Другият Свят

Отдавна още, във епохи най-отдалечени,

пророци праведни, отшелници и риши,

аскети строги и монаси, и дервиши

постигнали са истина неоспорима:

че “над” земята свят невидим има.

Той съществува и не съществува;

Царство на сенки и на привидения.

За някой - свята истина, за други пък лъжа.

Убежище от всякакви тежнения

или каторга за човешката душа.

Отдолу – ад, отгоре – рай, чистилище в средата,

но не за “златната среда” тук става дума

или за “пътя златен”, начертан от Буда,

а за онази област сумрачна, в която

безличните и безхарактерните пребивават.

За праведните – Рай: прекрасни плодови градини,

с реки от вино, мляко, мед или нектар,

постелки меки, чернооки пламенни девици –

хем непорочни, хем за наслада отредени

на правоверните, извършващи намаз.

Зелени пасища, потоци бистри и пенливи,

свещени дойни крави – за млеко и гхии;

пастири с флейти, увенчани гопи,

танцуващи в захлас на лунна светлина –

за предано-отдадените, жертващи храна.

За не позналите молитва, пост и благочестие -

лъжци, крадци, убийци и прелюбодейци –

казани врящи със катран сред дим от сяра,

където виковете им за милост само нови мъки,

все по-ужасни и болезнени ще им добавят.

Така религиозната фантазия с картини страшни

на мъки нечовешки и сега заплашва

чедата божии, отдали се на Сатаната

или с примамливи и чувствени наслади

към праведност и непорочност ги приканва.

Дори Христос - самият Той докрай възвишен,

в беседите си прости пред тълпата,

за да повярват и да си спасят душите,

използвал е картината открай позната:

че там, във рая, щастие смирените очаква.

Ала наред с познатите ни догми и легенди,

създадени да всяват страх или надежди

в незнаещата праведния път тълпа,

за търсещите истинската Светлина

доктрина друга, много по-богата има.

За Свят обширен, светъл и красив,

където вечният стремеж към Истината свята-

преследван, поругаван и подтискан на земята-

освободен от плътските си букаи

се устремява без баласт към звездни висоти.

Там също има планини, реки, морета

(защото “както на земята, тъй и на небето”)

и градове, и общини, и слънчеви зари,

но и сумрачни области, лишени от лъчи,

където не виделите духовна светлина

във сън до новия живот ще пребивават.

Но съградилите си дом с основи здрави,

с духовен устрем срещнали “смъртта”,

във облик нов живота продължават;

талант и сили неуморно като влагат

в труда безкористен намират радостта.

Там всеки облика си с мисъл сътворява

и ако този орган в някого е неразвит,

поради слаба употреба в земния му бит,

той ням и глух задълго ще остане,

ако застъпник и водач пред него не застане.

С тържественост и вдъхновение се запасете-

те ключ вълшебен са за тежките врати-

и “Царството небесно” тутакси отварят

на чистите сърца, лишени от поквара,

щом огънят на любовта във тях гори.

Затуй “покойниците” близки изпратете

не с погребален звън и траурни слова,

а с пожелание “на добър път” и химн тържествен,

за да не бъде поривът и устремът естествен

на вечната душа прекършен от скръбта.