Паневритмия – кратко описание на упражненията

Всяка година на “Изгрева” край София на 22 март се отваря една нова красива страница в живота. Тогава почват паневритмичните упражнения.

В красиво пролетно утро, когато слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята почват да отварят своите венчета на животворните слънчеви лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят тези упражнения на една широка полянка, обиколена със стройна борова гора.

Защо те почват всяка година на 22 март и защо се правят рано сутринта? Ще дадем един цитат от книгата “В царството на живата Природа” като отговор на този въпрос:

“Сутрин при изгрев слънце земята е отрицателна, т.е. приема най-много. Този факт е от извъредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Затова и сутринта при изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутрин всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощно положителни енергии (прана).

Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно. Затова благотворното влияние на слънцето започва от 22 март. От тогава земята работи по-творчески. Най-добрите месеци за обнова са от 22 март до 22 юни.

Когато видим напролет растенията да напъпнат и цъфнат, в човешката душа трябва да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.”

Паневритмичните упражнения не трябва да се смесват с обикновената гимнастика или балета. Те се основават на по-дълбоките закони за влизане на човека в свръзка с енергиите на Природата и тяхното използуване за неговия растеж. Всяко нещо трябва да се движи. Това е природен закон. Но когато тези движения са разумни, ние придобиваме нещо. При паневритмичните упражнения човек влиза в обмяна с живите сили на Природата. Но ако имсълта на човека не работи при тези движения, ако той не прокара своята мисъл и воля през ръцете, краката, мускулите и пр. той не може да се ползва.

Можем да си послужим със следното уподобление. Всеки човек е един жив радиоапарат, приемателен и предавателен едновременно. Движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек при тях става способен да черпи изобилно от неизчерпаемият резервоар на сили в Природата и с това да внесе нови жизнени струи във всичките си органи и системи и нови потици, нови свежи сили в своите мисли, чувства и постъпки. От друга страна, чрез тези движения се пращат в света нови творчески сили и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване. По този начин чрез тези упражнения човек от една страна се обновява физически и психически и от друга страна спомага за внасяне на новото в света.

Всички нови идеи, които трябва да се вградят в новата култура, всички онези животворни принципи, които са в сила да я обновят са включени в тези движения.

Особено днес има нужда от един мощен тласък, чрез който да се влеят нови жизнени струи в културата. Това може да стори Паневритмията. Чрез нея обществата, народите, расите ще се подмладят, ще се освежат, ще се калят физически и духовно за ново творчество. Чрез нея ще се пробудят към дейност нови спящи сили и заложби на човешкото естество.

Нека тя да проникне във всички градове и села. Нека навсякъде будните души да работят за нейното прокарване в живота на обществото. По този начин ще имаме едно общество на хора жизнерадостни, жизнеспособни и работоспособни, със светли умове, с благородни сърца, със свободни души и със силен Дух – годни да станат работници – строители за изграждане на новия живот на земята.

По-долу даваме вътрешния смисъл на паневритмичните упражнения. Те имат и друго, по-дълбоко значение, но тук изтъкваме общодостъпното им значение. По-дълбокото им значение ще изоставим, понеже неговото разбиране подразбира по-голяма подготовка.

1. Пробуждане. Това упражнение изразява събиране в себе си и проявяване навън. Ръцете, които са върху рамената се разтварят настрани. Значи най-първо даваме. Това е мъжкият принцип, творческото начало. Значи се започва с творческото начало. Т.е. това, което имаме трябва да го дадем навън. След това ръцете отново прибираме на рамената. Значи отново възприемаме от Природата това, което тя ще ни даде. Това е женският принцип, възприемащото начало. Тези две състояния се сменят. Когато ръцете се проточат навън, те изпращат и приемат енергии. Пръстите са антени, през които се пращат енергии. А междините между пръстите са възприемателни антени.

Когато това упражнение се прави с будно съзнание, то подтиква човека към тази идея за възприемане и даване на полученото. Чрез тези движения тази плодотворна идея се праща и в света.

Това упражнение се нарича “пробуждане”, понеже когато у човека се роди идеята за даване навън това, що е възприето това е вече признак за пробуждане на съзнанието му. Това е вече надрастване рамките на ограничения личен живот и влизане в по-широката област на целокупния живот. Това е начало на проявлението на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота!

2. Примирение. Тези плавни, нежни криви линии с ръцете отпред настрани и обратно, това са магнетични линии. Те са линии на мекота, на примирение. Тези движения възпитават човека в този именно Дух. У него се ражда съзнание, че каквото става ще се превърне на добро. Чрез тези движения човек примирява противоречията в себе си и тези отвън, в света.

3. Даване. Това са движение на ръцете напред и прибиране пред гърдите. Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния свят, между нас и Природата. Всичко, което човек е приел от Природата, той трябва да го обработи и да го даде.

Тези движения магически действат за самовъзпитанието на самия човек и на цялото човечество, понеже чрез тях се праща мощен порив в света. Така отделният човек и изобщо светът съзнава великата идея на даването и приемането. Това е идеята на новата култура, идеята на шестата раса. Тук виждаме как тези упражнения са високо идейни и събуждат в човека качества, които ще легнат в основата на новата култура, която иде и която ще бъде култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другите.

Това упражнение разкрива тайните на вземането и даването. Това е зов за влизане в живота на даването. Влизане в живота на даването, това е влизане в живота на радостта. Тогава човек влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал; той ще дойде в живота на изобилието. Колкото повече човек дава, толкоз повече ще получава. Ако човек е пълен съд и съдържанието му не се излее, той не може да вземе нищо отвън. Щом съдът се изпразни, той може отново да се напълни. Щом не се изпразни, той остава със старото. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото.

Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и сила. Ако изворът не дава постоянно това, що получава, няма да е в състоняия да получава нови струи. В такова състояние е застоялата вода на едно блато. Каква разлика между нея и един жив извор! При първия имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – движение и живот!

4. Възлизане. Това последователно дигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре говори за Вечния път на живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх. Сиромашията е долина, богатството – връх. Този процес го имаме навсякъде в Природата. Нали и в обикновеното ходене кракът се вдига от земята? Това е възлизане. И след това отново се слага на земята. Това е слизането.

И при възлизане и при слизане човек трябва да знае, че този е пътят по който трябва да се върви, че този е пътят на живота! Защото ако човек не слезе, не може да се качи. Това упражнение улеснява човека да разбира вечния път на живота и да има правилно отношение към него.

5. Дигане. Двете ръце се дигат едновременно нагоре, а след това се снемат и насочват назад. Вдигане ръцете – това е приемане на новото, изгряващото, на това, що иде от Божествения свят, а поставяне ръцете надолу и назад, това говори че приемайки новото, старото туряш отзад. Това движение на ръцете изразява мощната сила, която движи човека напред по жизнения път. Нали и лодката се движи напред чрез дигане на лопатите и движението им назад?

Това е събуждане в душата на копнеж към планински върхове. Това упражнение е зов към всички души да тръгнат към тези върхове!

6. Отваряне. С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото. Това упражнение е за разрешаване на известни противоречия в мисли и чувства. Движението с дясната ръка – това е разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка – на тези в чувствата. С ръцете човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход.

Местенето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането й в първоначалното положение е затваряне. За да влезеш в Природата, трябва да отвориш. И като влезеш, трябва да затвориш, т.е. трябва да не мислиш за онова, което си оставил зад гърба си, за старото. Значи затваряш се за старото. Вратата на миналото трябва да се затвори и вратата на бъдещето трябва да се отвори. И това, което отваря е настоящето.

Затова това упражнение може да се нарече още метод за правилно отваряне и затваряне на вратата, т.е. логически правилно и разумно трябва да правиш своите заключения в областта на мислите и чувствата.

7. Освобождение. Двете ръце се турят пред гърдите със свити пръсти и със силен замах се движат настрани, като същевременно се разтварят.

Това е разкъсване на всичко онова, което те е спъвало. То е освобождение от старото и придобиване на новото. То е влизане в свободата. Това упражнение можем да наречем още разкъсване на всички неестествени кармични връзки, разкъсване на всичко старо. То събужда в човека тези енергии, чрез които той може да ликвидира с неестествените кармични връзки на старото, за да влезе в живота на свободата.

Това е зов за освобождение, зов за излизане от затворите. Този зов ни казва: “Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. ”

Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество и по този начин да се подготви новата култура на свободните души.

8. Пляскане. Това е тържество на свободата. Тези движения означават, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки. Те показват границите на свободата, показват, от къде започва тя; те говорят, че вече е добита тя. Както вълните, които пляскат на брега показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват.

Тези движения – това е радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула. Това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи.

9. Чистене. Движение на събраните пред устата ръце встрани, придружено с духане. Духането – това е Словото, а движението на ръцете встрани – това е посяване на Словото. Това упражнения говори за възприемане на Словото и за посяването му. То изразява, че разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. То може да се нарече още: Внасяне на чистото Слово в живота, или: Правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота.

10. Летене. Тези вълнообразни движения с ръце настрани – това е закон за придобиване на светлина в себе си, на знание. Това е закон за правилно запознаване със светлината, със знанието. Това движение изразява стремеж за вдигане нагоре, за да може всичко да възрастне. Посятото трябва да възрастне. Тези движения могат да се наречат още: правилен път за растространие и възрастване на Словото в живота.

11. Евера. Тялото се обръща ту вляво, ту в дясно и това се последва с движение напред. Тук имаме действието на двата принципа: на Любовта и на Мъдростта, на женския и мъжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането към ляво, това е женският принцип, възприемане на Любовта. Обръщането към дясно – това е мъжкият принцип, възприемане на Мъдростта. А пък движението напред, което последва всяко обръщане вляво и дясно – това е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на цялото Битие. Движението напред – това е подтикване на нашия растеж, на умствения и на целия прогрес изобщо.

12. Скачане. Това е тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в живота. При скачането, най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света; скачането, което последва – това е поднасяне на нашата радост към Великото в света.

13. Тъкане. Това движение изразява органическият процес в Природата. То изразява работата на съграждащия процес в нея. Нали между северния и южния полюси на земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Електричните и магнетични течения циркулират между двата полюса. Това именно е изразено в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво надясно и обратно.

Обаче и всяка материална частица си има свои полюси. Също така и всеки орган. И между тези два полюса има течение на електрични и магнетични енергии. Тези сили работят и във всеки човек.

Това упражнение от една страна ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата и от друга страна, то е правилен път за внасяне на хармония и ритъм в този процес, както в нас, така и вън от нас, в живота на човечеството.

14. Мисли! Бавно движение на ръцете от дясно на ляво и обратно. После, тръгване напред с движение на ръцете на загребване и движението им встрани, като че ли се крепи нещо. Това движение ни свързва с умствения свят; ние встъпваме в него. Чрез това движение се внася в организма ритъм, който иде от областта на разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл.

Първата част на упражнение, с бавно движение на ръцете на ляво и дясно – това е възприемане на това, що се праща в умствения свят. А втората част – това е внедряване на възприетото в живота, в дейността.

15. Аум. Има едно течение, което иде от слънцето и минава през центъра на земята. И друго течение иде от земята и минава през слънцето. Когато си протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 наклон, то чрез нея възприемаме Божественото. Чрез този крак, с който стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тази ръка и този крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 изхвърляме нечистото, набраните необработени, дисхармонични енергии вън от нас, към земята. Това последователно вдигане на ръцете наклонено напред нагоре с последователното повдигане на нозете – това е полетът на човешкия Дух, вечният му стремеж към висините. Човек работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на земята, но иска да въплоти това, което долавя от звездните сфери.

Това движение е правилен път за свързване с Природата, за влизане в хармоничен допир с нея.

16. Изгрява слънцето. Ръцете правят дъгообразни движения отпред встрани с обратно движение до гърдите. След това ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води.

Първата част – това е процесът на зараждане новото. Всички слънчеви енергии влизат в човека, за да може той да расте, да се развива. Втората част – това е протичане на животворните енергии през човека като мощни води.

17. Квадрат. Това движение говори: да имаме онази права мярка, с която се мерят нещата на земята. При него лицето се обръща последователно към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Това е свързано със силите на изтока, запада, севера и юга. Изток означава Правдата, юг – Добродетелта, север – Истината, запад – животът на земята. Запад показва какво благо са Истината, Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе слънцето, нали човек оценява какво благо е то?

18. Красота. Ръцете една след друга наклонено напред нагоре. Същевременно последователно люлеесне на тялото върху единия и другия крак. Тези движения са обработване силите на квадрата. Последният дава материалите, а това упражнение ги обработва. Това обработване е художествена работа, изкуство. Тук линиите на движението са прави. Затова можем да кажем, че тук е изразен мъжкият принцип, който обработва квадрата. Това е електричеството.

19. Подвижност. Плавни движения на ръцете и нозете с лице към центъра и гърбом към центъра. Това упражнение е като продължение на предишното. При него, за разлика от предидещото са в действие меки, криви линии. Това е в действие женският, отрицателният принцип, който обработва квадрата. Това е магнетизмът.

20. Побеждаване. Едновременно движение на ръцете напред – нагоре, като че ли блъскат въздуха. Това е завладяване на всичко онова, което е придобито. Да станем разумни господари на онова – що сме придобили.

21. Радостта на Земята. Това е използуване и обработване на това, що сме придобили и радостта заради плодовете му. Тези движения са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга. Това е единство, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот, единство между ума и сърцето. Това упражнение съдейства за това.

22. Опознаване. Двамата в двойката са обърнати един срещу други със заловени ръце. После ръцете отпуснати и двамата гърбом един към друг. Това упражнение е органически начин за развиване самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си и те да виждат в него тези хубави страни.

Обърнати един срещу друг, те образуват елипса. А обърнати гърбом един към друг, те с движенията на ръцете образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея имаме две половини. Това е човекът раздвоен – двата полюса на човека, създаване на полюсите – мъжът и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът.

23. Хубав ден. Последователно изнасяне на единия крак напред във въздуха и пружиниране на другия крък с прегъване на коляното. Чрез тези движения, при които се стои на един крак, а другият крак е във въздуха, се дава правилен ход на нервната енергия, засилва се волята. Засилват се волевите постъпки на човека. Тези движения са за каляване на нервната система на човека. Те са магнетизиране на нервната система. По този начин човек става способен да прави правилна преценка на постъпките си, да види кое е право и кое е криво в тях и в същото време да ги подобрява.

24. Колко сме доволни. Стъпка напред, последвани с люлейни стъпки на единия и другия крак. В първата част ръцете са свободни, а във втората – вътрешните ръце са заловени.

Първата част е приготовление. Втората ни учи да добием способността да оценяваме правилно природните сили и да им даваме правилен израз. Тези движения развиват способността да оценяваме природните блага.

25. Стъпка по стъпка. Нозете на място последователно встрани и напред и след това движение напред.

Когато единия крак се отделя встрани или напред, то слънчевата енергия слиза надолу в нас, а когато двете нозе са събрани, тогава имаме изпращане на земната енергия нагоре към слънцето. По този начин става обмяна. При разтворени крака слънцето и ние сме положителни към земята: възприемаме от слънцето и предаваме на земята. А когато нозете са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива към слънцето.

Тези движения са за да се развие усет, кога действа слънцето и кога – земята. Те са за придобиване на истинските методи, вложени в Природата. Това е влизане във връзка с истинските методи на Природата.

26. На ранина. С три фигури: Полукръгови движения на единия крак пред другия. Люлейни стъпки последователно върху двете нозе. И паралелни движения на ръцете и нозете.

С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката. Петата отговаря на физичния свят, а пръстите – на умствения свят. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения свят. И в двата свята уреждаме противоречията, които съществуват.

И трите фигури отварят път за правилно използване на дадените от Природата блага.

27. Дишане. Чрез тези музикални дихателни упражнения човек се приучва на музикалния метод, с който той трябва да си служи в живота. Чрез тях човек влиза в хармония с Природата.

28. Промисъл. Заключително упражнение. Вдигане на ръцете и обливане. Това движение изразява, че трябва да приемем всички горни Божий благословения преизобилно и с пълна свобода.

Когато ръцете се дигат горе и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу на физично поле. Като дойдат във физичния свят, ръцете се разделят. Значи, във физичния свят имаме поляризиране – два полюса. Когато сме на физичното поле, ние сме далеч от Реалността, която стои в основите на Битието. И всеки ден имаме нужда от нея.

Това упражнение можем да наречем още: Метод за влизане във връзка с Идеалния свят.