Физиологични основи на Паневритмията

Паневритмията е уникална българска система, която чрез движение, музика и поезия хармонизира цялостно човека. Създадена е през първата половина на ХХ век от Учителя Петър Дънов.

Според езиковия си произход думата Паневритмия може да се преведе като Висш космичен ритъм, т.е. чрез нея се осъществява връзката между хармоничните движения и човешките мисли и чувства. В упражненията хармонично се съчетават последователност от движения, изпълнявани в съпровод на музика, и поетичен текст с дълбоко положително въздействие. Състои се от три части: цикъл от 28 упражнения, цикъл “Слънчеви лъчи” и цикъл “Пентаграм”.

Паневритмията се изпълнява за около час, час и половина, всеки ден, на открито, рано сутрин, от деня на пролетното равноденствие – 22 март, до деня на есенното равноденствие – 22 септември.

Чрез Паневритмията по приятен и достъпен начин се възстановява и поддържа добро физическо здраве, психическа устойчивост, развиват се творческите способности. Развива се умението за общуване и работа в екип, формира се положително отношение към природата и живота.

Въздействието на Паневритмията е забелязано от всички играещи. Не всеки може да даде точно определение на това какво чувства, но всички отбелязват положителното влияние, което тя оказва. Това е една от причините голяма част от тези, които са научили упражненията, винаги да се връщат към тяхното изпълнение.

Възстановителният и лечебен ефект на Паневритмията провокира засилен изследователски интерес към нея. Нейният създател П. Дънов отбелязва, че ще се създават школи за изучаване на Паневритмията и тя ще бъде поставена на научна основа. За ползотворните последици на Паневритмията се споменава в доста научни публикации.

За Д. Кайков “настъпват положителни процеси в организма, в резултат на повишаване и уравновесяване на жизнените енергии” [4, 37]. Сл. Кангалова установява повишаване на самочувствието, активността и настроението [5, 130-132]. Н. Милчева доказва повишаване на общата работоспособност и повишаване на бързината и качеството на мисловните операции [7, 126]. Д. Александрова констатира хипогликемичен ефект при болни от диабет тип 2 (неинсулинозависим) [1, 120]. М. Малчев използва успешно Паневритмията за корекция на гръбначните изкривявания [6, 113].

В гореспоменатите научни статии се отбелязва положителното въздействие на Паневритмията, но не се прави опит да се даде обяснение за получените ефекти от гледище на съвременната физиология. За много млади хора Паневритмията остава в сферата на мистицизма и окултизма, което е причина да са скептично настроени към благотворното й влияние. Това се явява като един от факторите тя да не намира масово разпространение.

Паневритмията, както всеки спорт и всяко двигателно въздействие, което включва всички групи мускули, повишава издръжливостта, гъвкавостта и силата на тялото. Играта на открито, на чист въздух и плавното дълбоко дишане подобряват кръвообращението. Тя има лечебен ефект върху дихателната система и нормализира циркулацията на кръвта. Подобрява се мускулния тонус, тренираността на организма и кръвооросяването, което облекчава работата на сърцето.

Овладяването на координацията в движенията подобрява способността за концентрация и осигурява устойчивост на вниманието. Усъвършенства се мисловният процес. Груповото изпълнение възпитава умение за включване в общ ритъм и сътрудничество. Изпълнението на Паневритмията сред природата развива способност за положителна връзка с нея и за преживяване красотата на природните явления.

Посочените положителни въздействия се отнасят за всеки спорт, практикуван на открито, в група и в съпровод на хубава музика.

Целта на настоящата статия е да обоснове положителното въздействие на Паневритмията от гледна точка на съвременната физиология. Изясняват се различията между паневритмичните упражнения и спортните тренировки, като се изтъкват предимствата на Паневритмията.

Основните методи на изследване са анализ на научната литература по изследвания проблем и наблюдение.

При всеки вид движение, независимо дали това е трудова дейност, спортно занимание, играене на паневритмични упражнения или някаква друга двигателна активност, сетивната информация за състоянието на опорно-двигателния апарат се предава от три вида рецептори – проприорецептори. Първите са мускулни рецептори, разположени между съкратителните мус¬кулни влакна, които предават информация за дължината на мускула и за скоростта, с която той се съкращава; вторите са сухожилни рецептори, намиращи се в сухожилията и предаващи ин¬формация за напрежението, което мускулите развиват при своето съкраще¬ние; и третите са околоставни рецептори, от които се получава информация за движението в ставите.

Сетивността, чрез която се приема информацията от всички рецептори в мускулите, сухожилията и ставите и тази от рецептори¬те, разположени по кожата (за допир, болка, натиск и температура), се нарича кинестезична сетивност и достига в кората на главния мозък. В резултат на тази постъпваща информация ние можем, при затворени очи, точно да определим положението на всеки крайник във всеки един момент, както и каква е посоката на движенията и силата на мускулните съкращения. Като се имат предвид добрите връзки на кората с подкорието и по-специално с хипоталамуса, който е главният регулатор на запазването на постоянството на вътрешната среда (хомеостазата), той също получава информация за извършената работа. Една от неговите важни задачи е да поддържа нивото на кръвната захар постоянно. Затова той усилва процесите на образуване на глюкоза, от гликоген, а при някои случаи даже и от мазнини [9, 152].

В този смисъл може да се отбележи, че разликата между Паневритмията и спортните занимания се състои в това, че при спорта мускулите се съкращават, извършват работа и изразходват много енергия, а при Паневритмията има повече разтягане, проприорецепторите пак се дразнят, но се изразходва много по-малко енергия. Това е причината след изиграването на паневритмичните упражнения привържениците на Бялото братство да се чувстват заредени с енергия, за разлика от спортистите, които са изморени и с увеличен апетит.

За да се дразнят по-добре проприорецепторите, без да се изразходва много енергия, е необходимо стриктното изпълнение на съветите, давани от Учителя П. Дънов. Той казва: "Научете се първо да стъпвате на пръстите, а после на петите... Упражненията се играят стегнато, с обтегнати крайници, плавно... Ако държите крака си разслабен, няма да имате никак контакт със силите на Природата. Ето защо кракът винаги трябва да бъде опънат... Ако издигнете ръката си нагоре и не я изопнете, вие няма да имате контакт със Слънцето... Пръстите на ръцете да не са разперени, а прибрани...” На друго място Учителя направо декларира: “Трябва да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро. В резките движения се губи много енергия, те имат съвсем друг характер." Не случайно той често повтаря “крайниците да са стегнати, но не изпънати до крайност” [3].

Специално внимание трябва да се обърне на следния изключително важен съвет: “Всеки мускул, всеки нерв, всяка клетка трябва да се раздвижат" [3]. Стриктното спазване на горното напътствие и изиграването на целия комплекс от паневритмични упражнения позволява да се дразнят рецепторите в почти всички части на тялото, което оказва много силно въздействие на главния мозък и от там на подкоровите структури и хипоталамуса. Затова Учителя е настоявал да се играят всички упражнения, защото те така са подбрани, че да оказват комплексно въздействие.

Подобен е ефектът и от разтягащите упражнения при йогийските асани, каланетиката, а донякъде и от масажа. При тези дейности също се дразнят нервните окончания в мускулите, но не се изразходва много енергия за изпълнението на подобни упражнения. Последователите на Йога също съобщават за Праната – жизнената енергия, която те получават след изиграването на йогийския комплекс от асани и дихателни упражнения.

При паневритмичните упражнения, както при спортната и трудова дейност, се наблюдава явлението “мускулна радост”. То се дължи на това, че в резултат от дразненето на рецепторите в мускулите, сухожилията и ставите се стимулира отделянето на ендорфин и енкефалини. Това са медиатори (вещества, които предават нервните импулси) в мозъчните центрове, участващи в предаването на удоволствени изживявания [9, 91]. Те се отделят при всяко физическо натоварване и стимулират всеки организъм към повече движение. Това е най-вероятната причина за приповдигнатото настроение, което се получава след изиграване на Паневритмията и което се запазва през целия ден.

Най-съществената разлика между спортната тренировка и практикуването на паневритмичните упражнения е в насочването на мисълта. Учителят Петър Дънов дава следните съвети: "Упражненията се играят съсредоточено. Когато правите упражненията, няма да гледате и да мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката – навсякъде, във всяка клетка да участва.” [3]

По време на изпълнението на Паневритмията при всяко упражнение мисълта трябва да се отправя към определени представи. В първото упражнение “Пробуждане” например, мисълта се насочва към пробуждане на човешката душа, във второто – към примиряване на противоречията в живота и т.н. [2]

За начинаещите е трудно да насочват вниманието си към смисъла на всяко упражнение. При тях то е отправено към правилното изпълнение на упражнението, на следенето на партньора и запазването на синхрона в двойката и в цялото колело. Това е едно от големите предимства на Паневритмията пред другите духовни практики. Тук концентрацията се получава непринудено. Стремежът да не се допускат грешки, да не се разстройва играта на другите, стимулира към съсредоточаване, което се получава естествено. В практикуването на Йога например, при всяко упражнение мисълта също трябва да се насочва в определена насока, но това е трудно, не всички го изпълняват и затова резултатите не са достатъчно добри.

Какъв е положителният ефект от гледище на съвременната неврофизиология, от съчетаването на всяко упражнение с насочване на мисълта? Създават се временни връзки в кората на главния мозък между центровете, командващи изпълнението на отделното упражнение, центровете които се възбуждат от рецепторите в мускулите, сухожилията и ставите и тези центрове, които ние активираме с нашата мисъл. Тези връзки допринасят за взаимното влияние на всички центрове и взаимното им възбуждане, така ефектът от изиграването на Паневритмията се засилва.

Подобни връзки се образуват и с центъра, възприемащ музикалния съпровод, което допълнително засилва въздействието. Според Д. Найденова “идеалното изпълнение на Паневритмията е ако танцьорът и пее” [8, 48]. Тогава ефектът е по-пълен и това е в унисон с гореказаното, защото при пеене се ангажират още повече центрове в мозъка, не само слуховите, които възприемат музиката, а и тези, които командват гласовия апарат. Тук не може да не отбележим, че мелодиите, композирани от Учителя Петър Дънов, имат специфични характеристики и са силно въздействащи.

Аналогични връзки в кората на главния мозък, които също засилват ефекта от Паневритмията, се образуват между биологичния часовник и останалите центрове, защото паневритмичните упражнения се изпълняват винаги по едно и също време, малко след изгрев слънце.

В заключение може да се каже, че положителното въздействие на Паневритмията се дължи на взаимодействието и едновременното взаимно възбуждане на няколко центъра в мозъчната кора, което води до усилване ефекта от упражненията.

Настоящата статия не отича наличието на други висши космични енергии, за които говори Учителят Петър Дънов. Много вероятно е да съществуват и такива, но на съвременния етап от развитието на науката те не могат да бъдат доказани и затова не се обсъждат. Това, което е разяснено в статията, са обективни зависимости, които доказват, че ефект от Паневритмията има и тя трябва да се използва и да намери неотменно място в съвременния ни живот.

Литература:

1. Александрова, Д., Ив. Вълчева, Ив. Кангалджиев. Приложение на Паневритмията за терапия на болни от диабет. В: Паневритмията като система за развитие на човека и обществото. Втора научна конференция. С., 2003, с.114-121.

2. Боев, Б. Паневритмията. – Житно зърно, 1937 г. бр. 9-10.

3. Дънов, П. Общи положения при изпълнение на Паневритмията.

4. Кайков, Д., В. Маргаритов, В. Яцевич. Паневритмията като надеждна система за хармониране на жизнените сили. В: Паневритмията като система за развитие на човека и обществото. Втора научна конференция. С., 2003, с. 30-37.

5. Кангалова, Сл. Изследване въздействието на Паневритмията върху самочувствието, активността и настроението при възрастни хора. В: Паневритмията като система за развитие на човека и обществото. Втора научна конференция. С., 2003, с. 130-132.

6. Малчев, М., В. Димитрова, д.р И. Сакеларев;. Влияние на Паневритмията върху гръбначните изкривявания. В: Паневритмията като система за развитие на човека и обществото. Втора научна конференция. С., 2003, с. 109-113.

7. Милчева, Н., Ив. Колева. Изследване на въздействие на Паневритмията върху работоспособността и мисленето. В: Паневритмията като система за развитие на човека и обществото. Втора научна конференция. С., 2003, с. 121-127.

8. Найденова, Д. Паневритмията като музикотерапия. В: Паневритмията като система за развитие на човека и обществото. Втора научна конференция. С., 2003, с. 46-51.

9. Пирьова, Б. Биологична психология. С. 2000.