Светлината на Ем-Руха

Разказът има своя извор в Словото на Учителя Беинса Дуно

В началото на времената живял цар на име Велмур. Той имал дъщеря на име Далвира – и голяма благодат й била отредена : да приеме Светлината на Ем-Руха.

О, душа - чиста и светла : приготви се – като невеста, която чака младоженец!

Велик дух бил Ем-Руха – първият от ангелите на Бога.

И цялата земя чакала светлината му – брака на Далвира и Ем-Руха да види.

А всички пазели Далвира, да не би да види друга светлина – защото за Ем-Руха тя родена е. И всяка друга светлина за нея – скверна е.

Растяла в любов и радост Далвира и хората я обичали, и песни за небесната възлюбена пеели.

О, душа - чиста и светла : приготви се – като невеста, която чака младоженец!

Велики адепти я пазели и могъщи маги над нея бдели – чужда светлина очите й да не зърнат. И щастлив бил цар Велмур, защото Божий пратеник за зет чакал.

Но един Далвира видяла светлината на Слънцето и загоряло в нея огненото му сърце.

И като огнена жила забила душата й, и ръцете й станали лъчи, а погледа й – пламък.

Заживяла Далвира в сърцето на Слънцето – там дето закипява морето на силата и земната светлина.

И дошъл един ден Ем-Руха – своята възлюбена да види и светлина си да й дари. Но – тя не го познала! Тя не го познала, защото земен огън в сърцето й горял, и дим погледа й замъглявал. О – тя не го познала!

Скръб налегнала земята, защото – загубена била светлината на Ем-Руха. И само в дълбоките й бездни се долавяло тихо ехо :

О, душа - чиста и светла : приготви се – като невеста, която чака младоженец!

Приготви се за светлината на Ем-Руха!