Чистотата в планината

През нощта беше валял проливен дъжд. Слънцето изгря зад планини от облаци с пламнали върхове. Изгря и се скри, и пак изгря няколко пъти, докато достигна ясното ведро небе и заля планината с обилна радостна светлина. Въздухът беше свеж, прохладен, скалите мокри, по тревите и храстите безброй капчици искряха с всичките цветове на дъгата. Облаците се оттегляха на запад ниско над върховете, мъглите прехвърляха горните хребети и се губеха в тях.

След утринното Слово слязохме от Молитвения връх край второто езеро. Слънцето вече надничаше в езерната долина, нагряваше срещните склонове, от които се издигаха изпарения. Планината има свой живот - голям, първичен, тайнствен. Всред него човек се чувства малък, смирен и възхитен. След гимнастическите упражнения ние се събрахме около Учителя и Той каза:

Планината обича чистотата. Пазете като свещен завет чистотата на планината. Всяко късче хартия, останки от храна, тор от добитъка, който е идвал тук - всичко това трябва да се отстрани.

Само в чистотата можем да чуем говора на планината. Външната и вътрешната чистота вървят заедно. Те са винаги зависими една от друга. Щом няма външна чистота, няма условия и за вътрешна.

Защо дойде този дъжд? Той дойде навреме. Пазете чистотата. Другояче след два-три деня могат да изпратят пак дъжд, но не заради нас, а за изчистване. Разумните Същества тук обичат чистотата. Тя е необходима.

От вас нищо не искам, но искам да държите чисто, да не хвърляте остатъци, където попадне.

Трябва да имате чистота както физическа, така и на ума и сърцето. Човек трябва да пречисти желанията си, да види кои от тях са животински, човешки и Божествени и всякога да задържа тези, които са човешки и Божествени.

В Библията се казва, че Исус Навин срещнал един човек с меч. Разхождал се из лагера. Той бил ангел. И Мойсей казва: “Пазете чистотата в лагера, че като минават ангели, да виждат чистота навсякъде”.

И тук някоя вечер се разхождат ангели!

Първото нещо е чистотата. Всяка култура трябва да започне с чистота на къщата, дрехите, тялото и тогава да се пристъпи към вътрешната чистота.

Непристъпните места в планините са чисти, понеже там човешки крак по-рядко стъпва. Светлите Същества, които живеят тук, избират чисти места за свои центрове. Цялата планина е пълна с очи. Където минавате, те ви гледат.

Ако искате да се ползвате от условията тук, по три пъти на ден трябва да си миете краката до коленете.

Тук, на планината, трябва да вървите внимателно. Като вървите по път, който не е направен, не гледайте настрани, не гледайте нагоре, а надолу. Иначе ще се препънете о някой камък. Днешният ден е хубав. Когато нашите мисли не са хармонични, и времето се разваля.

Природата обича да нямате никакви тревоги и грижи, когато отидете всред нея. Потребна е, най-малко една седмица, за да ви освободи от всички тези неща и после да влее във вас от своето съдържание.

Когато отивате всред природата, считайте, че това са форми, в които Бог се проявява. Навсякъде четете как Бог се проявява. Ако не гледате така на природата, тогава какво ще разберете от нея?

В живота няма противоречия. Те са само външни, на повърхността, в дълбокото животът е без противоречия. Както морето: отвън, на повърхността има вълни, обаче дълбоко вътре има спокойствие, мир.

Господ дойде да говори на евреите на планината, но те се уплашиха, и планината се облече в мъгла.

Когато дойдете на планината, трябва да имате разположението на планината!

Човек, който мисли за небето, не пада. Ако мисли за земята, пада. Когато се качвате на един връх, отдолу до горе трябва да се молите на Бога, и като слизате, пак трябва да се молите! Някой е паднал. Аз зная: той е прегрешил, не се е молил. Някой казва: “Защо стана така?” Защото не се е молил. Когато на планината няма хармония между хората, времето се разваля. Бомбите, които пускат хората в пространството, развалят времето.

На планината трябва да имате чисти мисли. Щом нямате чисти мисли, ще има буря, ветрове, гръмотевици, ще стане цяла революция, ще се промени времето.

Ако вие обикнете времето, и то ще ви обикне. Не трябва да се страхувате от него.

Помнете едно нещо: планината, високото място, не търпи лоши мисли и желания. Планинските места са крайно опасни. Тук атмосферата е толкова чувствителна, че ако направите нещо отрицателно, ще пострадате. В града нищо няма да стане, но ако го направите тук, ще имате неприятности. Като вървите по планината, не бързайте, не се смущавайте. На малкото, което имате, бъдете благодарни. Дръжте в ума си мисълта, че работите на света са оправени. Понеже и вие сте част от космоса, то и вашите работи са оправени.

Като благодарите на планината, тя дава. Ако не благодарите, всичко е заключено.

Щом благодарите, отварят ви и ви говорят. Тогава планината ви дава ценни богатства от своята съкровищница. Когато човек е благодарен, има условия да черпи от нея - той е в състояние на възприемчивост.