Паневритмия, здраве и гръбначен стълб

„Когато растенията дойдоха на Земята, Северният полюс беше на друго място. Те показват къде е бил – той е бил долу. Там е била и човешката глава – заровена долу, в материята. Сега е точно обратното – главата на човека е перпендикулярно в обратна посока. Когато са се явили животните, млекопитаещите, полюсът е бил към изток, дето е нашият изток. А когато е дошъл човекът, Северният полюс е бил там, където е сега. Съгрешаването на човека се дължи на изместването на земната ос с 23 градуса. Това е човешкото падение. То е падение вътре във вас. На 23 градуса е отдалечена вашата ос от правата посока – посоката на Любовта. И понеже лъчите на Любовта в човешката душа не идат правилно, вследствие на това има един дисонанс в човека. Земната ос е отдалечена – не е погрешка това. Погрешката е вътре в нас.

Казвам: За в бъдеще нашата ос, в която се движим във физическия свят, трябва да бъде перпендикулярна спрямо Божественото слънце, около което ние се движим. Всички вие трябва да изправите вашата ос. Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.” На родения от Бога оста му е изправена. Нероденият от Бога – оста му е изкривена. Това значи, че няма отвесно положение спрямо Центъра. Под думата отвесно разбираме хармонично съчетание със законите, които съществуват в света.” (Учителя, „ Наука за живота”, ООК, 19 година, стр. 114 – 115, ИК „Жануа-98”)

„... Разумният живот изисква лицето да е успоредно на гръбначния стълб. Лицето трябва да бъде успоредно с гръбначния стълб. Щом не е успоредно, вече има нещо животинско. Значи условията на миналото сега трябва да ги поправим. Когато Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина влязат в нас, те трябва да превърнат всички материали на миналото, които са ни спъвали; тия материали трябва да се обработят и да се създаде новият човек.” (Учителя, „Единственото богатство”, ООК, 19. година, стр. 359, ИК „Жануа-98”)

Колко важно е човек да ходи изправен! Изправен да ходиш значи да създадеш условия в себе си да бъдеш изправен. Има едно положение на тялото, при което гръбнакът и главата са така разположени, че гърбът стои като че е малко облегнат. Това положение на тялото е много комфортно, удобно, леко. При него светлината слиза свободно и човек усеща една лекота. Мислите слизат от главата в гръбнака. Затова е особено важно мисълта на човека да бъде положителна, светла, за да може като се предава от главата по гръбнака, последният да не губи своята гъвкавост и пластичност, понеже от гръбнака, от неговата пластичност и подвижност, зависят гъвкавостта, свободата и пластичността на останалите части на тялото. А всичко започва от главата.

Това положение на гръбнака и главата, при което светлината слиза свободно отгоре, минава по главата и тялото и човек се усеща свободен, леко и приятно му е – това е правилната стойка на тялото. Това е много важно, основа за правилна игра и правилно протичане на духовните процеси у човека. Без правилна стойка човек не може да се свърже с енергиите на духовния и божествените светове, защото не създава условия да пусне в себе си токовете на светлината.

Всяка мисъл, при която гръбнакът се сковава, е неправилна, чужда, ограничава човека. Търси доброто, светлото, веселието и радостта, за да имаш пластичен гръбнак, понеже гръбнакът може да се оприличи на инсталация, канализация, която полива градините на човека. Ако се запуши някой канал, градината му изсъхва. Пускането и спирането на канализацията зависи от мисълта. Светлата мисъл полива – при нея всичко цъфти, расте и се развива. При негативната мисъл водата пресъхва – всичко линее и вехне. Изправената стойка е условие за бодрост, жизненост и добро настроение. Човек трябва да я търси като положение на тялото и като вътрешно състояние в себе си.

Когато играем Шестте упражнения – например първото – и когато имаме други движения, свързани с движение на ръцете отгоре, от главата, слизащи надолу по тялото (както при обливането), хубаво е мисълта, която придружава това движение надолу, да минава по гръбнака и гърба. Тази светла, божествена енергия, която слиза отгоре, изчиства каналите по гръбначния стълб и човек се чувства бодър, весел, добре разположен. Стресът, отрицателните състояния се струпват по гръбнака, а тези движения, съпроводени с чистата и светла мисъл от Божествения свят, чистят и обновяват.

В упражнението „Изгрява слънцето”, при думите „ сила жива, изворна, течуща” ръцете, които се движат нагоре, наподобяват бликането на извор; това движение е свързано с гръбнака – с движението на светлината, на чистата светлина нагоре по гръбнака. Изворът – това е Словото, а Словото е светлината, която озарява света и ни учи. Тази, чистата божествена светлина, която извира, се въздага нагоре и очиства съзнанието ни.

В упражнението „Аум” повдигането нагоре – това е повдигане на гръбначния стълб, потапяне в чистата атмосфера на Духа.

Гръбнакът е „магическият жезъл”. Нали Мойсей имаше такъв жезъл, с който правеше чудеса? В Пентаграма вътре има знаци, един от които наподобява този жезъл – гръбнака. В гръбнака се намират центрове, свързани с различните нива на съзнанието. За да се пробудят свръхсъзнателните сетива, свръхсъзнанието в човека, всички нива на съзнанието трябва да бъдат чисти. Тази чиста светлина минава и по гръбнака и изчиства тези нива и се качва нагоре, като отключва нивото на свръхсъзнанието.

Словото е светлина. Нали в Битието е казано: И рече Бог: „Да бъде светлина!” – значи Разумното, Словото е зад светлината, а зад Словото е Бог. Светлината е изявление на разумността на Бога. Бог трябва да рече – и всичко ще бъде. Речта на Бога се проявява в светлината. Значи Словото на Бога – светлината, трябва да влезе в човека. Това движение на светлината по гръбнака е изявление на Словото Божие. А когато Бог говори, човек трябва да слуша и изпълнява. Щом Бог проговори в човека, всичко се оправя.

Развиването на уменията, реализирането на дарбите и способностите в красиви движения, различните видове изкуства – танцуване, свирене и други, придаването на съвършенство на формите във физическия свят – зависят от способността на гръбнака да предава тези божествени импулси като двигателни навици към различните части на тялото – ръце, пръсти, крака и др.

Главният мозък е свързан със свръхсъзнанието. Малкият мозък – с подсъзнанието. Гръбначният стълб се явява като мост между тях. Мисълта като проява на Бога минава първо през главния мозък, слиза по гръбначния стълб и отива в малкия мозък.

Правилната стойка на тялото зависи от гръбнака. А за да ходи човек с изправен гръбнак зависи как стъпва – правилото е първо да се стъпва на пръсти и постепенно тежестта да се пренася на ходилото. Първо насочваме пръстите на краката и тогава плавно стъпваме и пренасяме тежестта на тялото по ходилото, като на петата трябва да се пада минимална тежест – почти никаква – докато се научим да изтегляме тежестта на тялото към предната част на ходилото – пръстите. Когато стъпваме по този начин, гръбначният стълб и главата се намират в среда, лишена от физически сътресения – те просто плуват, все едно че се намират в пространството и летят. По този начин, избягвайки сътресенията, възможността да запазим светлината на мислите и радостните настроения е много по-голяма, отколкото ако стъпваме по неправилния начин – направо на стъпало, а още по зле – на пети.

Човек губи доброто си разположение и от това как ходи. Светлите мисли и чувства не обичат груба среда, а още по-малко сътресения – те напускат човека. Човек трябва да ги съхранява и отглежда – как излага на слънцето цветята в градината? Нали така човек излага и своите мисли и чувства на Божественото слънце да ги грее и възраства? А какво ще изложи на това слънце, щом тези красиви мисли и чувства го напуснат? Божественото слънце е в главата – то праща тези мисли в човека, а човек по начина, по който ходи, ги пропъжда. Той трябва да им даде възможност да растат и се развиват, и тези красиви мисли, след като слязат в гръбнака, ако човек се е отнесъл добре с тях, грижил се е, реализирал ги е, приложил ги е – отиват в малкия мозък (подсъзнанието) и го радват. Той вече има надежден минал капитал, който му помага и го насърчава в живота; по този начин човек гради своето добро бъдеще. А още и всяка мисъл се втъкава в нашето тяло – как ще се втъкат тези чисти и красиви мисли, ако ние ги изгубим? В природата нищо не се губи – ако не втъчем положителното, ще се втъче негативното. Този процес не можем да го прекъснем, той е непреривен.

Правилната стойка на гръбнака зависи от това какви мисли занимават човека, дали светли – леки мисли или мрачни – тежки. Леките, светли мисли насочват гръбначния стълб към центъра на Слънцето, а тежките и мрачни мисли го прегърбват и насочват към друг център – този на Земята. Ефирното усещане за тялото идва от това как се чувства гръбнакът. Ако мислите са чисти и светли, то и тялото е леко и подвижно.

Всички проблеми, свързани с гръбнака – дископатии, шипове и др. идват от подпушване на енергиите – натрупване на негативни емоции. Стресът се натрупва по гръбнака. Всичко това блокира правилната циркулация на енергията и при едно малко движение гръбначният стълб може да получи механично увреждане. А силата, която държи гръбнака, е Истината. Всяка лъжлива мисъл спира притока на силата на живота и спира естествения ход за развитие и движение на тялото.

Емоционалните състояния като страх, гняв, скръб, недоволство, тревожност и други се отразяват върху гръбначния стълб. Чрез самонаблюдение човек ще види, че изправяйки едно свое негативно състояние, изправя гръбнака и духовните пътища на движението в себе си.

Гръбнакът е оста на човека.

Гръбнакът чрез паневритмичните движения описва различни движения. Всяко едно движение той трябва да го танцува. Той видимо стои неподвижен, но движенията, които извършва тялото с различните си части, идват от него. Така че той е основата, която трябва да затанцува, да олекне. Както Земята извършва около своята ос различни движения, танцувайки и обикаляйки около Слънцето – нейният идеал, така и човек извършва тези различни движения около своята ос, танцувайки и стремейки се към Бога – идеалът на душата. При всяко едно упражнение гръбнакът описва различни движения – при някои той не танцува толкова, при други описва люлейни, вертикални движения, завъртвания в различни посоки и др. При „Слънчеви лъчи” имаме пулсиращия ритъм на ръченицата – едно леко, ритмично движение в размер 7/8, което той извършва, и то възходящо – винаги със стремеж нагоре. Това движение не идва от тропането и подскачането, а то е чисто духовно усещане, което като следствие се предава и на тялото. Човек трябва, както казва Учителя, да се остави движенията да го носят, а не той тях да носи, да се остави те да го понесат на своите криле и да го извисят в царството на Духа.

Има връзка между оста на Земята и гръбнака на човека. Човек може да добие своята свобода посредством гръбнака. Сега, когато Земята изправя своята ос, това оказва влияние и върху човешкия гръбначен стълб. Болките в гръбначния стълб са свързани с промените, които настъпват и в земната ос, за да се нагласят енергиите на новия, по-изправен ъгъл и приспособяването на човешкия гръбнак към ъгъла, по който те текат към Земята. Понякога се усеща тежест, болки – това е свързано и с приспособяването на гръбнака към новите условия. Сега, когато е започнал този процес на изправяне на земната ос, човек трябва да помага на себе си, да се приспособи към тези нови, силни енергии – да ходи изправен, да стъпва правилно и да се отнася внимателно към своя гръбнак, като внимава в мислите, чувствата и действията си. Да не го товари с излишни мисли и чувства, да не го пресилва в движения и тежки товари – да се съобразява с индивидуалните си възможности.

Какво означава изправена стойка на тялото? Това означава гръбнакът да вземе възходящо положение, посока с вътрешен стремеж нагоре – към Бога. Тогава и тялото заема правилно положение – изправен стоеж. Такъв човек е оптимист, с положителни възгледи за живота.

Изправената стойка е следствие на ориентацията на гръбнака във възходяща посока на движението. И като резултат в човека навлизат мислите на светлината и чувствата, които го подхранват и носят живот за неговите дарби и способности.

Всичките движения в Паневритмията ориентират гръбначния стълб в тази посока. Човек трябва да го ориентира, да го включи в това течение чрез усещанията, които има. Мисълта за Бога дава правата посока на ориентация на гръбначния стълб.

Движенията, които извършваме с гръбнака при Паневритмията, го „издигат” нагоре – той получава стремеж нагоре. Гърдите се отварят – гръдният кош се движи свободно при такова положение на гръбнака.

Сега Земята ориентира своята ос – своя гръбначен стълб - във възходяща посока, към Бога; така тя изправя своята ос. Както Земята ориентира своята ос към възходящите енергии на Бога, така и човек трябва да центрира своята ос – своя гръбнак, да коригира посоката му според корекциите, които извършва Земята спрямо Божествения център. Да може да следва възходящия път, който Земята има, да го извърви заедно с нея. Да хармонизира своите сили с нейните, за да пътува в безпределното пространство с нея и да учи.

Гръбнакът е оста, по която са разположени центровете на физическия, духовния и Божествения свят. Това са трите центъра: земният, слънчевият – в слънчевия възел и центърът на божественото слънце в главата. За да функционират енергиите правилно, тези центрове трябва да са на една линия. Около оста на гръбнака се центрова движението на тялото; той служи като мярка, която Разумният свят е поставил, за да се центрова, регулира човек спрямо него. Гръбначният стълб се центрова около друг космичен център. А човек трябва да се центрова около своята ос – гръбначният стълб.

Положението на гръбнака е свързано с различните степени на съзнанието. Подсъзнание: глава надолу, крака нагоре – растителен свят. Съзнание: хоризонтално положение на гръбнака (когато човек лежи) – животински свят. Самосъзнание: изправено положение на гръбнака – глава нагоре, крака надолу – човешки свят.

Свръхсъзнание – ето новата посока на движение на самосъзнанието. В човека функционират и четирите вида съзнание в зависимост от това кои течения преобладават, в кои течения на живота се включва. Въпреки че е с изправен гръбнак, оказва се, че има и други фактори, които определят кой тип съзнание функционира. Основният определящ фактор е мисълта. Ако мисли правилно, това определя в него да преобладава самосъзнанието. Всяка степен на съзнанието си има свои признаци на проявление – т.е. свои мисли, свои чувства и свои постъпки. В зависимост от тях човек може да се самонаблюдава и да разбере в дадения момент кой тип съзнание преобладава. Ако преобладават в него чувствата на страх, безпокойствие, раздразнителност и др., то в човека преобладават в момента сили, свързани със животинския свят – съзнанието.

И все пак целта на човека е свръхсъзнанието. Коя е посоката на свръхсъзнанието? Посоката е нагоре. Правилната ос е Земя – Слънце. Тъй като на човека му предстои да извърви този път – да се свърже със силите на свръхсъзнанието, една от предпоставките да направи това е да има изправен гръбнак. Теченията на различните степени на съзнание се движат и засягат освен мозъка, също и гръбначния стълб. Последният определя посоката на движение на тези сили. А различният тип съзнание определя и посоката на движение на самия човек – стремежи, разбирания, желания. Свързването със света на свръхсъзнанието, към който се стремим, няма да стане изведнъж, това ще става постепенно и постоянно, за да може с времето нашата нервна система да се кали, да издържа на високите полета на божествените истини. Това ще рече човек да се издига в разбиранията си за тези истини. За да се свърже със света на свръхсъзнанието, гръбнакът му трябва да олекне – т.е. да отхвърли всички мисли и чувства, които го товарят, прегърбват, теглят към земята. Посоката на положението на гръбнака към целта – свръхсъзнанието – вече е определена: човек е изправен отвесно, остава му един ъгъл по-малък от 23 градуса, на който и Земята е отклонена, за да се изправи.

Търсенето на този перпендикуляр – посоката към Божественото е вече вътрешен процес, съзнателна работа върху себе си – работа на ученика. Да даде възможност на силите на свръхсъзнанието да работят в него, стремейки се към тях. Идеята да вършим всичко за Бога е посоката към свръхсъзнанието. Изправеният гръбнак подразбира намиране на ония течения, сили, които носят мислите на Бога, на възвишения Разумен свят, с който всички методи на Учителя ни свързват.

Когато играем правилно Паневритмията, силите на съзнанието се изтеглят и се центрират около точката на Божественото слънце в главата. Ученикът живее в главата си – Божествения свят. Защото в обикновения живот силите на съзнанието са разпределени в главата и отчасти в гръбнака. След като овладее изкуството на танцуване на гръбнака, следващият етап е човек да събере съзнанието си в Божествения център – главата, да се съсредоточи там и да затанцува от мястото на този център. Тогава ще настъпи времето на чудесата, които Паневритмията носи.

Как ще се изправи оста на човека – гръбнакът? Като изправи човек своите мисли, чувства и постъпки. Кое е идеалът за това? Божественото.