Аурата е красиво сияние, което
обгръща човека - трепка при всяко
небесно влияние с тръпка цветуща
и мека.
Тя със небето е нашата връзка, с
Рая и Ада в земята, в етера наш'те
желания пръска, пази от болест
телата.
Свети тя с краски, нюанси различни -
сини, червени, лилави, зелени, но
доминират окраските лични - нашите
мисли стаени.
И ясновидци по нея разчитат всичките
тайни в сърцето -в нея те всички до
капка се вплитат, мигар укрити в
лицето.
Колкото по ни са мръсни душите,
мислите, чувствата наши, толкова
по са нечисти чертите - багрите
мрачни са каши.
А през мътилката трудно прониква
Божата жизнена сила, болест там скоро
от нейде пониква, нашата воля надвила.
Погледът наш преминава през тази аура
наша чудата - като през цветен балон
тя пази на цветовете във всичко
следата.
Затова някои виждат живота
тъмен, злокобен и мрачен, смъкват
се още по-близо до скота, с нрав
безутешен, невзрачен.
Хора такива не могат да видят
Божия лик в небесата, в Бога не
вярват и да предвидят те не
успяват съдбата.
Други пък виждат през розова краска -
всичко е в синьо и блясък, с радост
посрещат живота кат ласка, като
милувка на морския плясък.
Recommended Comments
Няма коментари за показване