Златните Везни

На златна есен златните везни

със румен плод отдавна натежняват

и в отмалели от умора дни

Венците горски тихо пожълтяват.

На птиците крилата удължени

стремят се към отвъдни брегове.

Душите чакат нещо съкровено,

неизповядано във стихове.

Тъгата ни към радостите тича

със пръстчета, опарени от жар,

и всякое сърце по детски срича

на щастието чудния буквар.

Ще прочетем във него, но какво ли!

Дали за обич мъдрия завет,

написан със перо като топола

от най-дълбокия в века поет,

или – ужасния Апокалипсис

на хората, лишени от небе –

развяни както есенните листи

от вихъра по земното Кълбо?

Вникни във есенната революция,

помитаща безсочните листа.

От пъпката - нетърпеливи внуци

ще разповие утре пролетта.

И есента, която днес настъпва

с тревожно ярки чувства и бои,

в сърцата неусетно ще разпъпва

отвъдното в безлистните ни дни.