Наблюдения

ПОЛЕТ

Отвъд е свободата, истината и живота.

Отвъд сме ние.

Но пределът бавно ни поглъща,

измамно вкопчва ни в понятия,

загубили отдавна свойта плътност

Обречена е волята ни,

дамгосани мечтите.

Само понякога почти на сън

усещаме ухание на теменуга

и багост пъстроцветна

измива погледа ни спрял.

Тогава втрурваме се бясно към предела

с копнежа на единственото чувство,

опитвайки се да откопчим частици светлина.

Но защо крилете ни се сгърчват,

съзнанието ни поглъща се в безумната игра,

забравяме самодоволно за свойта същност

и живеем пак на колене.

ДЪЖД

Зелени капки нежно галят

снагата на притихнало дърво.

Преливащата свежест

отмива кротко настръхналите спомени.

Обвивките ми изглеждащи безкрайни,

разпадат се сега

откривайки там уязвимото дете.

Ведрия му поглед

минава като птица

през тежкия лабиринт на хиляди условности,

където възрастни залутани треперят

над утопии от злато,

зазидани в стени от илюзорна сигурност.

Не искам да се връщам там

и моля се дъждът да ме остави зад хоризонта.