Ако е рекъл Господ!

Ще приведа онзи анекдот за една българка, която, каквото говорила, все казвала: "Ако е рекъл Господ."

Една сутрин мъжът й станал рано, взел мотика на рамото си и казал на жена си:

- Жена, отивам на лозето. Ти заколи една кокошка, сготви я хубаво и я донеси на лозето.

- Добре, ако е рекъл Господ, всичко ще направя.

-  Рекъл-не рекъл, ще наготвиш кокошката и ще ми я донесеш. Аз отивам на лозето и ще се надявам там за кокошка.

Това било в турско време. Тръгнал той за лозето, но на пътя го срещнали турски челебии, вързали ръцете му и така го развеждали целия ден из града. Жена му отишла на лозето, но останала учудена, когато не намерила мъжа си. Вечерта, като се върнал мъжът й, тя го запитала:

- Къде беше цял ден - нямаше те на лозето?

- Остави този въпрос настрана! Отвори ми по-скоро, ако е рекъл Господ, че съм уморен.

 Защо го развеждали челебиите цял ден из града? Защото при започване на работата си не е казал "Ако е рекъл Господ", или не е призовал Волята Божия на помощ.