По повод приготволенията за Лятната духовна школа на Рила имахме разговори с приятелите. Желанието ни беше да намерим такива решения за организация на живота ни на планината, които да подпомагат духовната ни работа и да отговарят на традициите на братството. Това, което споделих го предлагам и на читателите на в. „Братски живот”.
Знам от възрастните братя и сестри, които са били около Учителя, че обикновено преди беседата не е имало дълги наряди: една – две песни, една молитва, понякога и размишление. Това виждаме и в някои издания на Словото, които са отбелязали наряда преди и след беседата. Казвали са ми, че вниманието трябва да е насочено към лекцията. При изпълнението на песните не сд ставали прави.
Така беше и на Изгрева при и след Учителя. Когато има празничен наряд, където се редуват песни и молитви, естествено е да стоим прави. Но когато пеем преди и след беседа, не е задължително да пеем прави. Особено на Рила, където условията са такива, че не винаги можеш да бъдеш сигурен, че си стъпил стабилно и ще можеш да пазиш рарвновесие. Ако искаме да си попеем повече след беседата нека да сме спокойно седнали и накрая да станем за молитвата. Разбира се, ако има някоя песен между две молитви ще я пеем прави, но нека не се престараваме в това пеене прави, както правим напоследък. Има други неща, в които можем да се стараем повече, но не е думата за тях сега.
Когато е само молитвен наряд, както е вечерния на Рила или при друг специален случай, тогава сме прави и там е мястото на различните молитви, псалми, формули. Относно реда при молитвените наряди някои възрастни сестри са ми казвали, че е по-добре най- напред да се четат псалми от Библията, ако има такива, след това молитви и накрая формули. Разбира се, всичко това е казано като един съвет. Хубаво е да познаваме традицията, но хубаво е и да слушаме вътрешното си духовно ръководство, ако сме почувствали неговото вдъхновяващо присъствие. Разбира се не трябва да се считаме задължени да изредим всички наши любими молитви, когато ни е ред да водим духовния наряд. В тази област силата не е в многото, а в интензивността на нашето участие. Хубаво е този, който ще води наряда да се е подготвил вътрешно, ако прави това за пръв път, нека се посъветва с някой, който има опит. Не без значение е и умението му да говори ясно, меко, бавно, естествено. И всички останали да го следват. Много дисхармонизиращо действа, когато молитвата почне да се носи на вълни в различно темпо или някой друг издига гласа си по-силно от водещия. Както трябва да пеем заедно в едно темпо, така трябва и молитвата ни да е единна.
Много трябва да сме разумни в подбора на четците на беседи на Рила. Аудиторията там е голяма, а и разнообразна. Едно е да четеш лекцията пред своята си духовна групичка, а съвсем друго е да я четеш за 200, 300, 600 души на Молитвения връх. Трябва подходящ глас, дикция, духовно присъствие, физическа държеливост и познаване на официалния книжовен език! Не всеки го умее това и нека проявим отговорност при избора на четците, особено около празничните дни, защото идват от целия свят да ни гледат и слушат. Тази отговорност важи разбира се, и за всичко останало в наситения ни и колоритен планински живот. Рила е мястото на нашата проповед пред света. Престоят ни на Рила е нашата „изпитна сесия” и пред възвишените ù обитатели.
Да благодарим за изключителната възможност да бъдем заедно на тази свещена планина, да вдишваме упойващият ù въздух, да пием кристалната ù вода и да вкусваме от радостта на братския живот – един живот, завещан ни от Учителя. Нека всеки от нас се старае да трепти в унисон с другите и със заобикалящата го природа, за да не разваляме вълшебната хармония на това свято място.
Йоана Стратева
Recommended Comments