Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ани
Ани

Паневритмия. Древната космогония в Новото Учение на Учителя Петър Дънов. Част 2

    Автор: Даниела Найденова

ІІ. Паневритмията като факт и същност

1. Що е паневритмия?

“Скоро хората ще схванат, че пространството е пълно с разумни същества, които постоянно изливат светлина в умовете на хората и преустройват нещата.”

Учителят

Тези думи на Учителя Петър Дънов ни насочват към една от причините за “свалянето” на паневритмичния танц на физическо ниво, а оттам и към дълбоката му идейно-философска същност.Именно тази връзка и “преливане” между физическия, духовния и Божествения свят е търсена и заложена като метод на изграждане и развитие в еволюционен план в паневритмичните упражнения. Това е един от пътищата за възстановяване на изгубения баланс и влизане в резонанс с хармоничните трептения на природата и Вселената.

Паневритмията се играе в няколко паралелни свята .Подобна идея за подражание на движения, взети от отвъдното не е изолиран първи и единствен случай. През всички епохи е имало хора с изразени медиумни способности, които обогатяват човешкото знание чрез осъществяване на енергиен контакт с другите светове. Във философията е известен разказът на Ер (Х глава от т.ІІІ -“Държавата”, от “Събраните съчинения” на Платон)

Свещеният танц на ритмично движещите се в кръг двойки разкрива една “разумна обмяна със силите на живата природа”, съдържаща положително и съграждащо въздействие на микро- и макро-космично нива. Лесно може да се предположи, че оттук се разклоняват множество нишки. За една от тях Дънов споделя следното: “Чрез паневритмията могат да се хармонизират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм.” За да не звучи само като добро пожелание, играещият трябва да включи или по-скоро да задвижи силите (енергиите) на ума, сърцето и волята. В зависимост от постигнатия синхрон на проявлението им и степента на вътрешна осъзнатост от всеки участник, се уравновесяват и привеждат в разумно съотношение енергиите на майката-Земя и Слънцето-баща. И тук се явява следващото стъпало: повдигайки вибрациите си, танцуващите подобряват общото състояние на обществото и по този начин упражняват планетарно въздействие. Изпълняващите “движенията, взети от природата, от целия всемир и приведени в хармония с космическия ритъм се докосват съзнателно или не до мощна сила - “Тези движения имат магическа мощ и влияят върху целия свят, а не само върху нас” И по-нататък: “Велико оръжие е паневритмията, която ви дадох. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мира и хармонията.”

За пълноценното и цялостно осъществяване на този замисъл са необходими известни условия, зависещи от участниците в паневритмията. Например ефектът се губи, ако формата на кръга се наруши; ако упражненията не се играят правилно и поради това не се превръщат в “психо-физиологичен акт” Или пък ако играят недостатъчно физически и духовно пречистени хора (в такъв случай резултатът е физически упражнения без привличане на енергии и осъществяване на контакт с по-висши светове и сили). Откроява се възложената висока отговорност на прекрачилия в кръга на паневритмията. Отговорност към самия себе си и съпричастност към цялото.

Тук може да се открие паралел с изпълнението на ритуални архаични действия, протичащи “сковани” от строго спазване на догматични правила. Отчасти такова древномистериално отношение съществува и в цикъла на паневритмията. Например отражение се открива в строго спазваното изискване да се изпълняват упражненията в строго определен ред, всеки ден и при всякакви условия в периода между пролетното и есенното равноденствия, както и описаните по-горе условия за получаване на пълноценен ефект. Езотеричното съдържание на всяко едно от упражненията разкрива духовно послание и окултен смисъл, изразени в жестове, телесни движения, думи и мелодии. В същото време обаче новите идеи импулсират свобода при индивидуалните транскрипции и събуждането на творческото начало.

А какви са подходите, начините и средствата за постигане на необходимото развитие? Отговорите Учителят Петър Дънов дава в изнасяните в продължение на над 40 години многобройни беседи и лекции пред българския жаден за словото му народ. В грижливо пазеното при неблагоприятните за него условия след 1944 година наследство, се разкрива учение, носещо нова искра. Този могъщ импулс, предаден от Орфей, запалил пламъка на богомилството и пръснал се чрез него по света се връща отново в нашите земи чрез създаването на Школата на Учителя Беинсá Дуно.

Паневритмията външно изглежда само като обикновен танц, но представлява сакрална мистерия, едно явление на ХХ век, пренесло много древни корени. Тя е характерна и оригинална дейност за Бялото братство в България. За разлика от много други учения с древна история, представляващи затворени и изолирани системи, паневритмията е отворена към хората и е разпространена в цял свят (Русия, Франция, Германия, САЩ, Англия, Австралия, Белгия, Швейцария, Гърция и др.) С това се защитава етимологичния превод - всеобщ, космически ритъм:

“пан” - все, всичко, всеобщ, космически;

“ев” - от лат.”еу” - истински, висш;

“ритъм” - правилност на движенията.

Учителят дава паневритмичните упражнения и обучава учениците си в правилното им изпълнение от 1934 до 1942 година.

Обръщайки поглед назад към космогонията на древните ни прадеди и стигайки до по-дълбоки аналитични нива, се откриват немалко сходства. Едно от вътрешните, духовни значения на паневритмията е да подпомага тръгналия към съвършенство ученик, подобно на древногръцката ”калокагатия” и превръщащия се в музикално творение на природата. За разлика от питагорейската школа тук няма задължително условие за строга дисциплина на ума и тялото и тяхната проверка при приемането на ученик в школата. Всичко е дадено в указания, дадени с любов и разбиране и оставени на свободната воля у всеки - новото, което носи това учение.

Създаването на такава демократична школа е в контекста на планетарния енергиен обмен и възможността на всеки един жител на Земята да се включи в него чрез чистата си мисловна еманация.

“Всемирното хармонично движение на цялото Битие е паневритмия.” - казва Учителят. . Единствено включването в този сакрален танц може да доведе до осъзнаване на тази мисъл…

2. Структура на паневритмията

Паневритмията представлява изпълнение на гимнастически движения под звуците на музикален съпровод, съчетан с естествен природен декор. Танцьорите се групират по двойки в кръг около оркестъра.

Упражненията на паневритмията са групирани в три дяла, символизиращи трите свята: 1-ви дял отговаря на физическия свят, 2-ри дял “Слънчеви лъчи” е отражение на духовния, а 3-ти дял ”Пентаграм” разкрива Божествения свят. По този начин още веднъж се осъществява на практика действието на научните методи индукция и дедукция. От общото и генерално обединяване на всички участници в трите дяла се прави хармонично и музикално синхронизиране на трите енергийни свята, погледнато в планетарен мащаб. В същото време може да се забележи дедуктивното разпадане на въпросния принцип, т.е. стигане до микрокосмоса на всеки отделен изпълняващ пречистващите музикално-ритмични упражнения, където също е заложено правилно хармониране на енергиите от трите свята.

Целият първи дял се играе във формата на кръг с минимални размествания по него и размяна на местата на партньорите по време на упражнението “Тъкане”. При тази смяна жената излиза от външната страна, след като е поела преките слънчеви енергии чрез музикантите.

Този цикъл съдържа 28 паневритмични форми, чийто смисъл е да покажат състоянията, през които преминава човешката душа, нейните трудности по пътя на преживявания катарзис. “Наподобяващи явленията в природата и космоса, като приливите и отливите, живота и смъртта, смяната на сезоните, тези форми представляват аналог на вътрешните състояния на човека.

Вторият дял - “Слънчеви лъчи” символизира движението на Земята около Слънцето. Тези “взети от светилището на посветените упражнения” допълват към кръга 12 лъча, изградени от по 12 двойки, свързващи музикантите с външния кръг. В случая “външният кръг представлява земната орбита. Движението по 12 - те лъча означава електромагнитните течения от Слънцето към Земята и обратно. Първото течение - от Слънцето към Земята - можем да наречем “артериално”. То носи електромагнитни слънчеви енергии. Второто можем да наречем “венозно”. То носи електромагнитни енергии, които са изгубили на Земята своя първичен ритъм. Те минават през земния център и отново се връщат на Слънцето, за да добият първоначалния ритъм.”

Слънчеви лъчи” носят любовта като “велика идея за раждането на нов, красив свят на Земята”.

Третият малък цикъл се нарича “Пентаграм”. Тук се изпълнява вече сложна композиция от двойки, подредени във формата на Пентаграм Пентаграмната фигура се е използвала от много древни школи като символ с дълбоки духовни сили. Учителят също се позовава на това знание и внимателно обяснява в лекциите си ползата и вредата при употребата му. В паневритмията известна трудност при изпълнението се създава от условието да се движат всичките пентаграмни композиции отново ограничени от кръга.

Пентаграмът е символ на Космичния Човек. Пентаграмът се играе в кръг. Кръгът символизира безконечното, така че играейки пентаграма ние изразяваме развитието на Космичния Човек в неговата безкрайност.

3. Синкретизмът в паневритмията

Паневритмичният танц е синтетично явление, в което се проявява херметическия закон за съответствието - “Каквото има горе, има го и долу”,т. е. Във всяко едно упражнение има явно застъпена връзка между идея, мисъл, тон, форма, движение, цвят, число. Това подсилва значението на различните смислови пластове. “Когато движенията съвпаднат с тоновете, те са велики магически сили ….За да се тури и волята в действие при пеенето, то трябва да се свърже с движението. Музиката има свой особен израз в движенията. Когато музиката се съединява с движенията, тя става красива. Когато се съедини и с речта, става още по-красива. Всичко трябва да оживее в музиката. Всичко трябва да дойде в движение чрез нея. Цялото тяло трябва да трепти и да се движи музикално - всички движения трябва да бъдат музикални. Движенията вървят по известни закони, както и тоновете вървят по известни закони.

Паневритмията се доближава до древна мистерия, целяща физически и духовен катарзис. Това е и причината да се определи взаимодействието на различните изкуства в нея не като синтез, а като тотален духовен синкретизъм. Осъществява се синкретично сливане на духовните постижения - наука, знание, религиозни представи и всички изкуства заедно, а не само жест, слово, движение и музика. Поотделно изпълнен всеки един компонент губи силата си. Сливането в единен комплекс води до търсения силен ефект.

Точно определеното време и място за изпълнение, отключва енергии, излъчвани от по-висши йерархии и светове по същия начин, както се е вярвало в древните школи. “В древните мистични школи песните са се пеели при движение! В тия школи са знаели какви мощни сили се събуждат чрез съчетанието на думите, музиката и движението. Произнасянето на известни възвишени изречения придружавали с песен и специални движения. И това имало мощно въздействие върху самите тях. В древните мистични школи паневритмията е била метод за възпитание на всички ученици. Те са били възпитавани чрез ритмични движения, свързани с определени идеи и съчетани с пение.

Само когато движенията строго съответстват на думите и музиката, ще имаме отново възродително действие върху човека.” Правилното съчетаване изисква и правилно изпълнение на всички елементи. Всяко нарушение действа негативно върху постигнатия ефект, а не върху ритъма. Следователно това не е художествено, същностно нарушение. Критериите за запазване на цялото също не са естетически.

Дълбокият смисъл на паневритмията, вече стана ясно от предходните глави, е както да се усъвършенства и хармонизира отделният участник, така и той да успее да се включи във всеобщата хармония. Нарушаването на собственото състояние влияе енергийно на всички околни. Това разбиране вероятно е причината, поради която някои “архаични формули” са запазени в такава автентичност - глобален, а не естетически страх ги съхранява. Но в същото време това е и щастлива причина, защото само така бихме могли да ги открием ние.


Статията е дипломна работа, защитена в ДМА "Проф. Панчо Владигеров" през 1998 година в Теоретико-композиторски и диригентски факултет, под научното ръководство на проф. Веса Харалампиева. Специални благодарности на авторката за предоставянето на статията.

User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×
×
  • Добави...