Житно зърно, колкото кокоше яйце

Ще ви преведа сега един разказ от Толстоя.

Занесли на един цар едно житно зърно, голямо като кокоше яйце. Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита дали той помни от своето време такова едро жито. Едва довели този старец, подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил:

- В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми.

Идва бащата, старец подпрян с една патерица, вижда житото и казва:

- В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми.

Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва:

- Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме.

Царят запитал този старец:

- Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица, а внук ти с две?

Старецът отговорил:

- Това е така, защото в тях не расте това житно зърно. И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изопачи — с една патерица, а когато не остана помен от нея — с две патерици.

Царят запитал стареца:

- Ами с пари ли го купувахте?

- В наше време пари нямаше — отговорил старецът.

И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безсмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне и ще кажете: Сега има смисъл да се живее. Добре е и за нас и цялото човечество. Животът на българския народ ще се осмисли само тогава, когато вярата се прояви в своята първична същина. Тогава ще разберете ония задачи, които сега са неизвестни на хората.