Ученикът приближи ашрама. Прашният път зад него се виеше като подла змия, пълзяща към градовете на злото. Седем дълги години той прекара там и живя с тях. С другите. „Иди” – му бе рекъл Учителя един ден. „Иди да изучиш как живеят хората по света, и ела след седем зими.”
Ето, дойде така дълго чаканият миг, когато коленете му докоснаха земята пред сияещата в бяло фигура на мъдреца.
- Кое е най-важното, което научи за живота на хората, ученико?
- Много разбрах, Учителю, но ще ти кажа, че това, за което хората най-много жадуват, са парите. Богатството е техния бог, на него се молят, за него на всичко са готови. Като прокълнати са, Учителю, на всичко слагат цена.
- Кажи ми тогава, за колко чувала злато биха разменили те своите очи?
За колко диаманта биха продали краката или ръцете си?
Кажи ученико, за колко товара с пари, те биха се разделили със своите спомени и минало?
А за какви ценности биха загубили любовта на семействата си, близките и приятелите си?
Recommended Comments
Няма коментари за показване