Който дава ум на Господ, Той го праща да работи

Като се явило желязото в света, в него се явила идеята, че то може да оправи света. И затова отишло при един майстор, който се занимавал с естеството на желязото и му казало:

- Аз имам един проект да се оправи светът чрез мене. Ако ме слушат хората, всичко ще туря в ред и порядък.

- Добре, ще направим един опит, да видим доколко твоят опит ще излезе добър.

Майсторът туря желязото в огнището и после изважда го с клещи, чукал го оттук-оттам, правил това-онова, докато направил от него гвоздеи, чукове, брави, свредели и др. И след това казал на желязото:

- Сега ще си отидеш и втори път ще се явиш при мене, да си кажеш резултатите от твоя проект.

Върнало се желязото и го запитали:

- Какво направи?

- Нищо не направих. Туриха ме в едно огнище, нагорещиха ме, чукаха ме оттук-оттам, попаднах на един неразбран човек, който не можа да разбере нищо от моята философия.

Обръщат се сега гвоздеите, чуковете, брадвите – децата на желязото, към баща си и казват:

- Татко, ти не можа да разрешиш този въпрос, не знаеше как да постъпиш с този човек, не ти стигаше умът.

Започват те да дават на баща си ум. Гвоздеят казал:

- Сега аз не ще ида при този железар майстор, познавам вече характера му, знам, че е неразбран човек. Ще отида при един земледелец, да му кажа как мога да бъда полезен на човечеството.

- Иди, синко, нямам нищо против това. И аз искам да видя какъв ще бъде твоят проект.

Гвоздеят отива при един земледелец и му казва:

- Имам един проект.

- Какъв е той?

- Искам да оправя света.

- Ела, ще те опитам. В къщата си имам две греди, които не могат да се спогодят, искам да опитам сега твоята теория.

Той взел чука, наблъскал гвоздея на едната греда и го оставил. По едно време дошла голяма буря, съборила къщата и гвоздеят излезнал от гредата и се върнал при баща си.

- Какво има?

- Остави се, неразбран човек излезна земледелецът, тури ме да примирявам две греди, та те не могат да се примирят.

Тогава чукът казва:

- На баща ми и на брат ми не им стига умът, и двамата отидоха при неразбрани хора. Аз ще отида сега, ще намеря някого да му покажа моя проект, като чук какво мога да направя в света.

Отишъл той при каменаря, разправил му своя проект. Каменарят казал:

- Добре, ще те опитам.

Той взел чука и отишъл в планината, където прекарал цяла година и чукал камъни от канарите. Като свършил работата си, захвърлил чука. Чукът отишъл при баща си и казал:

- И каменарят не приема никакъв проект.

Сега ще спра дотук. След това отишли и брадвата, и свределът. И тях употребили за работа: брадвата да сече дърва, свределът да пробива дупки, но от всички хора, на които се натъкнали, те останали недоволни като неразбрани хора.

Най-после волът казал:

- То се вижда, желязото не можа да оправи света, но аз ще отида при човека да му кажа какъв проект имам за това.

Отишъл волът на гости при човека и като го видял, разказал му своя проект. Човекът го запитал:

- Можеш ли да носиш юлар?

- Каквото искаш, мога, но един хубав проект имам.

- Добре – казва човекът.

Туря му един юлар, един хомот и цяла година орал с него. Връща се най-после и волът, казва:

- И аз не разбирам как може да не се приеме моят проект. Вместо да го приеме, тури ми юларя, тури ми хомот и ме впрегна на работа.

Отишла и рибата при човека да му даде своя проект за модерното плаване. Той хванал рибата, турил я на пиростията и я опекъл. Тя се мърдала и казала:

- Тия хора не разбират. Опекоха ме и никакъв проект не разбраха.

Най-после, като ходили всички и се натъкнали все на неприятни работи, дошъл ред и до детето. То, като помислило, помислило, казало си:

- И аз ще отида при човека да му дам своя проект.

То отишло при един голям учен, професор, и му казало:

- Моля ти се, аз сега се родих, малко дете съм, нищо не зная, нямам никакъв проект. Дойдох вие да ми дадете някаква работа. Готов съм на каквато работа ме поставите.

- Ех, на тебе ще дадем най-леката работа – да се учиш.

Та, сега всички учени хора, които дохождат да си дават проектите, са турени на работа. Единствените свободни хора, които най-малко работа вършат, това са децата, защото те са дошли без никакви проекти.

Този разказ е създаден по причина на това, че хората са ходили да дават ум на Господа. Всички хора, които са на Земята сега, все са давали ум на Господа, вследствие на което Той ги е турил на работа – и волът, и конят, и птицата, и рибата, и хората, всички са дошли на Земята, за да осъществят своите проекти. Само детето се въздържало да даде своя проект. Ако вървим по пътя на желязото, от нас ще излязат гвоздеи, чукове, брадви, свредели. Ако вървим по пътя на воловете, хомоти и гемове ще ни турят. Ако носим ума на рибите, само пиростии ще се образуват, само огнища и консерви ще се правят. И най-после, ако носим ума на детето, светът ще се поправи.

Затова казва Христос: „Ако не станете като малките деца...“ И Христос, като разглежда тази история, намира, че най-подходящото положение е на детето и казва: „За такива е Царството Божие.“ Всички други живеят сега в усилни времена. Защо? Понеже личният егоизъм е установеният закон, който тласка цялото човечество.