Проповедникът и детето

Един благочестив американски проповедник имал обичай след всяка своя неделна беседа да взима по едно бедно дете от улицата и заедно с него да седне пред трапезата и да се нахрани. Така правил той в продължение на десет години. При това, той имал обичай, като дойде бедното дете в дома му, заедно с него да коленичи и да чeтат на глас „Отче наш“. След молитвата започвали да ядат. Един ден той намерил едно бедно дете и го завел у дома си да го нахрани. Преди да започнат да ядат, проповедникът му казал: „Хайде сега, да коленичим и заедно да четем „Отче наш“. Проповедникът започнал да чете и детето повтаряло след него.

- Отче наш.

Детето повторило:

- Отче наш.

– Който си на небето.

Детето мълчи, нищо не казва. Проповедникът му казал:

- Чети по-нататък: „Който си на небето. Да се свети името Твое.“ Чети!

Детето не иска да чете.

– Слушай, ако не прочетеш „Отче наш“ с мене заедно, няма да ти дам да ядеш.

Детето тогава се обърнало към проповедника с думите:

- Бог наш Баща ли е?

– Разбира се, че е наш Баща.

– Значи ти си мой брат и си ме оставил досега аз да се скитам.

Детето вече мисли. „Твоят брат се връща.“

Тогава проповедникът разбрал, че не е само да се даде един обяд на детето. И друго нещо се иска. Лесно е да се нахрани един човек и да го изпратиш да си върви.

Из "И видях ново небе и нова земя"