой лекар, за който знаете, че е добър специалист тъкмо по Вашия въпрос. Ако отидете в самото начало при него, без преди това да сте се подготвили за борба с болестта, има вероятност неговите препоръки да не се окажат достатъчни за цялостна победа над болестта. Ако Вие изиграете този силен свой коз в началото и болестта не се изплаши и не избяга, след това ще Ви бъде по-трудно да се мобилизирате. По-вероятно е да си кажете: „Този е такъв специалист, че не се справи, пък какво остава за някой друг.” Оттук до отчаянието има една съвсем малка крачка. Но, ако Вие сте направили всички други неща, за които стана дума дотук или ще стане дума по-нататък и най-накрая прибегнете до услугите на своя най-силен коз, шансът да спечелите е многократно по-голям и по-реален.

7. Не оставяй лечението незавършено

Има хора, които започват да се лекуват и при първите подобрения оставят лечението си. Разбирам, че лекарствата не са любими на такива хора, но това е безразсъдна постъпка. Така болестта им придобива имунитет и се хронифицира. След време се активира отново. Всяко следващо незавършено лечение се превръща в нейн коз срещу този, който се стреми да се освободи от нея. Тя става все по устойчива и все по-неуязвима. Болестта трябва да се победи окончателно без да й се оставя и най-малък шанс да се възправи отново.

8. Приятелите и познатите са приятели и познати

Дръжте приятелите и познатите си далеч от Вашата болест. Не ги занимавайте с нея, за да не се създаде у тях усещане, че тя е по-важна от самите тях или дори от самите Вас. Продължавайте да се срещате с тях и да обсъждате онези теми, които сте обсъждали преди да се разболеете и които са интересни и за Вас и за тях. Върху такива общи теми или занимания, които са източник на удоволствие и за двете страни се градят отношенията Ви с тях. Болестта може само да опорочи хармоничните Ви отношения. Възможно е никой да не ви го каже, но ако неусетно поставяте акцента на разговора върху болестта си, малко по малко тези хора ще започнат да се дистанцират. Простата причина е, че на малко хора не им пречи да се говори за болести. Повечето хора предпочитат други теми за разговор.

9. Вярвай безрезервно в крайния си успех

Стара истина е, че „повечето пот в учението се отплаща с по-малко кръв в боя”. В мигове на съмнения си припомняйте тази мисъл. Ако сте готови, няма начин да не успеете. Приемайте евентуалните неуспехи като временни и като стимул за още по-усърдна подготовка за следващото сражение. Не определяйте едно поражение като край на бойните действия. Едно поражение в едно сражение не означава загуба на цялата война. Ако след всяко падане се изправяте с мисълта, че вече сте с едно падане по-близо до победата, Вие ще я постигнете. Търсете оптимизма в себе си и го развивайте. Той може да Ви бъде единствено от полза.

Това са 9 трика, които могат да подобрят подготовката за справяне с болестта. Използвайте ги в максимална степен винаги, когато това е възможно. А, когато това не е възможно, проверете дали можете да направите така, че да стане възможно! Само не се предавайте! И Вие го можете!